Съдия Иво Хинов от специализирания наказателен съд за трети път постанови изменение на мярката за неотклонение спрямо подсъдимите Десислава Иванчева и Биляна Петрова от „задържане под стража” в „домашен арест”.
От съобщения в медиите се разбра, че съдията е изложил мотиви върху 40 страници в подкрепа на определението си за промяна на мярката за неотклонение.
Този факт не може да не възбуди любопитството или учудването на всеки юрист. Такава пространна мотивировка е характерна за една присъда, а не за определение, с което се разрешава един въпрос, който не е пряко свързан с решаване на делото по същество, при което съдът е длъжен да изложи мотиви по цялата фактическа и правна проблематика по делото.. При определяне на мярката за неотклонение съдебният акт, с който разрешава този текущ за развитието на процеса проблем, се свежда до преценка на няколко визирани в закона /чл.63 НПК за задържане под стража/ обстоятелства. Законът повелява, че мярката „задържането под стража” се взема при кумулативното наличие на обосновано предположение, че е извършено тежко умишлено престъпление и съществува реална опасност обвиняемият да се укрие и извърши друго престъпление. Здравословното състояние също е от значение, защото тази мярка не е наказание, което задължително трябва да се изтърпи в затвора. Тези обстоятелства могат да се преценят от съда с мотиви, изложени на няколко странички.
Предполагам, че първите два пъти съдия Хинов е бил много по-кратък. От това, което излезе в медиите, се разбра, че той е наблегнал на няколко факта. Основните свидетели по делото са разпитани и няма как обвиняемите да повлияят на неразпитаните. Не е налице опасност подсъдимите да се укрият или да извършат друго престъпление. Освен това здравословното им състояние е влошено. Законът изрично казва – чл.63, ал.3 НПК: „Когато опасността обвиняемият да се укрие или извърши друго престъпление отпадне, мярката за неотклонение задържане под стража се изменя в по- лека или се отменя”. Така че не е необходимо многословие, за да се направи една преценка, за която законът посочва няколко критерия в един текст на НПК.
Изгубил ли е съдия Хинов чувството за мярка, като се е мотивирал в изложение, разпростиращо се на 40 страници?
Спорът по този проблем, несвързан с разрешаване по същество на казуса, ни разкриват едно поведение на други длъжностни лица, които явно са загубили чувството за мярка като юристи и като граждани на държава, претендираща да е правова и цивилизована. Това налага да се отдели повече внимание и да се изнесе лекция на някои магистрати, а и на обществото, как трябва да се правораздава и какви качества трябва да притежава съдията, за да бъде той на богоравна висота – да решава човешки съдби. Професионализмът – перфектното владеене на правните норми, съвсем не е достатъчен, за да бъде той достоен за тази длъжност.
Необходими са още много качества, някои от които са заложени още в гена на индивида, но и се придобиват в процеса на възпитанието, образованието и изграждането на характера. И не на последно място тук заема чувството за мярка. Особено ценно качество за всеки съдия, а и за всеки магистрат, трудно за придобиване, но и неотделимо от представата за тези длъжности.
Съдия Хинов има основание да бъде толкова обстоятелствен, защото прокуратурата и специализираният АС изгубиха чувството за мярка с упоритостта си на всяка цена да оставят обвиняемите зад решетките, в продължение на целия процес, въпреки ясната разпоредба на закона, цитирана по-горе. Никакви смислени аргументи не могат да се приведат, че съществува опасност обвиняемите да извършат някакво, каквото и да е, престъпление, в условията на домашен арест. А благодарение на неистовите усилия на КОНПИ и прокуратурата Десислава Иванчева и Биляна Петрова станаха известни медийни звезди, чихто образ е познат на всеки в България, и само да се покажат вън от вратата на дома си, ще бъдат тутакси разпознати и върнати обратно, този път в затвора, защото всеки, който им окаже съдействие, рискува да се отзове също там. Не са необходими дори електронни гривни, за поставянето на които е разпоредил съдията, въвеждането на които, не знам защо, се проточи с години (но никой не търси политическа или служебна отговорност за това недопустимо нехайство).
Главният прокурор заяви, че има сценарий обвиняемите в този процес да бъдат изкарани като жертви на скалъпено обвинение.
Да, има сценарий, но той е написан от КПКОНПИ и специализираната прокуратура. Тези институции положиха неимоверни усилия да осъдят обвиняемите пред обществото, преди още да са доказали пред съда обвинението и той да се е произнесъл с присъда. Позицията им по мярката за неотклонение е част от тези усилия. И понеже тя явно не е съобразена със закона, не трябва да се оплакват, че в обществото се прокрадва недоверие към тяхната безпристрастност при прилагане на закона. Сами са си виновни: изгубиха чувството за мярка! Ако не беше тази излишна показност и медиен шум при тяхното задържане, както и нарушенията на процесуални правила при определяне на мярката за неотклонение, никой не би посмял да вдигне глас за защита на обвиняемите. Те може да са извършили престъплението, в което са обвинени, но трябва да бъдат осъдени съобразно законите в тази страна, а не „превантивно” пратени зад решетките чрез една несъобразена със закона мярка за неотклонение.
Предстои да видим дали специализираната прокуратура ще изчете 40-те страници от определението и дали ще протестира, като обори всеки един от аргументите, изложени в него. Много е възможно за трети път да станем свидетели на един дотегнал на обществото съдебен фарс, който демонстрира как КПКОНПИ, специализираната прокуратура и специализираният АС дружно се „борят” срещу организираната престъпност. Има и други, които им при гласят, и основание за това ми дава фактът, че Инспекторатът ще разглежда не изводите от проверката на трима съдии от ВКС, с безупречна професионална репутация, които установяват закононарушения, допуснати от специализирания АС, а оплакването на самите нарушители, че са проверявани.
Уникален парадокс, който трябва да ни накара сериозно да се замислим дали сме правова държава.
Автор: Петър Обретенов,
юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на ЦИК. В момента е адвокат.
Статията e препубликувана от правната медия De Fakto с нейно разрешение.
