SHARE

„Крепостта плаче. Това е плачещата крепост“, каза архитектът реставратор Стела Дулева пред  Балканската мрежа за разследващи репортажи (БМРР), описвайки бялата течност, изтичаща от новоизградените зидове на римската крепост Траянови врата, която датира от  IV век. „Оцеляла е 16 века, но сега 2 млн. евро бяха достатъчни, за да я разрушат“, добави тя.

Разположена на върха на планински проход между древна Тракия и Македония, крепостта е един от 120-те исторически обекта, които българското правителство реши да възстанови като туристически атракции между 2011 и 2015 г., използвайки собствени средства и близо 90 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие, (ЕФРР).

Докато някои обекти, като римската вила Армира близо до Ивайловград, печелят адмирация заради внимателното им възстановяване, много други предизвикват подигравки заради помпозни ремонти и кичозни фасади, които направиха някои архитектурни паметници по-известни като „картонения замък“ и „Сиренето“.

Реставратори предупреждават, че голяма част от „реставрационната“ работа по-скоро е увредила, отколкото съхранила древните забележителностите, без да доведе до дългоочаквания туристически бум. А един от поддръжниците на проекта дори намеква за злоупотреба със средства.

Тази година България ще може да ползва нов транш от европейско финансиране по Оперативна програма “Региони в растеж“, която предвижда отпускането на поне 100 млн. eвро за развитието на още туристически атракции.

Европейските и българските власти признаха пред БМРР, че страната трябва да си извлече поука от по-ранната програма, но те все пак ще подкрепят най-новите разходи.

Експертните групи, включително Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места, ИКОМОС, предупреждават, че желанието за усвояване на допълнителни евросредства за дострояването на исторически руини, е „фалшифициране на историята“ и „необратимо унищожаване на културни паметници”.

Министър защитава „бутафорията“ като начин за насърчаване на туризма:

Средновековната крепост Кракра край Перник е наречена „картонения” замък заради плочките от полимер-бетон. Снимката е част от „Нов живот за миналото”, арт проект на художника Димитър Солаков, 2015-2016.

Още през 2011 г. правителството обяви плана като част от нова политика за развитие на „устойчив туризъм“, която ще доведе хиляди посетители в страната и ще насърчи икономическия растеж. Въпреки че се финансира предимно с евросредства, самата схема е проектирана от правителството и се управлявана от Министерството на регионалното развитие.

Един от най-противоречивите проекти по програмата е реконструкцията на крепостта Кракра в Перник.

Посетителите са озадачени, за да видят, че стените са достроени с полимер-бетон, спечелвайки йй псевдонима „картонения замък“.

Местната община вече обяви плановете си за премахване на новоизградените зидове през 2019 г., веднага щом изтече минимумът от пет години на експлоатация, който е задължителен по схемата за финансиране.

Междувременно византийската крепост Яйлата, близо до отдалеченото село Камен бряг, бе наречена „Сиренето“ заради чисто новите, гладки бели блокове, наподобяващи Ytong, ползвани за реставрацията. Стъклената ограда и знаци, изградени като част от ремонт на стойност 1 млн. евро, са били разбити преди повече от година.

Остро критикуваното изграждане на руините от древна Сердика, римския град под столицата София, също вече се руши. Проектът е на стойност 11 млн. евро.

Той стартира през 2015 г., сред протести, че използваните тухли и хоросан не отговарят на стандартите за реставрация, а „подземеният музей“ Антична Сердика тепърва предстои да бъде открит.

Министерството на културата, което някога яростно защитаваше проекта, сега съди строителната фирма за „неправилното изпълнение“ на реставрационните работи.

Дори един от основните защитници на реставрацията, професор Божидар Димитров, бившият директор на Националния исторически музей в България, се усъмни миналата година, че част от парите по програмата са били присвоени неправомерно.

„Четвъртият провал [на програмата], разбира се, са кражбите,“ каза той в интервю за онлайн портала „Дневник“.

„Малко бутафория ще допринесе много за туризма,“ каза Вежди Рашидов, тогава министър на културата, в парламента през 2015 г. в отговор на обвинения, че е построил исторически Дисниленд и превръща българското наследство във второ Скопие, имайки предвид остро критикуваното преобразяване на македонската столица.

Провалът на бутафорните замъци като туристически атракции:

Византийската крепост Яйлата, в близост до село Камен бряг, стана по-известна като „Cиренето” заради чисто новите, гладки, бели блокове, наподобяващи Ytong, ползвани при реставрацията. Фотограф: Владимир Руменов, март 2018 г.

Не всички обаче виждат приноса на „бутафорията“ за развитието на туристическата индустрия. Експерти и анализатори в туристическия сектор заявиха пред БМРР, че програмата не е имала почти никаква полза за бранша.

„Да вярваме, че няколко бетонни блокчета, поставени над един метър автентични руини, ще привлекат чуждестранни туристи, които имат цяла Гърция и Турция, а освен това и средновековна Европа на тяхно разположение, не е сериозно“, каза Димитър Попов, българският собственик на базираната в Дания Penguin Travel, която предлага екскурзии в България и по света.

„Тези „бутафорни замъци“ нямат абсолютно никакво значение за нашия бизнес. В най-добрия случай те са подходящи за забавлението на местните ученици,“ допълни той с насмешка.

Попов заяви, че програмата е разработена без оглед на реалните нужди на туристите и нейната цел е „усвояването на евросредства”.

Д-р Елка Дограмаджиева споделя неговото мнение. Тя е професор по туризъм в Софийския университет и съавтор на доклад за въздействието на финансирането от ЕФРР върху туристическия сектор, който бе публикуван миналата година. „Първоначалната цел на програмата не беше да спонсорира бутафория. За съжаление, в много случаи се случи точно това, което опорочи идеята за развитие на туристически атракции“, каза тя.

Тя и нейните колеги казаха, че историческите обекти трябва да бъдат развивани, но съществуващата програма се е провалила „качествено“: Това е най-голямата сума, инвестирана за развитието на българското културно наследство за последните десетилетия, но правителството не е успяло да я инвестира по разумен начин.

„Вместо да се фокусира върху стратегически обекти, средствата бяха разпръснати между много сходни проекти, които са от скромен интерес за посетителите, а в някои случаи са и от малка научна значимост“, каза д-р Дограмаджиева.

„Приятните улички и указателните табели не са достатъчни за привличане на туристи. Като цяло изглежда, че основната цел на общините е била усвояването на европейските пари, а не насърчаването на туризма.“

Трудно е да се измери въздействието на програмата, тъй като единственият източник на информация са докладите, изготвени от самите туристически обекти – източник, който одитът на програмата за 2015 г. определя като ненадежден.

Данните, получени по Закона за достъп до обществена информация, показват, че около 40 000 туристи са посетили Траянови врата за две години и половина, почти два пъти повече от прогнозираните числа.

Въпреки това обектът отчита оборот от едва 50 000 евро от продажби на билети, туристически обиколки и сувенири, които са били с 15 000 евро по-малко от очакванията, заложени в тхения бизнес план, видян от репортер на БМРР.

През 2016 г. крепостта в Кракра е посрещнала15 412 души, но е генерирала само 8000 евро от продажба на билети и обиколки.

Средната цена на билета обаче е 2 евро, така че доходът не съответства на потока от хора.

Един от поддръжниците на бума на реставрационни проекти проф. Димитров каза, че най-скъпият проект на реставрацията на средновековната българска столица Плиска е привлякъл 250 000 туристи през 2016 г. Данните, получени от БМРР, обаче показват, че целият Шуменски музей, който управлява Плиска и три други обекта, е отчел доста по-малко посетители през тази година – 150 000 посетители.

Във Велико Търново новоизградените обекти Трапезица и Никополис ад Иструм са успели да привлекат съответно 8.778 и 7092 посетители за 2017 година.

Други два обекта, включително популярната дестинация Перперикон, не отговориха на искането на БМРР за броя на посетителите.

Проучване на Националния статистически институт показва, че туристите са похарчили по-малко, а не повече средства за културни дейности между 2013 и 2015 г. – годините, когато повечето обекти са отворили врати за посетители.

Реставрацията „вреди“ на културното наследство

Въпреки че не е финансиранa от ЕС, реставрацията на базиликата в Плиска стана символ на феномена „бутафорен замък” в България. Фотограф: Спас Спасов за Dnevnik.bg, 2015 г.

Според експертите по културно наследство обаче кичозният вид и провалът да привлекат туристи далеч не са най-големите проблеми на програмата. Те твърдят, че лошата работа е нанесла вреди на някои исторически обекти.

Габриела Семова-Колева от българския клон на Международният съвет за паметниците на културата и забележителните места заяви пред БМРР, че използването на цимент и други неподходящи материали прави тези интервенции необратими.

Крепостта Траянови врата е едно от местата, които е най-засегнато от подобни ремонти. През 2015 г. руините там са достроени в почти два пъти по-голям размер.

Когато репортер на БМРР посети обекта през януари, изглеждаше, че от новите стени на крепостта се стича бяла, подобна на мухъл субстанция.

На други места изглеждаше, че слоевете от тухли са паднали, оставяйки античната структура открита. Две амфори едва се виждаха под стъклото на лошо поставени витрини.

Стела Дулева, архитект на проекта, подаде оставка в знак на протест срещу начина, по който е извършена работата. Тя уведоми властите относно съмнения, че строителите са използвали по-евтини материали, включително цимент, от спецификациите, които тя е задала.

Министерството на културата и Министерството на регионалното развитие, които наблюдават програмите по ЕФРР, обаче не откриха никакви нередности.

Дулева даде за пример цели части от оригиналната структура, които са оставени незащитени, след като компанията ѝ подава оставка, и видимо се разрушават под влияние на метеорологичните условия. Нейният екип вярва, че бялата течност е ясен признак, че изпълнителите не са използвали подходящия хоросан.

Двама експерти, консултирани от БИРН – ръководителят на Асоциацията на реставраторите Иван Ванев и Иван Ростовски, експерт в областта на строителните материали и ръководител на тестова лаборатория в Университета за архитектура и строителство в София – казаха, че белите петна вероятно са резултат от „дефект, свързан с неподходящия избор и използване на строителни материали, особено когато са изложени на студени и влажни атмосферни условия“.

“Евробилд България”, водещият изпълнител на проекта, посочи, че има нов собственик от времето, когато е работила по проекта „Траянови врата“ и че не е могла да се свърже с никой от бившите си партньори, включително и с управителя по това време.

От компанията още посочиха, че действителното строителство е извършено от по-малка фирма „Дано Р“ и че работата е съгласувана българските институции. Използването на този тип модел на работа с подизпълнители е един от недостатъците на програмата, казва Дулева, тъй като често не е ясно кой реално е изпълним проекта.

„Дано-Р“ отрече обвиненията за нарушения. От фирмата твърдят, че части от крепостта са оставени „без намеса“ по съвет на експерт по реставрацията, така че посетителите да могат да видят „автентичните части“ на руините, твърдение, което Дулева определя като „абсурдно“.

Според нея в национален мащаб програмата за реставрацията на културното наследство е лошо планирана и не е имало достатъчно експерти, които да изпълнят толкова много проекти за толкова кратък срок.

„В повечето случаи тръжният процес беше решен в полза на намирането на най-евтиния строител, отколкото качествен изпълнител на работата,“ добави тя.

Чиновници искат допълнително финансиране за справяне с проблемите:

Министерството на културата отказа да коментира темата пред БМРР; Министерството на регионалното развитие отказа да отговори на въпроси за минали неуспехи, но настоя, че новите 100 млн. евро ще бъдат усвоени по различен начин. От ведомството обясниха, че новият транш финансиране ще бъде предоставен под формата на заеми и грантове, за да се гарантира, че „програмата спонсорира икономически надеждни проекти, които ще привлекат достатъчно туристи… така че проектът да бъде финансово устойчив и да върне част от инвестицията в дългосрочен план“.

Обществени изслушвания относно дизайна на проектите ще „адресират коментарите… относно „бутафорни реставрации“ и унищожаването на автентичните паметници, получени във връзка с проектите, завършени по Програмата за регионално развитие 2007-2013 г.,“ казаха от министерството.

Източник от Европейската комисия заяви пред БМРР, че проектите за възстановяване са „допринесли за местния и регионален растеж в страната“, като добави, че „в малкото случаи, когато крайният резултат не е в съответствие с договора, са били извършени корекции“.

„Комисията работи в тясно сътрудничество с България да извлече поуките от [работата] в периода 2007-2013 г. и да гарантира, че средствата се използват по най-добрия възможен начин“, добави източникът.

Тези уверения обаче не се отнасят до опасенията на експерти като д-р Дограмаджиева, според които новата програма страда от същите недостатъци в планирането, тъй като не е приоритизирала стратегическите обекти и не е отговорила на реалното търсене.

И тъй като всички 165 обекта от национално и световно значение в България могат да кандидатстват за финансиране, реставраторите се опасяват, че повече обекти с европейско значение ще се превърнат в „съвсем нови руини“.

Призиви към правителството да спре противоречивите проекти, като например финансирания от държавата ремонт на Великата базилика в Плиска, който цели да я превърна в работеща църква, досега остават напразни.

„Предлагаме им нашата помощ, нашата експертиза, но никой не иска да ни чуе,“ каза Семова-Колева от ИКОМОС. „За тях сме само една пречка за реализирането на проектите.“

Автор: Ана Благова
Текстът е препубликуван от сайта Balkan Insight

Тази статия е изготвена в рамките на Лятното училище по разследваща журналистика, организирано от Балканската мрежа за разследващи репортажи.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.