SHARE

Кой е построил Александровската болница? А Централната минерална баня? Съдебната палата?

Във време, в което градската ни среда страда, е добре да си припомним големите имена на българската архитектура, както и какво наследство са оставили те днес. Един разказ за изграждането на идентичността на градовете ни с мисълта за онези, които живеят в тях, в хармония с естетическите принципи и градското удобство.

Сред Великите се нарежда безспорно Наум Торбов, проектант на Централните хали и Софийската градска художествена галерия. Възпитаник на Букурещкия институт за изящни изкуства, той става началник на отделение “Архитектура” към Софийската община, но административната работа не му е по вкуса. Започва конструкция на жилища, хотели, ресторанти. Многобройни кооперации по софийската “Пиротска” са докоснати от него или неговото влияние. Успява да създаде стотици обществени, промишлени и жилищни здания в София, Оряхово, Силистра, Ботевград, Дупница, Мездра.

Но може би най-знаковият му проект са Софийските хали, вдигнати през 1909 г. Светлината, която прониква в цялата зала, създава пространство и лекота.

В своята книга “Градоустройство” Атанас Ковачев казва, че “Посетителят се оказва в едно “градско пространство” – едновременно актьор и зрител, наблюдаван и наблюдаващ. Долу, в подземието, е Античността, Улпия Сердика. Останките от римска баня и крепостна стена са консервирани и “повдигнати”, за да се експонират, вмъкнати естествено в новата функция. Продълженията на старите зидове могат да се проследят по подовата маркировка. […] Софийските хали не са просто един голям търговски център. Разположени в централната част на София, формирана в продължение на хилядолетия около минералния извор, Софийските хали заедо с Централната софийска баня и уникалното съжителство на трите храма – църквата “Св. Неделя”, синагогата и джамията, активно участват във формирането на един забележителен ансамбъл с висока архитектурно-историческа и художествено-естетическа стойност.”

Часовникът на “Халите” на фона на купола на софийската Синагога. Снимка: Етюд-и-те на София

В този пантеон влиза и архитект Пенчо Койчев, отговорен за плановете на Съдебната палата. Изучавал инженерство в Гент, Белгия, и той подобно на Торбов се завръща в България като отличник. Застава начело на архитектурното отделение при Министерството на благоустройството, където е заставен да изгради Съдебната палата. Процесът е силно белязан от политически неуредици, а след уволнението му от проекта приключва кариерата си като архитект. Негов е и Мавзолеят в Плевен, както и дворецът в Царска Бистрица, в който Койчев успява да съчетае традиционното българско архитектурно изкуство с нуждите на дворцовата сграда. Старата поща в Пазарджик носи същия почерк, характерен за Койчев.

Царска Бистрица, снимка: Opel
Старата поща в Пазарджик, снимка: Уикипедия

Архитект Йордан Миланов, възпитаник на Висшето техническо училище във Виена, ни дава Александровска болница, Синодалната палата и Централната минерална баня. Историята на арх. Миланов е изключително любопитна, като той прави впечатление на министерски пратеник в Габрово по време на ученическите си години и е пратен със стипендия в Австрия. Също отличник,  арх. Миланов говори френски, немски, чешки, английски, италиански и руски.

Сградата на Синодалната палата. Етюд-и-те на София.

Подобно на колегите си той също се завръща в България, където освен споменатите горе създава и Търговската гимназия в София, Българската търговска и Земеделската банка, поставя началото на проекта за Художествената академия, а работи и по проекти на частни домове. Съдейства на арх. Пенчо Койчев за създаването на Съдебната палата, а с други свои колеги създават Закон за благоустройството на населените места у нас, останал в сила до смяната на режима след деветосептемврийския преврат. Председателства комисията по строителство на храм-паметника „Св. Ал. Невски”.

Централни минерални бани. Етюд-и-те на София.

Един от най-големите български архитекти, Никола Лазаров не може и не бива да бъде подминаван. Негови обекти са пръснати из големите български градове, както и в Карлово, Казанлък, Шумен, Сливен и Боровец. На него дължим идеята за монументален градски център, като по-долу може да видите изображение на конкурсния проект на Лазаров за площада около Храм-паметника  „Св. Ал. Невски“ с отразени квартали за бъдещо строителство на университет от 1904 г.

[СпБИАД, бр. 1-2, 1904], благодарение на https://stroiinfo.com/
Лазаров е дълбоко загрижен за жилищата на софиянци и тяхното устройство, като разработва градоустройствени проекти за София и именно негов е проектът на първата жилищна кооперация у нас. Негова е къщата на д-р Моллов на площад  „Народно събрание“Банката на ул. „Иван Вазов“ в София, “Къщите близнаци” на братята Юлиан и Иван Парушеви на бул. „Евлоги Георгиев“ и ул. „Оборище“. Пълното му творчество и детайлен анализ може да откриете тук. Разбира се най-разпознаваемата му сграда остава Министерството на земеделието, храните и горите. 

Къщите близнаци. Етюд-и-те на София.
Ул. „Алабин“ №38 също е на Лазаров. Източник: stroiinfo.com

Материалът се позовава на работата на Георги Мърхов за stroiinfo.com, както и на Атанас Ковачев “Градоустройство”, т.2.

Снимка: Етюд-и-те на София

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.