SHARE

Оказа се, че имаме нужда да поговорим какви всъщност са били будителите. Истинските будители.

Оказа се, че имаме нужда да развенчаем поредните нови митологеми, които биват насаждани и изкривяват историята.

След Филип Станиславов днес ви представяме строителите на следосвобожденска България.

Минавали ли сте някога по Шарения мост в София? Вероятно не, тъй като днес той се казва Лъвов мост, а четирите лъва се възродиха като символ на градска гордост през последните години. Лъвовете символизират четирима обесени книжари възрожденци, които са били активни революционери преди Освобождението и са почетени от следосвобожденските българи. Днес обаче е важно да си припомним кои са авторите на паметниците и сградите, с които София (и България) не само помни историята си, но и които са се превърнали в характерен елемент от облика на градската среда и за които често мислим, когато описваме красотата на градската си архитектура.

Що се отнася до моста, Христо Г. Данов освен основоположник на българското книгоиздаване е и “виновник” за идеята за построяването му. Сред начинанията му е създаването на първия модерен градоустройствен план по време на мандата му като кмет на Пловдив, за който се доверява на австриеца Йосиф Шнитер, възпитаник на Политехническия университет във Виена. След Освобождението именно Данов предлага на мястото на Шарения мост, в близост до което са екзекутирани престъпници, да се изгради днешният Лъвов мост в памет на загиналите книжари.

Градоустройственият план на Йозиф Шнитер, изготвен с инициативата на Данов. Шнитер проектира и строи частни и обществени сгради, между които са неоренесансовото Девическо училище (сега Пловдивска градска художествена галерия), Сопотската гимназия, камбанарията на катедралния храм „Света Богородица“ (1880 – 1881), „Свети Георги Победоносец“ (1881 – 1883) (в Мараша), църквата в Батак.
Източник: Wikipedia

 

След като и други будни българи подкрепят инициативата му, с проекта се наема чехът Вацлав Прошек. Изпълнението на проекта започва от фирмата „Братя Прошек“ и следва идеите на чешкия архитект Антонин Колар, родом от Бохемия,  който по това време създава първия модерен градоустройствен план на София. Цената е около 260 000 златни лева. Лъвовете са изработени във Виена.

Преди това обаче през 1879 г. е изготвен първият градоустройствен план на София. Същинският първичен план за градоустройството на София е на руски инженер – Николай Копиткин, но е приет и изпълнен планът на арх. Колар. Регулационният план за изпълнението му е възложен на чеха Вацислав Роубал и италианеца Л. Амадей. Амбицията е пълното преобразяване на силуета на града.

Личната история на Антонин Колар също е интересна – той завършва в Прага и се записва като доброволец в полското въстание срещу Русия (1863 – 1864), по време на което се издига до чин лейтанант. След това учи инженерство в Париж и Виена. Любител на строгите ренесансови форми, Колар участва и в създаването на първите зелени площи в София. “Негови” са Паметникът Левски, Военната академия, хотел “България” и Военният клуб в София, както и други.

След освобождението на София първият кмет на града – Манолаки Ташев, подкрепя Антонин Колар да извърши пълно преобразяване на градската градина. Работата по градината пък е поверена на германеца Карл Бец. Година по-късно съвременници предават, че “…Младата столица на новоосвободена България се сдобива с красива градска градина, каквато нямало втора в страната”.

Колар умира в България в зората на новия век, оставил след себе си сгради, с които много софиянци днес се гордеят. И има защо.

Снимка: bbr.bg

Сред тези сгради е например и Българската академия на науките – паметникът на културата е проектиран от швейцареца Херман Майер. Той преобразява силуета на града и оформя в голяма степен облика на днешния район “Средец”. Като цяло в периода след Освобождението са поканени световноизвестни архитекти да проектират централните сгради, един от които е именно Херман, който е проектирал и читалище “Славянска беседа”, Българската народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг.

Теренът на бъдещата Княз-Борисова градина пък отначало е бил… разсадник за дървета и цветя, упорито поддържан и развиван от кмета Иван Хаджигенов и швейцареца Даниел Неф. През следващите години градината бавно се превръща в едно от най-красивите места в София, като се добавят детски игрища, рибно езеро, дори лятна къпалня. През 1906 г. общината назначава за управител на градските паркове и градини елзасеца Йосиф Фрай, който е създател на розариума в Княз-Борисовата градина и под чиято опека ще продължи изграждането и развитието на градината.

А. Изглед от Конака със “сарая” и Челеби джамия към 1880 г.
Б. Изглед от двореца с южната градина и част от градската градина, 1895 г.
Източник: “Зелената система на София”, Атанас Ковачев
Докторската градина на Карл Неф. На централната снимка се вижда паметникът, издигнат през 1883 г. Първите две графични схеми вдясно представят модификациите на градината през 1892 и 1936 година.
Източник: Атанас Ковачев

 

Градината преминава през явна трансформация, на схемата във вида си от 1956 г.

От следвоенно време съществува запазен градоустройствен план от 1936 г., който отново е възложен на германец – немския професор Адолф Мусман от Дрезден. Целта е да се смогне на бързото развитие на София, която в комбинация с характера на времената привлича огромни количества хора, които имат нужда от градска среда, която да ги приеме. Планът съдържа вътрешна и поясна зона, зона за отдих и земеделско ползване… Пред Мусман е поставено категоричното условие, че София трябва да се развива като зелен град на градини поради любовта на гражданите към отдиха на открито, като администрацията подчертава ползата за здравето от подобен проект.

Примерите продължават – историята разказва за европейците, които рамо до рамо с българските граждани са изградили образа на следосвобожденска България. И всеки път, когато вървите из центъра на първите следвъзрожденски градове – Русе, София, Пловдив, – помнете, че гледате България, дело на български и европейски будители, дали любовта и таланта си на страната ни. Европейски будители, много от които почиват на българска земя. Европейски будители и безспорни специалисти в своята област, на които (ако можем да направим заемка от американските founding fathers) “бащите на България” са доверили най-ценното си – новороденото княжество.

Бележка на автора: За създаването на този материал е използвана информация от труда на Атанас Ковачев “Зелените площи на България”, който може да намерите тук. 

 

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )