SHARE

Престъпленията, бедствията и инцидентите често оглавяват йерархията на новините в най-популярните тв и онлайн медии в България, създавайки „катастрофичен дневен ред”. Сензационните заглавия и негативните новини доминират новинарския поток, докато скандалното и извънредното реално отсъстват в съдържанието на новините.

Публикуването на материали без авторство и заимстването на информация, често необозначено, от други медии е широко разпространено в онлайн пространството.

Това са част от основните изводи на проучването “Новини… отблизо”, представено от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ-България) на 25 юли в “+ Това”. Автори на изследването, обхванало 3556 журналистически публикации през тримесечен период (февруари-април 2017 г.), са изследователите от Софийския университет “Св. Климент Охридски“ –  проф. Мария Нейкова, доц. д-р Жана Попова и доц. д-р Вяра Ангелова.

Изследвани са новини, репортажи и информационни съобщения в трите най-рейтингови национални телевизии – bTV, БНТ и NOVA, и петте най-посещавани новинарски сайта според световния брояч Alexa към 15 януари 2017 г. – “Блиц”, “Брадва”, “Вести”, “Днес” и “Пловдив24”.

Във фокус са драматизацията на медийното съдържание, тематичното разнообразие и използването на източници, анализирани и сравнени според професионалните стандарти в Етичния кодекс на българските медии.

Тематично многообразие

Не е изненада, че предсрочните парламентарни избори оглавяват подреждането с 498 от всички регистрирани текстове (малко над 14% от изследвания масив). След тях с 435 текста се нарежда „вътрешна политика“. Третата позиция се заема от показателя „престъпления“ – 411 текста, следват „бедствия и инциденти” – 404 текста, „икономика“ – 254, „социални проблеми и конфликти“ – 161.

За разлика от телевизиите, където изборите са най-отразяваната тема с общо 204 материала, при сайтовете те се нареждат на трето място след водещите бедствия и инциденти (248 текста) и вътрешна политика (232 текста).

„Медиите налагат своеобразен катастрофичен дневен ред, който предизвиква висок емоционален отклик у аудиторията и упражнява силен психологически ефект върху нея”, посочват авторките на изследването.

Медиите драматизират допълнително отразяването на извънредни събития чрез т.нар. „живи връзки” и излъчване и повторение на едни и същи кадри, съдържащи насилие и показващи суров материал от мястото на събитието, показва анализ на някои от ключовите събития през изследвания период – смъртта на жена в тунела „Ечемишка”, терористичните атаки в Лондон, Стокхолм и Санкт Петербург и др.

Авторство

Достоверността на информацията, която е свързвана и с доверието на аудиторията към медиите, може да бъде проследена през авторството. С посочен автор – репортер или кореспондент – са 1205 от всички регистрирани текстове. В показателя „авторство на медията“ попадат 1191 текста. Висок и сравним с тези стойности обаче е резултатът „няма автор“ – 1112 текста.

Чрез различни техники (сред тях компилация и необозначени заемки от други медии) изследваните сайтове често мултиплицират един и същи текст. Така на практика се развенчава успешно работещият мит, че разнообразието на медиите в интернет е голямо, а авторството – многобройно.

Превес на негативните новини и сензацията
С висока сензационност са характеризирани 1675 от регистрираните текстове, с ниска – 1077, а с умерена сензационност – 762.

 

 

Утвърдена практика в сайтовете, а и в телевизиите, е опаковането на материалите чрез сензационни заглавия. Като цяло заглавията, особено на част от сайтовете, подсилват „липсващото” в текста – скандалното, извънредното, шокиращото.

Резултатите от критерия „негативно/позитивно“ образуват следното подреждане: води „очевидно отрицателна/неблагоприятна лоша новина“ – 1427 текста; неутралните материали, в които не може да се идентифицира позитивно или негативно, са 607; на трето място са текстовете, в които информацията е по-скоро отрицателна и неблагоприятна, отколкото обратното – 534; след това са текстовете, в които има балансирана смесица от отрицателно и положително – 477; следват подпоказателят „очевидно положителна/благоприятна добра новина“ – 220 текста, и „по-скоро положително и благоприятно, отколкото обратното“ – 149.
Когато се прави опит да се измери конфликтността в публикациите, преобладава позицията „отсъствие на конфликт“ – в 1588 от регистрираните единици. „Значително равнище на конфликт“ е маркирано в 1313 публикации, а някаква степен на конфликт – „до известна степен“ – в 635.

*Текстът и графичните изображения са препубликувани от сайта на Асоциацията на европейските журналисти – България. Заглавието е на редакцията на “Терминал 3”. Снимка: Focus Pocus LTD/fotolia.com

Проучването е част от проекта на АЕЖ – България „Медиатор 2: Мост между етичната журналистика и обществото”, подкрепен от фондация „Америка за България”.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.