SHARE

Казват, че в новата си история британците имат двама велики министър-председатели – най-великият по време на мир – Маргарет Тачър, и най-великият по време на война – сър Уинстън Чърчил. И докато и до ден днешен има хора, които оспорват наследството на Тачър, то за величието на Чърчил няма никакво съмнение – както например през 2002 британците нареждат на първо място Чърчил в кампанията на BBC за “Великите британци”.

Наследството на Чърчил не се изчерпва само с победата във Втората световна война, а животът му е изпълнен с падения и пориви към величие. След като завършва училище през 1893 г., той на два пъти не успява да мине приемния изпит в Кралска военна академия “Сандхърст”. На третия път успява и след като завършва, започва неговата военна кариера – сражава се на три континента, печели четири медала и e удостоен с британския орден за заслуги, пише пет книги и става народен представител. Всичко това преди да навърши 26 години.

Сър Уинстън Чърчил е и един от малкото предвидили заплахата от Хитлер преди избухването на Втората световна война. Това е една от причините през 1940 година той за първи път да стане министър-председател (1940-1945 г). по време на войната. След като Хитлер е победен, Чърчил губи следващите избори от лейбъриста Клемент Атли само за да се върне след шест години за втори мандат (1951-1955 г.).

През март 1946 г. Чърчил произнася станалата известна като Фултънска реч, от която остават в историята думите:

“От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море над континента се е спуснала желязна завеса. Зад тази линия лежат всички столици на древните държави от Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всички тези известни градове и населенията около тях лежат в това, което трябва да нарека Съветската сфера и всички са предмет под една или друга форма не само на съветско влияние, но и на много висока и в много случаи увеличаваща се степен на контрол от Москва.”

Речите на Чърчил са еталон за ораторското майсторство. От речта му пред Камарата на общините по повод встъпването му в длъжност като премиер за първи път е култовата фраза “нищо друго не мога да ви предложа освен кръв, труд, сълзи и пот”.

През 1946 г. в Университета в Цюрих той произнася една от най-важните речи за бъдещето на Европа. В нея Чърчил призовава да се тръгне към “Съединени европейски щати” и заявява, че “първата стъпка в пресъздаването на Европейското семейство трябва да бъде партньорство между Франция и Германия”, които само допреди две години са били смъртни врагове. Пет години след речта на Чърчил през 1951 г. е подписан договорът от Париж, с който се полагат основите на днешния Европейски съюз.

Речта “Съединените европейски щати” е урок за трагедията и триумфа на Европа. Тя разказва как национализмът е сринал Стария континент и как обединението на бившите смъртни врагове може да изправи отново Европа. Нейното послание е актуално и днес – 70 години след нейното произнасяне.

Господин ректор, дами и господа,

Оказана ми е чест днес да бъда посрещнат във вашия древен университет и от обръщението, което ми бе направено от ваша страна и което много ценя.

Аз искам да ви говоря днес за трагедията на Европа. Този благороден континент, съдържащ, общо взето, най-хубавите и най-култивираните райони на земята, наслаждаващ се на умерен и спокоен климат, е домът на големите родителски раси на западния свят. Той е изворът на християнската вяра и християнската етика. Той е произходът на повечето култура, изкуства, философия и наука както на древността, така и на съвремието. Ако Европа веднъж бъдеше обединена в споделяне на общото си наследство, не би имало граница на щастието, на просперитета и великолепието, на които нейните три или четири милиона души биха се наслаждавали. При все това от Европа е изникнала тази поредица от страшни националистични конфликти, произхождащи от тевтонските раси при тяхното издигане към силата, които сме видели в този двадесети век и дори в собствения си живот да разбиват мира и да помрачават перспективите на цялото човечество.

А какво е окаяното положение, до което Европа е докарана? Някои от малките държави наистина са направили добро възстановяване, но над обширни области една огромна трепереща маса от измъчени, гладни, обгрижени и объркани човешки същества се взират в руините на техните градове и техните домове и следят мрачните хоризонти за приближаването на някоя нова опасност, тирания или ужас. Сред победителите има вавилония на гласове; сред победените потискащата тишина на отчаянието. Това е всичко, което европейците, групирани в толкова много древни държави и нации, това е всичко, което германските раси са постигнали, като се разкъсват една друга на части и разстилат опустошение надлъж и нашир. Наистина, ако не беше фактът, че великата република от другата страна на Атлантическия океан не бе осъзнала най-сетне, че крушението и поробването на Европа ще въвлече и нейната съдба, и протегнала ръце на помощ и напътствие, ако не беше това, Тъмните векове щяха да се завърнат в цялата им жестокост и нищета. Господа, те може все още да се върнат.

И все пак през цялото време има лекарство, което, ако беше общо и спонтанно възприето от голямото мнозинство хора в много страни, би като по чудо трансформирало цялата сцена и за няколко години би направило Европа или по-голямата част от нея толкова свободна и щастлива, колкото днес е Швейцария. Какво е това върховно лекарство? То е да се пресъздаде Европейското семейство или толкова от него, колкото можем, и да му осигурим структура, под която то да може да живее в мир, в сигурност и в свобода. Трябва да построим един вид Съединени европейски щати. Само по този начин стотици милиони трудещи се ще могат да си върнат простите радости и надежди, които правят живота да си струва да се живее. Процесът е прост. Всичко, което се иска, е решимостта на стотици милиони мъже и жени да направят правилно вместо погрешно и да спечелят като тяхна награда благословия вместо проклятие.

Много работа, дами и господа, е направена по тази задача от усилията на Паневропейския съюз, който дължи толкова много на граф Куденхов-Калерги и който разполагаше с услугите на известния френски патриот и държавник Артистид Бриан. Съществува също този огромен корпус от доктрина и процедура, който бе създаден сред високи надежди след Първата световна война. Имам предвид Обществото на народите. Обществото на народите не се провали заради своите принципи и възгледи. То се провали, защото тези принципи бяха изоставени от онези държави, които го бяха създали. То се провали, защото правителствата от онези дни се страхуваха да се изправят срещу фактите и да действат, докато оставаше време. Това бедствие не трябва да се повтаря. Има следователно много знание и материал, с които да се строи горчиво скъпо купен опит, който да подтиква строителите.

Аз много се зарадвах да прочета във вестниците преди два дни, че моят приятел, президентът Труман, е изразил свой интерес и симпатия към този велик замисъл. Няма причина защо една регионална организация на Европа трябва по какъвто и да е начин да се сблъска със световната Организация на обединените нации. Напротив, вярвам, че по-големият синтез ще оцелее само ако е основан на сплотени национални групирания. Вече съществува естествено групиране в Западното полукълбо. Ние, британците, имаме своята Общност на нациите. Те не отслабват, напротив, те засилват световната организация. Те всъщност са нейната основна подкрепа. А защо да няма европейска група, която би могла да придаде чувство на уголемен патриотизъм и общо гражданство на обърканите народи на този бурен и могъщ континент? И защо да не заеме полагащото му се място с други големи групирания и да помогне да се оформят идните съдбини на хората? За да се постигне това, трябва да има акт на доверие, в който милиони семейства, говорещи различни езици, съзнателно да участват.

Ние всички знаем, че двете световни войни, през които минахме, произлязоха от суетната страст на новообединена Германия да играе доминиращата роля с света. В тази последна борба бяха извършени престъпления и кланета, за които няма паралел от нашествието на монголците през четиринадесети век и нямат равни по което и да е време на човешката история. Виновните трябва да бъдат наказани. Германия трябва да бъде лишена от правото да се превъоръжи и да направи друга агресивна война. Но когато всичко това е сторено, както ще бъде сторено, както е сторвано, тогава трябва да има край на възмездието. Трябва да има това, което г-н Гладстон преди много години нарече „благословен акт на забрава“. Всички ние трябва да обърнем гръб на ужасите на миналото. Трябва да погледнем към бъдещето. Не можем да си позволим да влечем напред през годините омразите и отмъщенията, които са възникнали от раните на миналото. Ако Европа трябва да бъде спасена от безкрайно страдание и наистина от крайна гибел, трябва да има този акт на доверие в Европейското семейство и този акт на забрава срещу всички престъпления и лудости на миналото. Могат ли свободните народи на Европа да се издигнат до висотата на тези решения на душата и на инстинктите на човешкия дух? Ако могат, неправдите на раните, които са били причинени, ще са били отмити от всички страни от нещастията, които са били понесени. Има ли някаква нужда от повече наводнения от страдание? Трябва ли единственият урок на историята да е, че човечеството не може да се научи? Нека да има справедливост, милост и свобода. Народите трябва само да го пожелаят и всички ще постигнат съкровеното си желание.

Сега ще кажа нещо, което ще ви удиви. Първата стъпка в пресъздаването на Европейското семейство трябва да бъде партньорство между Франция и Германия. Само по този начин Франция може да възстанови моралното и културното лидерство на Европа. Не може да има възраждане на Европа без духовно велика Франция и духовно велика Германия. Структурата на Съединените европейски щати, ако е добре и истински изградена, ще бъде такава, че да направи материалната сила на една страна по-малко важна. Малките нации ще тежат толкова, колкото и големите и ще спечелят своята чест чрез принос към общата кауза. Древните държави и княжества на Германия, свободно съединени за взаимно удобство във федерална система, могат да заемат индивидуалните си места сред Съединените европейски щати. Няма да правя подробна програма за стотици милиони хора, които искат да бъдат щастливи и свободни, благоденстващи и сигурни, които искат да се наслаждават на четирите свободи, за които говори великият президент Рузвелт, и да живеят в съответствие с принципите, въплътени в Атлантическата харта. Ако това е тяхното желание, ако това е желанието на европейците в толкова много страни, те трябва само да го изкажат и средства със сигурност ще се намерят и механизъм, създаден за пълното сбъдване на това желание.

Но трябва да ви дам предупреждение. Времето може да е кратко. Понастоящем имаме пространство за дишане. Оръдията са прекратили своя огън. Боевете са спрели, но опасностите не са спрели. Ако ще образуваме Съединените европейски щати, или както искате ги наречете, трябва да започнем сега.

В тези настоящи дни странно и несигурно под щита, дори ще кажа защитата, на атомната бомба. Атомната бомба все още е само в ръцете на страна и нация, която няма да я използва, освен в каузата на правдата и свободата. Но така може и да се случи, че след няколко години това ужасно средство за унищожение ще бъде широко разпространено и катастрофата, последвала от употребата му от няколко воюващи нации, не само ще донесе край на всичко, което наричаме цивилизация, но може да разруши и самото земно кълбо.

Трябва сега да обобщя предложенията, които са пред вас. Постоянната ни цел трябва да бъде да построим и укрепим властта на Организацията на обединените нации. Под и в тази световна идея трябва да пресъздадем Европейското семейство в регионална структура, наречена може би Съединени европейски щати. И първата практическа стъпка би била създаването на Съвет на Европа. Ако първоначално не всички европейски държави желаят или могат да се присъединят към съюза, трябва независимо от това да продължим и да съберем и комбинираме тези, които искат, и тези, които могат. Спасението на обикновените хора от всяка раса и всяка страна от война и робство трябва да бъде установено на солидни основи и трябва да бъде пазено от готовността на всички мъже и жени да умрат, вместо да се подчинят на тиранията. Във всичката тази спешна работа Франция и Германия трябва заедно да поемат лидерството. Великобритания, Британската общност на нации, могъщата Америка и вярвам Съветска Русия – тъй като тогава наистина всичко би било добре – трябва да бъдат приятели и поддръжници на новата Европа и трябва да отстояват правото ѝ да живее и да свети.

Следователно ви казвам: нека Европа се въздигне!

*Преводът на речта на Чърчил “Съединени европейски щати” е взета от “Уикиизточник”, като преводачът е останал анонимен.