SHARE

Изданието Diplomatic Courier публикува обзорен материал за спада на чуждестранни инвестиции и бягството на западни фирми от страната заради неразрешените вече десетилетия проблеми с корупцията. Публикуваме текста на изданието с автор Каролин Халмънд. 

В един месец: 200 хиляди българи изгубиха автозастраховката си заради фалита на кипърската застрахователна компания „Олимпик“, с дни търговският регистър бе изчезнал, а смъртоносна катастрофа доведе до оставките на трима министри.

Правителството на премиера Бойко Борисов не можеше да си позволи още лоши вести, но в края на август дойдоха нови по-притеснителни новини, които могат да затъмнят всички кризи, с които София се опитва да се пребори – преките чуждестранни инвестиции се сриват стремглаво.

За последното десетилетие инвестициите на чуждестранните компании са намалели десетократно, сривайки се до само $1,13 млрд. От 28% дял от БВП те спаднаха до нищожните 2%. Индустриалци констатират с огорчение, че понастоящем българите от чужбина наливат повече пари, отколкото чуждестранният бизнес в България.

 

Живот без чуждестранни инвестиции?

София просто не може да си позволи срив на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Повече от десетилетие след присъединяването си към ЕС България е членката с най-нисък БВП на глава от населението. Близо всеки четвърти българин живее в бедност, а изтичането на мозъци топи населението с най-бързия темп в света. Премиерът Бойко Борисов е участвал в много политически битки и през последното десетилетие държи властта с желязна ръка, но ако не може да убеди чуждестранните фирми да се върнат, той рискува неговото наследство да е икономическа и политическа разруха.

Основната причина – плашеща и отдръпваща чуждестранните инвеститори е културата на корупция, която продължава вече 30 години след разпада на съветската империя.

Падението на СССР остави вакуум в България, който беше алчно запълнен от бивши съветски тайни агенти и престъпни “дебеловрати”. Присъединяването на България към ЕС трябваше да изкорени този проблем, но наместо това той изглежда се влоши – през 2007 г., същата година, в която България се присъедини към ЕС, ПЧИ започнаха да падат главоломно.

Брюксел обеща на България близо €80 милиарда, за да изпълни редица критерии за борба с корупцията и злоупотребите, но този ход се оказа безплоден.

Нито един от критериите не е изпълнен, написа ЕС в доклад от ноември миналата година. Механизмът за сътрудничество и проверка, предполагаема временна мярка, наложена, когато България става член на ЕС, за да намали липсата на прозрачност, остава в сила.

Изглежда, че основният проблем е Борисов и режимът му. Премиерът е обвиняван за връзки с бившия съветски елит и отказ да преследва корупцията по високите етажи.

Най-острите му критици дори твърдят, че България на Борисов е „автокрация, в която публичните ресурси и институции се използват, за да обслужват личните интереси на управляващите“, а тези, които отказват да следват режима, са преследвани с измислени обвинения.

При управлението на Бойко Борисов България се сдоби с репутацията на най-корумпираната страна в Европа, която губи приблизително 22% годишно от своя БВП заради корупция.

Освен мрежите с „нашите хора“ (old boys network), чрез които българското правителство предоставя благоприятни условия на определени компании срещу рушвети, чуждестранните компании трябва да се борят и със система от две скорости, което означава, че западните фирми са изправени пред произволни и неоправдани пречки.

България, смятана за „енергиен център на Балканите“, в момента се бори да запази добрите си отношения с инвеститорите в енергийния сектор. Когато правителството отвори пазара на страната за западен капитал и приватизира електроразпределителните дружества, наблюдателите разчетоха това като готовност за намаляване на руското влияние в енергийния сектор.

Две десетилетия по-късно енергийният сектор в България все още е в обятията на Русия и същевременно затруднява живота на западните инвеститори: и трите електроразпределителни дружества трябваше да инициират арбитражни производства срещу България, а тя сериозно се опитва да прекрати и споразуменията си за покупка на електроенергия с чуждестранните енергийни компании AES и ContourGlobal, които генерират около една пета от електричеството в България, като същевременно се опитва да съживи спорната АЕЦ „Белене“, която използва руска технология.

Решението на чешката ЧЕЗ да продаде българския си бизнес на напълно неизвестно местно дружество бе явен знак, че големите международни енергийни играчи вече нямат доверие в България като инвестиционна дестинация. България защитава енергийната си политика, като твърди, че трябва да либерализира пазара си, но подкопава този аргумент с неуспеха си да преустанови монопола на базираната в Москва “Лукойл”. Борисов може би вярва, че благоприятното отношение към руско предприятие ще възстанови връзките с Кремъл, ключова цел на неговото управление. Но това вече отблъсна редица западни енергийни компании, които се чудят дали те не са следващите, които ще бъдат набелязани.

Изборът на София

Дори България да успее осигури на инвеститорите справедливи условия, много от тях биха били притеснени от изключително ненадеждната съдебна система. В нея проблемите са многобройни – от прекомерната централизация на прокуратурата до независимостта на съдилищата, които позволяват на съдиите да се включат на корупционното влакче без страх от санкции. Търговските камари в България отдавна призовават правителството да затегне системата, но досега то остава глухо за подобни молби. Неотдавнашно проучване на Евробарометър установи, че от всички стани членки на ЕС българите имат най-отрицателното мнение за съдебната система на страната си.

Предвид тези зеещи пробойни, не е изненада колко малко случаи на корупция стигат до съда. Според Центъра за изследване на демокрацията през 2015 г. в България са приключени само 72 съдебни дела, въпреки че се смята, че повече от 1,3 милиона пълнолетни българи са участвали в корупционна сделка. Освен това българската съдебна система не гарантира частната собственост. Обезпокоените чуждестранни фирми отдавна уреждат българските си съдебни спорове в Лондон, а не на местно равнище. В момента вече изглежда, че са решили да се отърват от проблема изцяло, като напуснат българския пазар.

Борисов арогантно запита в началото на годината критиците си защо „ако има толкова много корупция, хората продължават да ни избират“? Изглежда обаче, че той не е способен да удържи вълната – на чуждестранните фирми им писна, и ако той не успее да си подреди къщата, неговото лято на срама може да прерасне в епохата на позора.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.