SHARE

Публикуваме три мнения на международни анализатори по горещата тема за избора на ръководители на европейските институции след изборите. Заявките бяха дадени отдавна. Ясно е вече разпределението на силите в новия Еовропарламент и то обещава трудни преговори, нови сили на влияние и изненади. Кандидатите на големите европейски партийни семейства са ясни. Сред възможните неочаквани решения за висок пост се завъртя името и на Кристалина Георгиева. 

Веселин Желев, “Клуб Z” (препубликуваме от личния му блог):

Принципът на водещите кандидати е полумъртъв. Не е изключено да бъде приложен, но това не е задължително.

Ничия кандидатура за върховите постове на ЕС не е изключена и ничия не е сигурна.

Очертават се поне три конфликтни точки в избора на следващ председател на Европейската комисия – между Европейския съвет и Европейския парламент; между Германия и Франция; между европейските политически семейства. Всяка от тях може да парализира ЕС институционално.

Освен че ще бъде трудно, равновесието трябва да бъде постигнато на няколко нива – политическо, географско, полово (тази вечер се появи идеята два от четирите върхови поста в ЕС да бъдат за жени) и на две места – в Европейския съвет и в Европейския парламент.

Във втория са възможни максимум четири проевропейски мнозинства, от които най-голямото е най-трудно постижимо. Преди формирането на групите, които ще включват и още новите и необвързани депутати, те изглеждат така:

ЕНП (178) + С и Д (153) + АЛДЕ и Ренесанс (105) + Зелените (69) = 505 (от общо 751 преди Брекзит).

ЕНП + С и Д + АЛДЕ и Р = 436

ЕНП + С и Д + Зелените = 400

С и Д + АЛДЕ + Зелените + Обединена европейска левица (38) = 365. Тук за минимума от 376 депутати за обикновено мнозинство от 751 трябват още поне 11 души от 25-те нови и необвързани.

Съгласие може да бъде постигнато само със значителни компромиси.

От компромисите следва политика на малките стъпки, т.е. бавна Европа.

Йордан Цалов, “Терминал 3”:

Мосю Барние направи силна заявка с неговия стелт моуд, с който коли и беси – първо Клетото кралство, а сега и всички шпиценкандидати за председател на ЕК.

Не е ясно какви са шансовете му – както и на никой друг, но той е страшно про и изглежда да надиграва всички.

Много хитро остави ЕНП да се изхвърли да защити победата си и да настоява за Манфред Вебер, което веднага провокира либералите да кажат “никога”.

Сега ЕНП трудно ще отстъпят от това председателят да е от ЕНП, а Вебер е почти dead on arival (мъртъв с пристигането си). Същевременно либералите не могат да дават вето на всичко, а за Макрон ще е трудно да откаже да подкрепи кандидатурата на сънародник.

Тимерманс като кандидат на социалистите е в интересна позиция. Принципно левите биха могли да настояват за него и не че ще е лесно, но той е приемлив. Но испанските социалисти в ролята си на големите победители ще искат те да вземат голяма позиция и Санчез вече разговаря с Макрон вчера, а днес с Меркел.

Барние дава заявка за виртуозно дирижане на Европейския концерт.

Веселин Дремджиев, “Денят” ТВ + и ТВ 1 (препубликуваме от Фейсбук):

Внимателно си заслужава да се следи промяната в съотношението на силите в Европа. Залезът на Меркел (която е недоволна от АКК) е за сметка на възхода на Макрон, който създавайки, подобно на партията си, ново центристко мнозинство в бъдещия европарламент се превръща в кингмейкър – човекът който ще определя хората с власт в ЕС. Това стана ясно след снощната неформална среща на европейските ръководители в Брюксел. Там френският президент се противопостави на определянето на Манфред Вебер от ЕНП за бъдещ шеф на еврокомисията. Макрон каза, че трябва да се търси нов подход, различен от досегашния.
Особено любопитно е, че Борисов в Брюксел преди вечерята не улучи ваксата. Пред BG журналистите той направи изключително неуместен коментар за Марешки и връзките му с Марин льо Пен. Борисов първо изпрати партията на Макрон на трето място в изборите, докато всъщност тя запазва и разширява позициите си вдясно и има минимална разлика с Льо Пен. Изказването със сигурност не остава незабелязано в Елисейския дворец. Явно любезностите от “Евксиноград” са в миналото и отношенията на Борисов с френския президент са охладнели. Това далеч не е само заради Вебер и пакета “Мобилност”. Има други причини за промяната при Макрон.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.