SHARE

„Колко ни струва лъжата? Цената ѝ не се състои единствено в това, че може да бъде сбъркана с истината. Истинската опасност се корени във факта, че ако чуем твърде много лъжи, въобще няма да успеем да разпознаем истината.“
(„Чернобил“, уводни реплики)

Тук не става дума за поредното кинематографично чудо за три дни. В „Чернобил“ наблюдаваме културен феномен, който ще има дълъг живот и мощно влияние, което тепърва ще бъде изпитвано и оценявано.

Каква е тайната му?

Това, което магнетично залепва зрителите пред екрана от първата до последната минута, е нагледната демонстрация на алхимичния процес, при който лъжата ферментира в зло, злото в разрушения и трагедии и накрая в смърт.

Авторите успяват да усетят също поразителната аналогия между смъртоносното действие на радиацията и на лъжите, които в първия момент не се усещат („дума дупка не прави“) и като че ли отминават безследно, но всъщност истинският им разрушителен ефект се проявява малко по–късно и не прощава никому, дори на неродените и на напълно невинните.

Тази аналогия не е съвсем ново откритие. То е направено още от Александър Солженицин  в „Ракова болница“. Там обаче връзката е метафорична и изведена чрез средствата на художествената литература. В „Чернобил“ връзката е пряка, буквална, безпощадна и безкомпромисна.

Твърде много време отнема, докато простият, но смъртоносен факт на грамадната катастрофа с потенциал да обезлюди завинаги половината континент успява да си пробие път първо в контролната зала на четвърти блок на злощастната електроцентрала, а после и до върха на СССР – там, където се взимат решенията, а с всяка загубена минута жертвите се умножават. Още твърде много време отнема и докато самата ръждясала държавна машина се задейства и започне да решава реалните проблеми и да неутрализира реалните рискове от катастрофата, което води до още и още жертви, още страдания и още героизъм, който би могъл да бъде избегнат.

Второто изправящо косите откритие, което носи сериалът, е поуката, че единственият ефективен начин да се противопоставиш на лъжата, съответно на радиацията е, е да се хвърлиш сам срещу нея, без да мислиш особено за последиците за себе си. Лъжата, съответно радиацията, е ненаситен звяр, който се храни с още и още животи, който поглъща щастието, бъдещето и здравето на хората и който може да бъде спрян и неутрализиран само с помощта на огромни усилия и огромни жертви, като най–смелите и най–честните, и най–добрите си отиват първи.

Третото откритие, което всъщност е чисто историческо, но се потвърждава и от документалните филми – съществувал е и реален риск от много по–мащабна ядрена катастрофа, овладяването на който е предизвикал още смърт и страдания.

Доколко историята е достоверна?

В Youtube са налични множество документални филми по темата: „Катастрофата Чернобил“ на BBC (на английски), Mega Disasters – Meltdown in Chernobyl на National Geographic (на английски), Zero Hour: Disaster at Chernobyl на Discovery (на английски), “Чернобыль. Хроника молчания” (на руски) и още много други. Пълно е и с книги и с други материали.

Сериалът е изключително прецизен в реконструирането на събитията, но все пак е художествена творба и има леки промени в основните персонажи и взаимоотношенията им, които не влияят на изводите от него. Все пак целта на едно художествено произведение е да бъде психологически достоверно и да поставя правилно философските и моралните въпроси на времето си, а не да бъде механично преразказан дневник на събитията.

Смелата проф. Хомюк е всъщност събирателен образ за множеството ядрени учени, борили се с последствията от катастрофата. Те са били много повече от просто една смела жена.

Дефектите в дизайна на реакторите РБМК са били достатъчно известни и тогава, но никой не предполагал толкова методично и самоубийствено поведение от страна на човешкия фактор начело на централата. Що се отнася до отношението към съветската власт, тя е представена по–скоро сдържано и умерено, отколкото чрез откровена политическа критика, като на зрителите са спестени почти всички ужасяващи гледки на симптомите и пораженията от лъчевата болест, както и на личните драми на хората, засегнати от катастрофата.

Може да се каже че това е един сериал матрьошка, който обвива един в друг множество пластове. Най–външният пласт е филм катастрофа, който съдържа в себе си политически трилър, който от своя страна поставя въпроса за това какво представлява и от какво зависи качеството на държавното управление, което пък от своя страна съдържа философския проблем за взаимодействието на човека, технологиите и природата (и в частност – истинската цена на „евтината“ ядрена енергия) и накрая в сърцевината е вечният въпрос за природата на доброто и злото, както и на истината и лъжата.

Дребните лапсуси, които множество педантични наблюдатели отбелязаха, като: алуминиевата дограма, немислима в панелки през 1986 г., неумелото даване на подкупи и твърде човечното КГБ, издават, че авторите не са живели всъщност на Изток по онова време, но всичко останало като детайли от облеклото, интериорите, превозните средства, сградите, парковете и градините са изпипани на ниво.

Удивително добре са предадени и господстващите порядки, като това важи с пълна сила за някои от най–стряскащите моменти. Например местното ръководство още преди да установи мащабите на катастрофата и да овладее най–непосредствените рискове вече си е приготвило списък с виновни, който е първото нещо, което връчват на голямото началство, когато то пристига на място.

Остава и усещането, че всъщност заснетият материал е бил много повече, тъй като част от историите висят въпреки въздействието си – например епизодите за „кучешкия“ отряд в пети епизод.

Чудесна актьорска игра, чудесни ефекти, чудесна работа с камерата. Чудесен водещ дует на Джаред Харис (Легасов) и Стелан Скарсгаард  (Шчербина). На моменти се усещах, че забравям, че диалогът се води на английски, всичко беше достатъчно достоверно.

Препоръчвам задължително да се гледа, особено от тези, които имат спомен от дните на катастрофата и които бяха/бяхме обект на същите унищожителни лъжи и увъртане на властта.

И един въпрос, който вярвам са си задавали всички от Източна Европа, които са гледали сериала – защо всъщност този или такъв сериал не се появи на Изток, където всъщност преживяхме от първо лице цялата драма? Вероятно защото още сме в плен на мрежите на лъжите и страха от онова време. Това дава и отговор защо 30 години след 1989 г. още не се е появил големият разказ за онази епоха.

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.