SHARE

Бойко Борисов се срещна с двата двигателя на Европа – Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон. Преди срещата си с тях той държа и реч в България за бъдещето на Европа и за това какво е мястото на страната ни в него.

“Ще направим необходимото и ще положим усилия България да е на „първа скорост”, заяви Борисов както пред двамата лидери, така и в предшестваща ги реч в България.

Чухме от премиера и подкрепа за единна европейска армия, за влизане в eврозоната и Шенген. Борисов дори се застъпи за Парижкото споразумение, заставайки на европейската позиция с думите: “Аз лично съм изключително тревожен за това, което се случва. И България няма друг път, освен да работи с цялата си активност на всички нива за целостта и силния ЕС”; чухме от него и несъгласие с това, че Черно море е “локвата на Русия”, както и обещание проблемите на Черноморието и на интеграцията на Западните Балкани да бъдат приоритет на българското председателство на Съвета на ЕС.

Истината е, че до голяма степен Борисов потвърди наново намеренията на България от десетилетие насам за завършване на интеграцията в ЕС. В това десетилетие обаче именно Борисов е бил водеща политическа фигура и министър-председател през повечето години – но тези желания така и не намериха реализация.

Новото от тези срещи е, че този път Борисов ясно и категорично заговори за тези теми – нещо, което преди той пропускаше да направи, а миналата година след срещата си с Меркел предпочете да продаде историята за това как е посредник между ЕС и Турция, отколкото да заяви позицията си за бъдещето на Европа. И тази година отново даде заявки да посредничи между Ердоган и Меркел, но за разлика от миналите пъти той зае позиция и по водещите теми за Европа.

Тази позиция е проевропейска и тя отразява целите и приоритетите, които България трябва да си постави. Това бе отразено както от Меркел, така и от Макрон.

“Отбелязвам силното желание на българския премиер да премине към следващите етапи на еврозоната и Шенген”, заяви френският президент, но и допълни:

“Когато се полагат конкретни усилия, Франция ще стои редом с тези, които ги осъществяват и ще им помага.”

Когато се полагат конкрентни усилия – тези думи намериха място в речите и на немския, и на френския лидер. Тяхното послание беше ясно – България може да стане член както на еврозоната, така и на Шенген и ние подкрепяме тази посока.

Но след десетилетие, в което България получава критични доклади за липса на правосъдие; сериозни проблеми в областта на образованието, социалната политика и здравеопазването, както и финансовата стабилност, с една реч и две срещи това няма как да бъде постигнато.

И освен неизменните проблеми на България днес имаме и нови, като затрупания от скандали главен прокурор, заплахите срещу председателя на Върховния касационен съд, а в допълнение и вицепремиер, подиграващ се на Хоколоста – с което страната ни е единствена в ЕС с правителство, в което има лица, които гласно омаловажават или с насмешка подкрепят нацисткия режим. 

Всичко това са пробеми за Борисов, проблем е отношението към “Газпром” – както неадекватната позиция, която зае България по случая с “Газпром” (който бе задължен от ЕК да въведе пазарни цени), така и факта, че докато Борисов преговаряше с Меркел, министрите му бяха на срещи с руския гигант. 

Пред България и Борисов е поставен въпросът: какво следва? Дали това, което премиерът изговори, наистина ще бъде постигнато, което ще бъде исторически успех за България и изпълнение на нейните амбиции България да е на “първа скорост” в Европа.

На българското правителство му предстои среща  с финансовия министър на Германия Шойбле по темата за влизането в „чакалнята” на еврозоната. Посещение през август от страна на Еманюел Макрон и обещание за посещение  на Меркел след изборите в Германия на 24 септември. 

Защо Меркел не може да дойде в България преди изборите, не стана ясно. Може и да има общо с факта, че ще ѝ се наложи да си стисне ръката с вицепремиера, който си е правил майтапчийски снимки в концентрационни лагери и го разгласява без свян. 

Немският канцлер обаче е обърнала внимание и на репликата на Путин за това, че кирилицата идва от “македонските земи”:

“Оказа се, че много хора са чули изказването за македонските земи и за кирилицата”, заяви Борисов в интервю за DW. “В тази връзка канцлерът Меркел каза: ние сме учили, че това са българските братя Кирил и Методий. И обеща: за 24 май специално ще те поздравя за този празник, защото ѝ казах, че това е най-любимият, най-светлият, най-хубавият празник на България. Меркел си го записа в тефтера и каза: на 24 май ще ви поздравя специално.”

Меркел иска да покаже, че България има своето място в Европа и не е вярно, че страната ни има несравнимо по-голяма културна връзка със своя “голям брат” от Изток. Това за пореден път се доказва от това как тя тихо, но умело играе на световната сцена.

Сигналът е ясен: България е добра дошла, но е време да извървите пътя, по който от години не желаете да поемете.

“Всяка страна определя своята скорост и не означава изключване на дадена държава”, заяви Меркел на пресконференцията си с Борисов. “Няма две скорости. Това ще рече, че има държави, които не желаят да участват в дадена инициатива. Така Дания реши да не участва в обща вътрешна политика. И това трябва да е възможно. Ние никого не принуждаваме, това е въпрос на желание. Всеки може да участва, ако го иска.”

 

SHARE