SHARE

Българката живее два живота.

В онзи, който всички предпочитаме да виждаме, българката е силна, красива в своята свобода да действа и да бъде. 

Ясно виждаме това във факта, че в България например е по-голям процентът на жените с висше образование. Независимо дали става за българки в класацията на “Форбс”; за силни жени, които създават култура; които се грижат за българските деца; които работят за едно образовано и силно българско общество… списъкът е дълъг, а вдъхновяващите българки са покорили всяка една сфера. 

Но има и друг живот. Онзи, в който нито една от тези българки, нито една българка въобще не е защитена от насилие. 

Защото в България не съществуват адекватни закони, които да я опазят. 

И така, тя може да е вдъхновение. Може да е лидер, може да бъде учител, лекар, академик, когато е на работа. А у дома може да бъде бита, обиждана, горена, душена, блъскана, унижавана и плашена до смърт. Буквално до смърт. 

И тя няма какво да направи. За нейната ситуация изход няма, няма държавна структура, на която тя да се опре. Но за сметка на това съществува стигма от страна на обществото: предразсъдъци, невежи присъди, оправдаване на насилника. 

Забравете всички клишета, които знаете. Забравете за това, че тя може да разчита на полицията или на съда, за да потърси правата си, защото същите са безсилни. 

МВР не може да образува производство по Закона за защита от домашно насилие – но полицията може да предупреди насилника на място, без никакви други мерки, оставяйки го отново насаме с жертвата след това. 

Прокуратурата не преследва леки телесни повреди. Ако жената има тежка телесна повреда, обвинение се повдига само при липса на брак. От друга страна, психическият тормоз остава некриминализиран. А боят струва точно хиляда лева в глоби. 

Забравете и за мантрите, че това се случва на “слабите”. Една на всеки четири български жени страда от домашно насилие, а близо 40% от българките казват, че насилието срещу жени е разпространено в държавата. Може да не сте вие, но със сигурност е някой сред познатите ви. И може да бъде всяка една от нас още утре. 

Оправдавате ли вашия насилник? Оправдавате ли насилниците на другите? Нормално ли е той да си загуби нервите, защото тя го предизвиква? Или защото се е облякла предизвикателно? А може би се държи “не-както-трябва”? Или той обича да си пийва, а след това се извинява и съжалява? А може би той не я удря, но редовно й казва, че е глупачка, боклук, че не става за нищо? 

Забравете опорките, забравете потиснатия вопъл на едно общество, в което замитаме тези проблеми под килима. Бъдете информирани, поискайте законова рамка, която да пази жените ви. 

Вижте от първа ръка какво причинява психическият и физическият тормоз на жертвите и кои всъщност са тези жертви. Скептични сте? Осъждате жертвите? Доброволствайте в НПО или кризисен център за седмица и премислете отново. 

Защото борбата за българката се води от всеки един от нас. 

Твърдите, че я обичате? Тогава изисквайте от държавата да я защити.

Защото днес българката живее два живота. Единият води към сигурна смърт. И именно той е излишен.

“Терминал 3” заедно с Български фонд за жените/Bulgarian Fund for Women стартира съвместна кампания за необходимостта от приемането на Истанбулската конвенция, паднала жертва на пропагандна кампания, изпълнена с лъжи, както и за значимостта на “домашното насилие” като дълго пренебрегван обществен проблем.

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )