SHARE

Сценарист, прозаик, драматург, сатирик. “Оркестър без име”, „Балкански синдром“, „Зимните навици на зайците“. Станислав Стратиев е един от най-явните представители на българската сатирична гротеска и източноевропейският абсурдизъм, сравняван в творчеството си с личности като Вацлав Хавел. Светлозар Игов го нарича “един от малцината български драматурзи, чиито творби пресякоха успешно националните граници”.

Но Стратиев не се ограничава само с абсурдите на социализма – преди смъртта си през 2000 г. острото му перо очертава и границите на “криворазбраната демокрация” (пак по Игов). Избрал сатирата във време, в което едновременно българите живеят в официозна такава и нямат право да я заклеймяват, Стратиев успява някак да балансира по тънкото острие на тоталитарното изкуство и да постигне безспорен успех като писател.

Неговият “Балкански синдром” се превърна в нарицателно за преходното състояние на балканския човек, пародия на самия себе си и изправен пред многобройни предизвикателства, поставени на пътя му от историята… в които той постоянно се препъва.

Станислав Стратиев е псевдонимът на Станко Стратиев Миладинов, роден на 9 септември 1941 г. (самата дата на раждане е ирония, от която блика хумор на талази). Завършва българска филология в Софийския университет, а в средата на 60-те става редактор във в. “Народна младеж” и в. “Стършел”.

След това идва столичният Сатиричен театър, където ще се изреди поредица от негови пиеси. „Римска баня”, „Сако от велур”, „Рейс”, „Максималистът” , „Животът, макар и кратък”, „Балкански синдром”, „Мамут”, „От другата страна”, „Зимните навици на зайците”. Стратиев става директор на театъра, но постига едни от най-знаковите си успехи в киното. Безспорно тук споменаваме отново „Оркестър без име”, който е неделима част от българската памет и култура. Негови книги и пиеси са превеждани на руски, английски, френски, немски, полски, чешки, словашки, сръбски, румънски, унгарски, турски, гръцки, италиански, испански, финландски, шведски, хинди, арабски, китайски, монголски; a пиесите му са играни във всички театри в България. Поставяни са в СССР, Франция, Германия, Италия, САЩ, Унгария, Полша, Финландия, Швеция, Сирия, Гърция, Индия, Югославия, Китай, Куба, Мексико.

Понякога един автор може да бъде усетен и представен единствено чрез творчеството си. Такъв е случаят и със Стратиев, затова на днешния ден на независимостта ви представяме няколко негови творби, които все още жилят, разсмиват, натъжават.

***

Българският модел

 

“Ако сме дали нещо на света – това е българският модел.

Той е – както Хеопсовата пирамида или Вавилонската кула – нашият принос в съкровищницата на човечеството.

Казано сложно – това е състояние на духа. Определен начин на мислене.

Тип душевност.

Казано просто – обратното на всичко.

Колумб тръгва за Индия и открива Америка.

Ние тръгваме за Америка и стигаме в Индия.

Все откриваме Америка и все се оказва, че сме открили Индия.

Навсякъде по света в приказката на Андерсен кралят е гол.

У нас се получи обратното – кралят е облечен, а народът е гол. И гладен.

И безработен.

Навсякъде по света считат лудите за свестни, но болни хора.

У нас свестните считат за луди. Още от времето на Ботев.

Навсякъде по света дупките са предимно в сиренето.

У нас те са на ръководни места.

Там, когато стреляш по някого, той умира.

Тук, дори когато стреляш по друг, умира Алеко Константинов.

Там са велики народите.

Тук – Народното събрание.

Там от великото до смешното има само една крачка.

Тук няма никаква разлика.

При тях са свободни хората, а при нас – цените.

Това е българският модел.

Българският модел е по-лош от Бермудския триъгълник.

В Бермудския триъгълник нещата просто изчезват.

И знаеш, че ги няма.

При българския модел ги има, но не са те.

И не знаеш какво е.

Нарича се бензиностанция, но нито има бензин, нито ти сменят маслото, нито проверяват гумите, нито мият стъклата.

Знаеш само, че е най-високото на Балканите. Или най-широкото.

Според този модел българските джуджета са най-ниските в света, а българските мъже – най-мъжествените.

Българският модел е, когато мълчанието е злато, а преклонената главичка остра сабя не сече и по-добре яйце днес, отколкото кокошка утре, защото кроткото агне от две майки суче.

И когато отвличаме останките на Чарли Чаплин за откуп.

При българския модел селяните идват в града, за да купуват мляко, а гражданите отиват на село, за да прибират реколтата.

Българският модел е велосипед без педали, но с десет кормила.

И когато заводите произвеждат художествена самодейност.

Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.

При българския модел няма девета дупка на кавала. Тя не е пробита. Пробита е направо десетата.

Българският модел е не аз да съм добре, а ти да си зле.

Българският модел е неунищожаем.

С него ще бъде свършено, когато всички отидем в Канада.

Както ще бъде свършено и със самата Канада.”

***

Развод по български

 

“Държавата се разведе с културата.

Несходство в характерите.

Грандомания, графомания и блудство.

Нанасяне непоправими щети на първата.

Заболяване от болест, представляваща сериозна опасност за живота и здравето на поколението и на другия съпруг. Нещо повече – държавата оспорва произхода на децата и не ги припознава за свои.

Твърди, че били оплодени изкуствено.

Заченати с друг материал.

И търси разсиновяване.

Обвинява другия съпруг, че е недееспособен.

Настоява, че бракът бил във фалит.

Изчерпване на моралните и материалните ресурси. Културата, която е изхвърлена на улицата, оспорва решението и от своя страна твърди, че цялата вина е на държавата. И че ако е блудствала, виновна за това е държавата, която е сводничела и свеждала културата при това блудство.

Морален и физически подбудител.

И че тук имаме действие против волята на лицето.

Което на всичко отгоре било непълнолетно. И не е разбирало в най-пълна достатъчност смисъла на своите действия.

Освен това културата твърди, че държавата се е облагодетелствала неправомерно и незаконно от нея по време на брака.

Налице е користно поведение на една от страните в противоречие с интересите на другата.

Облагодетелстването било от морален и материален характер, И е нанесло непоправим ущърб на културата.

Държавата упражнявала непрекъснат душевен и физически тормоз, включително чрез трети лица.

От Шести отдел.

Културата търпяла всичко само заради децата.

През цялото време е била вярна на другата страна.

Въпреки нейната уродливост.

Беше представен многоброен веществен доказателствен материал за горното – книги, филми, песни, картини, които съдът прие за сведение. Културата твърди, че допреди две години бракът бил хармоничен.

Изключенията съществували и в най-добрите семейства.

Свидетелите потвърдиха това.

Сега се водят спорове относно издръжката и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.

Поставя се въпросът и за името, което съпрузите или единият от тях ще могат да носят за в бъдеще.

Културата е съгласна да не се нарича вече социалистическа. И да вземе новото име на съпруга си.

Или да остане с моминското си име.

Въпросът е само държавата да й осигури пълна издръжка.

Държавата отговаря, че право на издръжка има само не виновният за развода съпруг.

Културата се кълне, че е напълно невинна.

Делото продължава.”

Прочетете другите материали от поредицата ни #Будителите:

Филип СтаниславовСтроителите на следосвобожденска БългарияДимитър ДимовПетър БеронПанчо ВладигеровАлександър ЕкзархРайна КнягиняДими Паница, Гоце ДелчевЗахарий Стоянов, Уилям Гладстон, Лиляна Паница, Георги Марков и Екатерина Златоустова

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.