SHARE

Без мнозинство в парламента, без ясно коалиционно споразумение, току-що унизена от изборите, които сама предизвика, Тереза Мей се върна от Бъкингамския дворец и обяви, че ще води правителство… за пет години… в името на народа… в името на стабилността.

На изборите, на които Мей очакваше да получи огромна победа, а се оказа, че изгуби не само крехкото си мнозинство, но и осем от министрите си – едни от най-влиятелните лица в партията. А сред съпартийците ѝ цяла вечер се чуваха гласове, че е време Мей да си подаде оставката.

След аудиенцията при кралицата Мей направи кратка реч пред Даунинг стрийт №10. Реч, в която не благодари на избирателите за участието на изборите, не заяви, че консерваторите ще си вземат поука, и не каза, че ще смекчи позицията си на Brexit преговорите.

Мей обяви и основната цел на правителството: “Стабилност, с която ще води правителството в критичните Brexit преговори”.

Не е ясно дали Мей ще успее да издържи първия вот на доверие към правителството, който ще дойде при гласуването на тронното слово (т.е. програмата за управление) в камарата на общините.

Тя има обещанието на ирландските консерватори, че ще подкрепят нейната партия в управлението, с което те би трябвало да имат 329 депутати, или мнозинство от седем.

Седемте депутати на Ирландската сепаратистка партия Шин Фейн, които бяха избрани, навярно няма да положат клетва за вярност към кралицата (тъй като са републиканци и целта им е обединение с Ейре), с което мнозинството в парламента от 326 ще се смъкне на 322 гласа.

Но това не означава, че консерваторите могат да дишат. Те имаха множество проблеми още при миналия парламент, в който имаха дванадесет депутати повече.

Това не означава, че и Тереза Мей може да диша, тъй като ключови нейни съпартийци все още не са направили коментар. Борис Джонсън, който отдавна бленува да стане премиер вече обяви, че не подкрепя Мей за премиер. 

Не е и ясно дали ще има промяна на позицията на правителството по отношение на Brexit. Ирландските консерватори са твърди противници на връщането на граница между Ейре и Северна Ирландия – нещо, което може би не влиза в сметките на Мей за “Твърд Brexit”.

Правителствата на “стабилността” станаха модерни и на Острова. Освен реториката то на тези избори за първи път се видя и друг знак на побългаряването – липсата на отговорност. 

В нарушение на дълголетните традиции в Обединеното кралство никой не подаде оставка от основните опоненти – едните спечелили, понеже се очаквало да загубят с повече. Другите спечелили, защото са първи, въпреки че си изгубиха мнозинството. Третите спечелили, защото от 8 места ги увеличиха на 12 – при положение че имаха потенциала да се върнат като водеща сила.

А липсата на отговорност и правителствата в името на стабилността са отличителна българска черта. В момента на Британия й липсва единствено да прекръстят лорд-канцлера на главен прокурор.

Има известна ирония, че британците гласуваха за напускане на ЕС отчасти за да не приемат българи и румънци, а в крайна сметка превърнаха цялата си политика в “българска работа”.

Снимка: Independent

SHARE