SHARE

Почти като в зле написан трилър Брекзит получи своята очаквана кулминация – на масата стои ужасна сделка, която поставя Британия в унизително положение, Брюксел отказва повече да преговаря, британският парламент отказва да я приема, напускането без сделка ще е дори по-голяма катастрофа, а консерваторите не искат втори референдум, страхувайки се, че ще изгубят електората си и с това премиерското кресло ще отиде при Джеръми Корбин, който дори на Бай Тошо би се сторил “малко по комунист от нужното”.

Ситуацията е такава от година, но най-сетне консерваторите се видяха принудени да направят цугцванг или ход, който ще влоши ситуацията, но поне ще предвижи нещата напред.

И затова се спряха на “най-малкото зло” – главата на Тереза Мей. От една страна, Тереза Мей има да носи своите кръстове – тя изгуби мнозинството на консерваторите, на абсолютно ненужни предсрочни избори през 2017 г., тя залъгваше всички с обещания, че ще следва интересите им при преговорите, когато бе ясно, че това е невъзможно и тя в нито един момент не потърси доверие от партията си, така че да тушира лидерските амбиции на Борис Джонсън и компания.

От друга страна, изначално на Тереза Мей и бе раздадена най-лошата възможна ръка. Тя трябваше да намери начин да напусне ЕС, без да взриви икономиката на Британия и направи сънародниците си по-бедни и изолирани от континента. Единственият ѝ коз бе пропагандата машина, която възхваляваше Брекзит като “ден на независимост”, а Мей като “новата желязна лейди”, но бързо си отива световната слава и сега същите издания определят Брекзит като “васалитет”, а наместо с Маргарет Тачър сравнението на Мей обикновено е с Антъни Идън (започнал сриването на Британската империя със Суецката криза).

Тази вечер британският премиер Тереза Мей се изправя пред вътрешнопартиен вот на недоверие, който може да доведе до нейното отстраняване от премиерското кресло.

Ако Тереза Мей не намери подкрепа поне от половината консервативни депутати, тя ще изгуби лидерското място в партията и ще започне процедура за избиране на нов лидер на консерваторите (който може автоматично да стане и следващ премиер). Засега е спорно дали сред редиците на консервативните депутати има достатъчно бунтовници да свалят Мей – ако 159 от 316 депутати не гласуват срещу нея, то лидерската й позиция ще бъде сигурна поне за година.

В обратния случай – ако вотът на недоверие е успешен, то консервативните депутати ще трябва да издигнат кандидати измежду себе си и в няколко тура ще бъде отстраняван кандидатът с най-малко гласове, докато не останат двама.

Измежду тези двама ще се проведе вот сред всички членове на Консервативната партия в страната.

Макар от повече от година да бе ясно, че Мей не може да постигне друга сделка с Брюксел, то всички чакаха до последния момент да забият нож на премиера – ход, който издава слабостта и на двете крила в Консервативната партия – “брекзитърите” – твърдите евроскептици и “оставащите” застъпващите се за оставане в ЕС или втори референдум.

Борис Джонсън едва ли ще пропусне тази навярно последна възможност да стане премиер, въпросът обаче е дали консерваторите в парламента са готови за него или подобен ход би довел до разпад на партията. Другият вариант ще бъде компромисен кандидат, който да преглътне факта, че всички фракции ще му дишат във врата. А третият консерваторите да си останат с дявола, който познават, и да продължи тяхната трагикомична неизвестност за бъдещето.

Ако британският премиер изгуби вота на недоверие тази вечер, тя ще бъде петият от последните седем премиери на Британия, свален от вътрешнопартиен преврат.*

 

*Дейвид Камерън е включен сред падналите жертва на вътрешнопартийни размирици, с което от 1976 г. насам единствените премиери, които са свалени от власт, тъй като партията им губи парламентарните избори, са Джон Мейджър и Гордън Браун. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.