SHARE

Антъни Бурдейн почина на 8 юни 2018 г. в Страсбург, причината за смъртта – самоубийство. Най-влиятелният готвач в света. Спечелил всяка една награда в тази област. Телевизионна звезда. Вдъхновител. Носител на мир. Световноизвестен автор с множество бестселъри. Бурдейн е всичко това и много повече. За него писахме тук. 

Днес имате възможност да се потопите в третата част на последното му интервю – невероятно сурово и откровено, – което дава Бурдейн, преди да отнеме живота си.

Първа част може да откриете тук. Продължението публикувахме тук.

***

за парите

Смяташ ли се за артист? 

Не. Не се.

Сериозно?! 

Не. Аз съм разглезен, в това отношение… от самото начало. Винаги правих предаванията, която исках да правя, и в момента, в който можех да си го позволя, казах на когото трябваше да ходи на майната си и се приземих на място с човек, който беше готов да изпълнява всеки мой каприз в дори по-грандиозни измерения.

Така че никога не ми се е налагало да се справям с жестоката реалност на – или правиш “Най-добрите бургери в Америка”, или няма да работиш! Никога не ми се е налагало да живея с това. Никога не ми се е налагало да се държа особено добре с хора, които не харесвам. Никога.

Никога и наистина не водя разговори по телефона, никога, в бизнес средата си, с хора, които не харесвам и не уважавам. Никой задник не ми звъни по телефона и не ми се налага да въртя очи и да си казвам: “Ооо, трябва да говоря с тях или трябва да им целувам задника.” Абсурдно освободен съм от това изживяване, с което всеки друг трябва да се разправя в реалността. В смисъл имаш деца. Това е действителността на всички. Но не моята.

Да, това е вярно, ти наистина си странен, еднорог… човек. 

Да.

Ами… получава ти се добре. Окей, значи… Искам младите хора да четат това, което си говорим, и да могат да погледнат по нов начин на света и да взаимодействат с него, да не трябва да правят всички тези глупости. И ти знаеш как да постигнеш това или поне хората си мислят, че знаеш. Те мислят, че просто можеш да се озовеш в даден град, да срещаш хората и да взаимодействаш с тях на човешко ниво и аз считам, че това е бъдещето на света, че не трябва да се интересуваме от нации или граници, или паспорти или каквото и да било. Просто може да се храним заедно, да бъдем заедно. Може да си говорим заедно. 

Мисля, че съзнаването, че почти със сигурност си най-глупавият човек в стаята, когато си извън зоната си на комфорт – уважение към това ясно заключение. Ако си в Бейрут, нямаш представа какво се случва. Готовността да влезеш в обувките на другия човек, това чувство на перспектива… на учудване.

Какво е това? 

Начин да гледаш на живота и да си казваш – леле!

Но защо би казал леле? Какво се крие под тази повърхност?

Когато виждаш хора, отново и отново, колко много постигат те с много малко, как хората се борят и оцеляват… Виж, вярвам в някои основни добродетели, разбираш ли? Милост, смиреност, любопитство, емпатия. Те звучат странно днес, но…

Напротив, това се случва всяка минута. 

Не, те са странни днес. Живеем в свят, в който не можем – в случай че си се кандидатирал за политически пост, не можеш да се посветиш на говорене на втори език, пътуване или познаване на храната.

Горкият Джон Кери [кандидат за президент на демократите през 2004 г. и държавен секретар на САЩ (2013-2017) – бел.ред.]. 

Но как може да пътуваш? Ти сама каза по-рано, колкото повече пътуваш, толкова повече гледаш навътре в себе си. Марк Твен казва, че пътуването е фатално за предразсъдъците. Опитваш се да се поставиш на място, където можеш да видиш неща и да ги оставиш да се случват. Не си винаги начело, не контролираш, трябва да си склонен да се пуснеш по течението, да разбираш, че си в нечий друг дом, нечия друга държава. Не си начело.

Само защото си американец с паспорт вече държиш изходната карта. Можеш да дръпнеш аварийния парашут по всяко време. Това стига.

Philadelphia Magazine

Като писмата в “Казабланка”. Баща ми ми каза нещо невероятно… той беше от Венецуела и беше израснал в латиноамериканската политическа лудница. И откри “Капиталът” в стаята ми и откачи. Каза ми – ако не пускат хората извън държавата, значи има проблем. 

Така или иначе станах лява. Но съм стояла срещу много бели мъже, които ми хвалят образователната статистика в Куба и доста пъти е трябвало да кажа виж, ако ти дават да четеш само речите на Фидел, това не е окей. 

Не. Мразя комунизма поне толкова, колкото мразя нашата система. Повече.

Трябва ни нова книга! Защо нямаме нова книга? Защо още говорим за книги от ХIХ век? 

Защото не може да избираме лидерите на революциите си, те всички имат дълбоки недостатъци и всички – всички революции ще бъдат корумпирани. Това е нещо, с което трябва да се внимава…

Гледала ли си “Майка”? На твое място бих. Защото се отнася доста за Библията, то е библейска алегория, но е доста и за… като движението #MeToo. Започва като нещо невероятно и се превръща в чудовище.

Виж, в момента, в който всички в стаята са съгласни с теб, значи си на лошо място, така е аз съм твърдо вярващ в промяната просто заради самата промяна. Просто за да покажеш, че може да се промениш и да се движиш напред постепенно, но няма човек, който да успее да подобри абсолютно всичко. Онзи, който притежава вътрешната сила и мегаломански инстинкти, достатъчни да водят каквато и да била революция, неизбежно ще се превърне в ужасяващо разочарование.

Никога не е имало доказателства за обратното. 

Най-добрите революционери, разбира се, са мъчениците, умрели преди да се превърнат в отвратителни, себеугаждащи, корумпирани лайна. Както се случва с всички.

Знам! Ок, нека тогава зачеркнем това. Остави догмата – готварска книга за как трябва да стоят нещата. Какво може да направим за тези деца? Може ли въобще да им помогнем? 

Не.

Оле! Сериозно ли? 

Не мисля така.

Леееле! 

Ейжа ми каза това. Децата градят сами себе си независимо от нас. Всичко, което може да направиш, е да покажеш, както в моя случай, на дъщеря си, че е обичана. Така че тя знае, че е обичана. Тя има добро самочувствие. Много важно. И добри бойни способности. Така че никой мъж, никое момче –

О, да може да ѝ навреди.

– тя знае, че може да надвие всяко едно момче от нейната възрастова група. Това мога да направя като баща. Не мога да се погрижа за всички неща, които, знаеш, не мога. Тя е толкова напред, не мога да избирам музиката ѝ, приятелите ѝ, каквото и да било, какъв човек ще стане тя. Мога да й дам само тези основни неща.

На колко е сега? 

На десет. Но… Мисля си колко е амбицирана, колко много иска да промени света, колко много е склонна да пожертва, за да го направи, а това трябва да дойде отвътре. Всъщност знаеш как Сколник в туитър фийда си индоктринира сина си Матео Али – горкото дете е на примерно три години – “Виждаш ли, скъпи? Това е нашият хомосексуален приятел, знаеш ли, това е океееей, той има две майки! Матео и аз бяхме на тази демонстрация днес за Хилари Клинтън.”

Детето е на четири години, мамка му! Стоя и си мисля, пич, остави детето на мира. Остави го да има детство! Остави го да взема решения! Доверявай се на детето си, дай му любов, вяра, говори за умни неща пред него. Те ще се оправят. Да се опитваш да си направиш миникопие… отвращава ме.

Знам. Депресиращо е. 

“Прибрах се тази вечер и започнах да обяснявам на Матео за Black Lives Matter” [движение за правата на чернокожите срещу полицейското насилие в САЩ – бел.ред.]. Разбираш ли, детето е на четири!

Може ли само да ти кажа, че интересът ти към този мъж е болезнен. 

Знам. Има още няколко в туитър, които ме парализират от ужас.

Кои са другите? 

Сара Никол Прикет… която е много, много умна! Опитах се да я накарам да напише книга преди няколко години, прочетох някои невероятни неща за Джоан Дидион, която тя написа, беше невероятно!

Аз съм Полет. Не ми слагай своята Джоан Дидион. 

Огромен фен на Дидион съм.

Не, в грешка си. 

Ок. Приема се (смее се). Направих списък на писателите, които харесвам и някой каза “Къде са жените писатели?” и казах Патриша Хайсмит и Джоан Дидион! И някой каза “Те не се броят.” “Не се броят като жени”?! Както и да е.

Прикет просто пише за мода и това е най-влюбеният в себе си туитър акаунт, воден от умен човек, който ме побърква. Непропорционално на престъплението.

Людо Лефебр. Следваш ли го в инстаграм? Следваш ли жена му? Жена му постоянно снима децата си, много пипнато.

Забравям, има още няколко…

Хората се побъркват по децата си. Бебетата. Какво правят по цял ден? Никой не яде у дома, защото има снимка на бебе на всеки 25 секунди. 

Да. Никога не качвам лицето на дъщеря си никъде. Никога. Тя няма нужда от това.

Ами… човек трябва да се замисли. 

Майка ѝ… майка ѝ е невероятна. Очевидно е, отвъд човешкото. Италианското родителство е много различно от американското родителство. В Америка, нали знаеш, детето ти тръгва към отворен прозорец и ти казваш скъпи, не отивай към прозореца, опасно е, може да се нараниш.

Италианските родители казват: “Не се мотай около прозореца, ще паднеш, ще си счупиш врата, ще умреш и никога няма да видиш родителите си отново.” “Не се приближавай до печката, ще се запалиш и косата ти ще изгори, ще умреш и ще бъдеш плешив.”

И си мисля – аз съм травматизиран, какво остава за четиригодишното. Но работи.

При нея думите означават действия. Много силна майка, майка, която вярва, че това е жесток свят и трябва военна подготовка за него. Така че не си слагай лицето в инстаграм, защото лошите мъже ще дойдат и ще ти отрежат онези части и ушите и ще ги изпратят на родителите ти. Боже Господи!

за конкуренцията

Най-лошото нещо, което Ейжа някога ми е казвала, имаше лош ден, играеше в Торино? Някъде в Италия. И беше репетирала и имаше много кофти ден с режисьора. Пич, разбира се. И си идва у дома и е бясна. И си пишем съобщения, защото спорим само със съобщения. И тя е бясна. Майната ти! Ти винаги искаш да победиш, винаги искаш да победиш!

Много ме обиди това. Бях супер наранен от това. Нямам нужда да печеля. Не съм човек, който се съревновава. Имам нужда да оцелея.

Бил ли си се някога? 

Никога. Спортовете – мразех ги. Винаги съм мразел да спортувам. Това, разбира се, отново се връща към 60-те… Просто искам да оцелея. Не искам да съм номер едно. Нямам нужда да пребивам някого. Нямам нужда да съм начело. Искам просто да бъда тук в края на шибания ден, да правя каквото правя, без никой да ме препира.

И каза това… 

Да!

И? 

Еми беше истина, така че. Не съм като другите момчета.

(през смях)

Не, наистина не си.

Не съм. Наистина нямам нужда да победя.

В Оман по време на снимки. CNN

за гласувалите за Тръмп

Как да направим нещата по-равнопоставени? 

Не знам, толкова съм безмилостен. Толкова съм… изгорете храма! Нима може да бъде по-зле? Това е мисълта, която имаха наум гласувалите за Тръмп. А аз говорих с тях! Казах им – знаете, че на този пич не му пука за вас, нали? В момента той изкарва огромно лайно в някоя златна тоалетна, той е от Ню Йорк, никога не е сменил една гума през живота си, а вие гласувахте за него. 

Те не са тъпи, те не вярват в това. Те просто разпознават анархиста. Те припознават някой, който вероятно може да изгори целия разложен храм, който те толкова дълбоко презират, че те с удоволствие ще се застрелят и в двата крака за удоволствието. За кефа да видят всичките тия страхливи, смучещи гадост свине, които ги предават година след година, разочароват ги и им се подиграват…

А ако Бърни беше негов опонент? 

Той щеше да е опонент мечта за Тръмп. Живеем в изключително расистко общество. Мразим интелектуалците, евреите…

Не мислиш, че щеше да спечели? Леле, защото е евреин? 

Аз съм евреин и мисля, вярвай ми, искаш ли да говорим честно за печеленето на гласовете? Ще намериш много хора, които не планират да гласуват и които ще гласуват само и само да не влезе евреина в Белия дом.

Мисля, че щеше да спечели заради 27-те долара [средностатистическия размер на дарение за кампанията на Бърни Сандърс, съпоставен с милионите, които получават другите кандидати от големите корпорации на САЩ – бел. ред.]. 

Намирам подкрепящите го, по-гласовитите му симпатизанти за изключително непоносими. Въпреки факта, че съм съгласен с него за почти всичко, не е като да говори измислици, почти винаги говори истината. Нямам топли чувства към Клинтън. Но виж, имам…

Трябваше ли да се отървем от Бил Клинтън след скандала Люински? 

Не.

Сериозно?! 

Бил Клинтън – виж, секс скандалите – това е ужасно. Това нямаше да мине днес. Какво лайно. Самовлюбен, изнасилвач, опипвач, отвратяга – и начинът, по който той, както и тя, унищожиха тези жени и начинът, по който всички им припяваха в хор и са слепи за това! Това вони на лицемерие и продажност.

Как от една страна може да виеш на умряло за всичките тези други хищници. И дори да не погледнеш назад. Ок, нека да кажем, че е било по взаимно съгласие: мъже с власт, замаяни от нея жени, ок хубаво, да приемем, че това е най-благородната интерпретация. Ок. Той  е много чаровен мъж, срещали сме се, той е магнетичен.

Да, наистина. Никога не съм виждала нищо подобно. 

Както и тя. Когато си в стаята си мислиш Боже, тя наистина е топла и добра и забавна. Но начинът, по който те прецизно разтуриха, унищожиха и безсрамно дискредитираха тези жени за това, че казаха истината…

Да. 

… е непростим.

Непростим. Защо не се отървахме от тях? Трябваше да се отървем от тях още тогава. 

Не… не, виж. Не мисля, че той трябваше да бъде изгонен от поста си заради това.

Защо? Искаме хора с отлични нрави да бъдат в този офис. 

Мисля, че припознаваш хората като това, което са, и после определяш за себе си – повече никога няма да гласувам за това копеле! Или за всеки, който му дава произвол, разбираш ли? Този продукт, окей, гласувах за него, вътре е. Дали това е основание да изгониш някой от поста му? Не мисля.

Ами ако имахме такива стандарти? Искаме човек, който има чест. 

Аз гледам на нещата по този начин. При никакви обстоятелства нямаше да гласувам за Бил Клинтън сега. Но импийчмънта заради Люински бе абсурден. Особено с оглед на настоящето.

Но общественото порицание, дискредитирането и уронването на авторитета на жените направи и от двамата неподходящи кандидати за бъдещето. Но не мисля, че трябваше да го свалят от поста му.

Нека говорим за харизмата. Като тази на Клинтън, на Обама, които също имат това магично нещо – както го имаш и ти. Тази магия, в която говориш с хората и те казват “О, да, защо не съм се сетил за това преди?” И може да е каквото и да било. Хората като теб, които могат да убедят всекиго, че, да, небето винаги е било зелено, а делфините могат да летят… 

Проблемът е, че аз намирах Обама за много неубедителен пред хората, поне през повечето време. Винаги съм искал малко повече страст, стига толкова сдържане – внимателната, премерена реч. Но на четири очи абсолютно най-грациозният, щедър, истински, забавен, никакво калкулиране, честен, в смисъл разбираш. За него ще гласувам пак, когато и да било.

Да, той също така удари хора с дронове и измъкна банкерите. 

Вярвам, че може би не беше най-добрият президент в историята, но беше един от най-милите, добри, един от най-добрите човеци, които сме имали.

Не! Не. Той излъга. Аз работих здраво за тази кампания. Видях и просто му вярвах и той даде надежда, промяна, да. Бях толкова щастлива, спечелихме, разбираш ли! 

И от първия момент той започна да се е*ава с нас. Той ни обеща прозрачност, но повече разобличители бяха преследвани от когато и да било. Няма нито един банкер в затвора. Нито един! Затвори един шибан банкер! Тези хора откраднаха девет милиона жилища! 

Тази сцена в “Наркомрежа”… това е изходната позиция за белите мъже винаги, цитирам ти “Наркомрежа”, когато кметът Карчети идва в офиса, идеалист, млад мъж, а мъжът идва и казва г-н кмете, това е сандвич от лайна. И вие ще го изядете. Онзи преди вас го изяде, онзи преди него – също. Това е реалността и това е истинската ситуация. Всички ви лъгаха до този момент. Аз ще ви кажа истината за ситуацията, пред която сте изправен и силите, които са срещу вас, за да свършат всичко. Сега изяжте лайняния сандвич. Аз не искам да изям този лайнян сандвич! Вие ще изядете сандвича.

Това е проблемът! Всички приемаме това. Докато това продължава… 

Аз твърдо вярвам в циничното приспособяване на… в компромиса с личните принципи за всеобщото добро, до някаква степен. Но не съм го превърнал в професия.

Идва един момент, в който това вече не е окей. 

Е, за Клинтън това е марка. За Обама наистина вярвам, че той направи тъжни, но калкулирани решения, ще си запазя патроните за този, този шибан –

Не, това е кошмар. Кошмар! И знам, че той бе изправен пред голямо зло – 

Е, никога няма да видиш по-добър човек от него в Белия дом, мисля аз.

Обичах го, обичах ги, жертвах много за него, но бях изключително разочарована. 

В смисъл аз прекарах значително време със сем. Обама.

Имаше неща, които нямаше нужда да прави и които направи. Предполагам, че искаме да търсим извинения, но търсенето на извинения за Обама е да търсиш извинения за Тръмп. Не може да правим така. 

Е… за мен лично беше вбесяващо. Не беше нещо, което не бих критикувал.

Трябва да спре. 

Виж, имаш две опции. Първата е някой, който ще прави компромиси и отстъпки, а другата е Пол Пот [лидерът на камбоджанските комунисти червени кхмери – бел.прев.]!

Ако искаш да изгориш Вашингтон до основи, ок, с теб съм. Просто чакам тълпата. Но не виждам това да се случи. И кой ще води атаката? Защото ако Сюзън Сарандън е някъде сред радостните гуляйджии, очевидно съм заложил на грешния кон!

Не, това няма да се случи. Но виж какво стана с Кийт Елисън [човек на Бърни Сандърс – бел.ред.], който трябваше да води Националната комисия на демократите. Това беше най-важното нещо за мен, което се случи за цялото това време. Той беше подкрепен от Шумър [лидерът на демократите в Сената – бел. ред]. Той имаше истинските левичари и подкрепата на Шумър и беше подготвен да поднесе популисткото послание, което хората искаха. 

Чък Шумър?

Да! Шумър подкрепяше Елисън. Но Обама се обади и каза искаме Перез [представител на статуквото при демократите, секретар на труда в администрацията на Обама – бел. ред].

Окей.

Това беше моментът, в който разбрах, че подозренията ми за Обама са истина. И го обичах, обичах го, но той ни прецака. И отиде да кара джет ски с Ричард Брансън веднага след като напусна Белия дом и аз бях – пич?! 

И какво от това?

Наистина ли искаш това да е първият образ, който получаваш? Ти си човек с марка. Знаеш, че това нямаше да мине, ако беше ти. 

Не, нямаше.

Не, нямаше. И защо. 

E… защото съм суетен.

[избухвам в смях]

…и мисля, че Ричард Брансън е задник. Това не е човек, с който бих искал да дружа. Нали знаеш… времето изтича.

Виж. Знам, че Обама иска да се премести в Ню Йорк. Знам, че харесва ресторантите в Ню Йорк и иска да яде в тях. И ако трябва да направи няколко речи за пари, за да направи това, аз нямам против. Какъв е проблемът? Те не купуват влияние на този етап.

Какъв е проблемът?! Та ти – ти носиш надеждата на цяло едно поколение! Трябва да си шибан… 

Активист?

Да, да! Трябва да си шибан активист, затова гласувахме за теб, тъпако! 

И какво постигна Джими Картър с това?

Той ще бъде помнен и почитан хиляди години след като Обама е забравен. Това постигна той. 

Не знам. Докато не се гушка с Хенри Кисинджър, аз нямам проблем с него.

Е?!! Той търсеше одобрението на Кисинджър! Той го търсеше и ти го знаеш! 

Да, но те не са най-добри приятели и съседи.

Извинения ли му измисляш? Той търсеше одобрението и благословията на Кисинджър и ти го знаеш, а аз знам какво мислиш за Кисинджър…

Не е редно.

Признай! Не е редно! Трябва да се целим по-високо, Антъни Бурдейн!

Съгласен съм.

Ще постигнем повече от това. 

Не знам дали ще успеем.

На този етап бих пожертвал, бих направил компромис с много от принципите си просто за базова компетенция, за някой, който чете ежедневния брифинг по сигурността, разбираш ли? Който иска да си напише шибаното домашно, който има някакво, някакво разбиране за това как работи правителството.

Слушаме опитомената медия да казва “Той просто има нужда от по-проста версия!” и не задаваме въпроси – защо бихме искали за тази работа човек, който не може да чете? 

Мда. Или това е окей, защото по-късно Джаред ще ми обясни. Джаред скубе ли си веждите? Защото те изглеждат оформени. Не са естествени вежди. Това е като шоуто “Хауди Дуди” [популярно американско предаване за деца, в което Боб Смит, вентрилоквист, прави скечове със своята кукла. Бурдейн намеква, че зетят на Тръмп Джаред Къшнър е кукла на конци – бел. прев.].

Този пич ще свърши в затвора. 

Можеш ли да си представиш осем души в кръг и Джаред извън стаята и те, съконспираторите, всички си казват “ей, не се тревожи за Джаред, той е солиден, той ще издържи, той никога няма да пропее”. Никой не може да твърди това! Шибаното момченце ще пропищи, само му покажи подноса със затворническа храна и човекът ще се насере.

Това момче е роден доносник.

Нека се надяваме, че моментът ще дойде. 

Еми… следващият е Манафорт, защото Гейтс се огъна днес. И всички знаем, че Манафорт е човек с такива принципи. Със сигурност ще остане лоялен!

Мъж на честта [от ит. uomo d’onore – член на мафията – бел. ред]. А дъщерите му са приети във висшето общество. Което… Джон Лок казва през 1678 или нещо такова, че онова, което трябва да направим, когато искаме да променим поведението на хората, не е да променяме законите, а модата. Да променим онова, което е готино. 

Вярвам в това. Затова и вярвам, че например за всички отговорни… като например изпълнителните директори на фармацевтичните компании. Не става въпрос колко дълго ще лежат в затвора. Става въпрос дали ще бъдат изкарани от домовете си в Уестчестър, влачени пред съседите си? Унижи ги! Унижи ги! Защото това ще промени поведението им.

Момчето за всичко… той не може. Той няма други опции. Гадината ще намери някой друг да чука за пари. Но ако изкараш тях пред разплаканите им деца и съседи… унижен като дилър на дрога, обвинен в конспирация.

Повече няма да могат да ходят при готините деца! Не могат да ходят на ресторанти, не могат да копунясват. Не могат да отидат, приятелите им нямат желание да бъдат около тях. 

За мен – и съм водил този разговор с няколко души, както можеш да си представиш. Колкото и много от нас да искат да видят Харви Уайнстийн мъртъв или в затвора, той е в шибаната Аризона. Той е в Аризона, яде в ресторанти в Аризона.

И то в гадни ресторанти в Аризона, така че дори не може да яде в най-добрия суши ресторант в Скотсдейл. И трябва да ходи на някакви отвратителни места. Така че Аризона, нали разбираш. Колкото и да ми се иска да го видя пребит до смърт в килията му…

По-добре е да гледаш как ужасните хора живеят и си понасят последствията. 

Моята теория за това как ще умре е следната: той си мие зъбите в банята, гол е в знаковия си халат, който е отворен, държи телефона си в една ръка, защото никога не знае кой от борда Уайнстийн го е предал наскоро и си мие зъбите. И изведнъж получава масивен удар, спъва се и пада във ваната, където с отворен халат гледа как краката му са във въздуха и в последните съзнателни моменти търси в контактите си, мислейки на кого може да се обади, кой реално ще му вдигне.

И умира така, знаейки, че никой няма да му помогне и че изобщо няма да изглежда добре в момента на смъртта.

Един от най-известните улични артисти на Лос Анджелис – Джонас Невър, нарисува Антъни Бурдейн на 15 юни в знак на почит. Проектът е осъществен с лични средства.

***

Доколкото съм запозната, Бурдейн пише за самоубийственото отчаяние два пъти. Първият път във втория си криминален роман, Gone Bamboo (1997), в който философът убиец Хенри Денар се намира в криза, в която е замесена мафията, които са го настигнали на о-в Сен Мартен. 

“Напускайки Маринърс Клъб, той пое по планинския път обратно към езерото, чувствайки скутера по различен начин без Франсис, която да се държи за него отзад… Стотина ярда напред пътят се гмуркаше рязко надолу, от другата страна на планината към морето. Пътят беше незаграден; човек лесно можеше да излети от склона на планината и Хенри обмисляше тази опция, заигра се с идеята все едно, че играеше със себе си, не сериозно, само да види колко зле са нещата… Да се самоубиеш е признак на лошо възпитание. Осъзнавайки колко е пиян, Хенри запали скутера и внимателно подкара към дома.”

Любопитното е, че той повтаря същата сцена за втори път в мемоар, издаден през 2010 г.  Medium Raw. Това действително се е случило. Но мемоарът разказва, ч есцената се е разиграла около осем години след публикуването на романа – през 2005 или 2006 г., след сриването на брака му с Нанси Поткоски, гимназиалната му любов, която избира да последва в университета Вейзър. 

“Ето къде се намирах в живота си: карах пиян и прекалено бързо из недобре осветен карибски остров. Всяка вечер. Пътищата бяха известни с лошата си поддръжка, извиваха се и бяха зле оградени. Другите шофьори бяха… да го кажем деликатно, вероятно толкова пияни, колкото и аз… Следвах пътя, докато той се заизвива по ръбовете на скалите, приближавайки се към френската страна. Тук наистина натисках газта… в зависимост от това коя песен пускаха по радиото, решавах или да извия волана в точния момент, продължавайки – макар и безрасъдно, към дома… или просто да оставя шибания волан и да се изстрелям през ръба в морето.”

Лоши обноски?! Обноските му бяха съвършени. 

Бурдейн пазеше личния си живот, но имаше неща, които можеха да бъдат видяни в работата му. Едно от тези неща бе, че истинският човек, мъжът под повърхността, се измъчваше по някакъв таен начин и че имаше нужда да скрие тази мъка, да я преправи за обществено ползване. 

Чудя се дали това не е още една лоша черта на изключителността, нещото, от което всъщност не успяваме да се измъкнем. Да рискуваш, за да се насладиш на нещо не означава, че не рискуваш. Ако все пак се озовеш в добрия хотел, в голямата къща, в апартамента на 60-ия етаж? Може би изключителните, специалните хора без недостатъци, хората, които трябва безгрешно да играят “автентичност”, през цялото време, за всички – може би това са хората, които са най-измъчени от всички.

Дали някой го е попитал какво означава този момент или кога се е случило всъщност? Исках, но се чувствах ограничена, сякаш ще бъде навлизане в личното пространство и грубост да попитам: Наистина ли почти подкара колата отвъд ръба на неограден път в Сен Мартен? Кога? Защо? Колко пъти си мислил за самоубийство? Мисля, че истинските ти приятели са знаели нещо за това, може би недостатъчно.

Дори сега с всичко, което знам и съм научила, бих повярвала на всичко за смъртта на този надарен и страстен мъж. Излязоха абсурдни истории за всеки детайл след самоубийството му в хотел в Алзас и аз мога да повярвам на всяка една от тях. Мога да повярвам, че е бил отвлечен от враждебно правителство или някой политически враг. Че той просто е бил прекалено строг със себе си една вечер и умишлено е избрал да сложи край. Че е имал див момент на неконтролируема паника. Че сърцето му е било разбито. Всички тези неща. И нито едно от тях.

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.