SHARE

Когато първата дама на Франция наруши “юпитерианското мълчание” – стратегията на почти пълна изолация от срещи с журналисти, която Елисейският дворец прилага над медиите вече трети месец от изборите насам, – се качваш на колелото и отиваш да търсиш първото в живота си “списание за лайфстайл и мода”. Броят с Бриджит Макрон е изкупен навсякъде, а продавачите със съчувствие ми казват, че интервюто се търси от всички. Вярвам му.

Най-накрая го откривам в непопулярно кафене в квартала и между инстаграм феномена на сладоледените рулца и новата тенденция в бельото на цветчета откривам първата лична поява на Бриджит Макрон в медиите изобщо.

Изборът на издание на пръв поглед е странен за изпращане на политическо послание, ако приемем, че именно политическото послание е целта на всяко подобно интервю в президентска република като Франция. Трудно е за вярване, че което и да било решение на тима Макрон е случаен избор. Погледнато от стратегически ъгъл – Бриджит се появява в традиционно и родно за държавата издание, на изключително достъпна цена и което пази репутацията си на един от най-четените ежеседмичници в страната. Същевременно няма претенции да бъде поредната висока, неразбираема и недостижима политическа трибуна; нещо повече – то таргетира групата, която храни най-големи симпатии към първата дама, а именно: женската част от френското общество, които възприемат Бриджит като борец срещу дълбоко установените норми и ограничения по отношение на жените.

Елисейският дворец и Елисейският затвор

Свободните асоциации на съчетанието “първа дама” обикновено извикват в съзнанието ни Джаки Кенеди, Нанси Рейгън или най-скорошното вдъхновение – Мишел Обама. Във Франция нещата стоят иначе – дори съществуват истории за “проклятието на Елисейския дворец”, според които първата дама е обречена на нещастие и скука в продължение на целия мандат на президента, тъй като нейната роля не е дефинирана, тя няма задължения и от нея се очаква да бъде жена за пример, подкрепяща и защитаваща мъжа си. Жена, която “си знае мястото”.

Последните две жени, живели в Елисейския дворец – Карла Бруни-Саркози (изключително непопулярна сред французите, която въпреки публичните си годишни доходи от почти половин милион евро открито мразеше президентската резиденция и етикета на поведение, свързан с нея) и Валери Триервейе, половинката на Франсоа Оланд, бяха типичен пример. Триервейе си спомня разговор между двете, в който Бруни през сълзи ѝ казва, че “Не бива да имаш и една бръчка, не бива да казваш нищо”. Макрон обеща да се бори именно с тези предразсъдъци редом с липсата на жени – народни представители, и още по време на кампанията обяви, че съпругата му ще има активна роля в политическия и социалния живот на страната.

Да промениш правилата на играта

За видим какво се крие зад това послание и в самия текст на това интервю, е необходимо да навлезем по-дълбоко във френския обичай, нрави и история, късането с които коства и ще продължава да коства част от рейтинга на Макрон месеци след избирането му (по който повод доста анализатори избързаха и показаха фундаментално неразбиране на френския електорат, обявявайки “край на реформите” и зачерквайки изцяло последните две години и феномена Макрон).

Ролята на тиха и примерна съпруга определено не е направена за Бриджит Макрон. Открито заявявайки, че мрази съчетанието “първа дама”, тя символично отговаря “Аз съм Бриджит Макрон” и разказва как третира по същия начин и другите съпруги на държавни глави, наричайки ги със собствените им имена – включително Мелания Тръмп, съпругата на президента на САЩ.

Страница от интервюто за френския ЕLLE с откъс от интервюто: “В ума ми е ясно, че французите избраха Еманюел, не мен; въпреки че знаеха, че ние формираме двойка.”

Именно на тези закостенели норми Бриджит Макрон дава стратегически отпор с първата си публична проява – защото предефинирането на ролята на първата дама е едва началото. През есента Еманюел Макрон ще се опита да реформира и Кодекса на труда, чиято липса на гъвкавост според президента е виновна за голяма част от застоя в икономиката. Очакват се огромни стачки и протести, каквито имаше и миналата година, които биха могли да ескалират и до насилие. Ще настане време, в което трябва да се утвърждават визии и роли, но същевременно да се търси близост с хората. И тук идва Бриджит.

Дясната ръка на президента, която го държи на земята

Мадам Макрон ще получи своята роля в политическия живот на Франция въпреки подписката против тази мярка, която бе подкрепена от над 300 000 души, и изказванията, че семейството има роялистки амбиции и се държи твърде нависоко. Нейните задължения ще бъдат публично обявявани на страницата на Елисейския дворец, като там ще се публикува дори график на интервютата ѝ, а заплатата ѝ ще бъде порция, отрязана от тази на президента.

В интервюто Бриджит затвърждава позицията си на интелектуалец и реалист, цитирайки Флобер, Мопасан, Монтен и цели два пъти Волтер – един от най-големите противници на абсолютната монархия. Освен това тя набляга над образа си като котва към реалността на амбициозния мечтател Макрон, който има визия и хъс за реформа, както и велик ум, които понякога водят след себе си загуба на връзката със света наоколо. Всичко това – не само поради характера на изданието, но и по начина, по който Бриджит свързва тривиални вълнения като какво сако носи с изкуството на модата или литературата като огледало на ежедневните притеснения на хората – определено дава частично усещане за сваляне на ореола, който евентуално една прекалена изолация би изградила около новоизбрания президент.

Така тя успява да съхрани отчасти традиционния образ на съпругата защитник, превръщайки се в нещо повече от това – в необходимост за осъществяването на една визия и неин най-доверен посланик.

Споменава се и за откровената критика, която тя често е отправяла към Макрон и която е запечатана в някои от филмите, посветени на кампанията. “Не го критикувам. Давам му мнението си, а после той прави каквото реши. Това, което никога не искам да правя, е да внасям предразсъдъци в ума му. Обсебена съм от това. Ако някой ден почувствам, че присъствието ми вреди на президентството, ще напусна. Винаги ще съм до него, но като обикновена съпруга.”

След утрешния ден

Още с появата си Бриджит Макрон, която е с 24 години по-възрастна от партньора си, направи рокада в установената социална норма на зрял съпруг-млада съпруга. И обществото я прие с отворени обятия. Тя не захаросва посланията си и говори премерено, но директно. “Да, на закуска стоим на масата – аз с бръчките си, той със свежестта си, но това е положението”, казва лаконично тя за грозните коментари, които заляха социалните мрежи по време на кампанията. “Да, преживяваш ги [коментарите] зле, но си казваш – мълчи! Така нещата отминават.”

Целта на интервюто надали е да вдигне светкавично рейтинга на президента. Все пак заявките идват от модно списание, не от сериозен политически трамплин. Бриджит Макрон деликатно изпълни затишието преди бурята, която се очаква тази есен. Но французите знаят много добре какво обеща Макрон, а той би трябвало да приеме факта, че като президент ще понесе критиката за всичко грешно, което се случва в една държава на прага на промяната – от аферите на политиците в народното събрание до отговорността за всяко трудно, но нужно политическо решение. Така е било открай време. Това е и посланието на Бриджит към хората – търпение. Защото предстоят трудни времена – времена на промяна и на изпълнение на трудни обещания.

Снимка: BFMTV

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )