SHARE

Бил Гейтс посвещава голяма част от времето и богатството си на това да търси алтернативни източници на енергия. По-рано тази година, преди оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение, той отново предупреди за опасността от глобалното затопляне. Интервю по темата взима журналистът на Atlantic Джеймс Бенет през ноември 2015, като думите на Бил Гейтс не губят актуалността си във времето – напротив, днес те резонират повече от всякога. 

***

В офисите си, които гледат към езерото Вашингтон на изток от Сиатъл, Бил Гейтс наскоро хваща един бележник и започва да го изписва с лявата си ръка. Той чертае стрелки в полето на бележника, и двете сочещи навътре. Стрелката в близост до лявото поле, казва той, представя начините, по които правителствата по света биха могли да стимулират находчивостта в битката с глобалното затопляне, като значително увеличат разходите за проучвания и развитие. “Факторът на привличане са изследванията и развитието”, казва той, сочейки към стрелката вдясно. “Факторът на отблъскване е данъкът върху горивата.” И между стрелките Гейтс рисува кутийки, които представляват определени области, например употребата на нова технология, където частните инвеститори трябва да поемат сметката. Той обещава лично да даде 2 милиарда.

“Да, правителството ще бъде неадекватно до някаква степен”, заявява рязко, отказвайки да приеме това като тривиално посочване на очевидното. “Частният сектор като цяло е неадекватен. Колко компании, в които инвестират рисковите капиталисти, се провалят? Определено по-голямата част.”

Гейтс сам води кампания в опит да лобира човечеството да постигне нещо в невиждани досега мащаби. Той иска човечеството да изобрети начин да избегне сблъсъка с климатичните промени, забързвайки прехода към нови форми на енергия – транзит, който обичайно може да отнеме век или повече. За да се предотврати покачването на глобалната средна температура с два градуса по Целзий над прединдустриалните нива – каквато е целта на международното споразумение, – Гейтс вярва, че до 2050 г. богатите страни като Китай и САЩ, които изхвърлят най-големи количества парникови газове, трябва да не отделят никакъв въглерод в атмосферата.

Изучаващите енергийните модели твърдят, че сме в период на постепенен преход от петрол и въглища към природен газ – гориво, което изхвърля много по-малко въглерод, но все още допринася за глобалното затопляне. Гейтс смята, че не можем да приемем подобен изход и че най-добрите шансове да прескочим природния газ и да преминем към глобално приложим източник на енергия без въглеродни емисии е да правим иновации “с неестествено бързи темпове”.

Когато седнах, за да изслушам аргументите му преди няколко седмици, той не показа особено търпение към заключението, че американските политици не могат дори да се съгласят над това дали климатичните промени са истински, та какво остава за битката с тях. “Ако нямаш елементарни познания по математика, за да видиш проблема – казва той с един вид забавна строгост, – тогава представителната демокрация е проблем.” Това, което следва, е сбит преразказ на мислите му, леко редактирани за по-голяма яснота.

За това дали новите ангажименти към намаляване на парниковите газове, очаквани на конференцията на ООН за климата в Париж [текстът е от 2015 г. – бел. прев.] означава, че светът вече гледа сериозно на проблема:

Хубаво е, че хората поемат ангажименти. Много е хубаво. Но ако наистина погледнем тези ангажименти – които не са обвъзващи, но дори ако кажем, че те ще бъдат постигнати – те остават много назад от необходимото намаляване на емисиите на въглероден двуокис, което би било достатъчно за предотвратяване на сценарий, в който глобалната температура се вдига с 2 градуса по Целзий. В смисъл че тези ангажименти дори няма да представляват и една трета от това, от което се нуждаем.

И едно от интересните неща относно този проблем е, че ако имаш страна, която каже “Добре, ние ще поемем по пътя за 80% намаляване на емисиите на въглероден двуокис до 2050”, това може да означава “Хей, до 2030 ще намалим количеството с 30%”. Но тези първи 30% са много, много по-лесни за постигане от това да стигнеш до 80%. Така че трудната работа остава за след 2030 г. – и дори тези ангажименти не са достатъчни. А много от тях дори няма да бъдат постигнати.

За това защо свободният пазар не разработва нови форми на енергия достатъчно бързо: 

Ами няма как да се направи огромна печалба. Дори ако имаме нов източник на енергия, който има еквивалентна цена на днешните и не произвежда въглероден двуокис, той ще бъде несигурен в сравнение с добре изпитаните и все още разпространени в огромен мащаб средства; освен това дори той да е преминал през всички регулаторни проблеми като “Какво правим с пепелта от въглищата?” или “Как гарантираме, че нещо е безопасно?”, то без съществен данък върху горивата няма стимул за иноваторите или собствениците на фабрики да извършат замяната

Колкото до енергетиката като цяло, инициативата да се инвестира е доста ограничена, защото за разлика от дигиталните продукти – където имаме много голяма приемственост и така в периода, в който търговската ти тайна остане тайна или патентът ти дава 20-годишна ексклузивност, можеш да пожънеш огромни печалби – почти всичко, което се произвежда в енергетиката, не може да направи огромни печалби в първите 20 години. Така че, ако се погледнем към различни енергийни иноватори, всъщност те не са се справили толкова добре финансово. Ползите за обществото от този енергиен напредък – малка част от тях отиват при индивидуалния иноватор, защото пазарът е много консервативен. Така че количеството проучване и развитие в енергийните източници е изненадващо ниско в сравнение с медицината или дигиталния сектор, където едновременно и държавните инвестиции, и тези на частния сектор са огромни.

За историческия ритъм на преходите в енергийните източници:

Невероятното е как интензивното ни използване на енергия бележи и началото на модерната цивилизация. Това означава, че за всички велики неща, които са се случили в човешкия начин на живот, продължителност на живота и отглеждане на храна преди 1800 г., цивилизацията не се е променила драматично, докато не започваме да използваме въглища във Великобритания през 1800 г. Въглищата заменят дървото. Но преходната вълна от дърво към въглища е около 50 – 60 години.

Ако опираше само до икономика, ако нямахме за задача да мислим за глобалното затопляне – бавният, но сигурен ритъм на този преход би бил приемлив. Ако погледнете към прогнозите, всички те казват горе-долу едно и също: Това, което гледате, е постепенна картина, в която природният газ продължава да печели за сметка едновременно на въглищата и петрола. Но това е промяна от типа на 1%. И през призмата на парниковите газове, ако погледнем прогнозите, всяка година ще произвеждаме повече и повече парникови газове, отколкото през предходната.

За това дали като вид някога сме правили нещо толкова голямо, в мащабите на исканото от него: 

Ами… май не. Защото мащабът на това е огромен. Хората могат да говорят за проекта “Манхатън” през Втората световна война – предизвикателството на “Хей, трябва ли да се сдобием с ядрено оръжие преди потенциално японците или германците да го направят?”. Скоростта на иновацията там е наистина изумителна. И е било нужно да се намерят два пътя, за да се стигне дотам. Единият е обогатяване на уран; другият е размножаване на плутоний. И всъщност първата бомба е уранова бомба, втората е плутониева. И двете пътеки водят до мястото, докъдето сме се надявали. Така че има изумителни неща – хората гледат към дигиталното измерение и виждат скоростта на иновациите. И това някак те разглезва, защото можеш да качиш нещо в уеб пространството и стотици милиони могат да го свалят.

Но това, което искаме да направим, е да променим енергията – това включва целия транспорт, цялото електричество, домашното потребление и индустриалното потребление. Всички тези области са огромни зони на потребление. И някой ще ви каже “Ами осветлението – технологията LED ще намали консумацията на енергия от осветление наполовина”. И това е така – чудо е, фантастично е. Но за съжаление няма еквивалент на много от тези други неща, например произвеждане на тор или на електричество в общия смисъл. Има възможности за опазване, които са добри. Но светът ще консумира много повече енергия след 30 години, отколкото днес.

За това трябва ли всички да караме електрически коли:

Хората си мислят: Окей, просто ще си вземем електрическа кола. Има места, на които, ако си купите електромобил, всъщност увеличавате емисиите на въглероден двуокис, защото инфраструктурата, която произвежда електричество, произвежда повече въглероден диоксид, отколкото вие ще изхвърляте с бензиновата си кола.

За това какво ще отнеме да се ускори транзитът от енергия, която изхвърля вредни газове: 

Когато хората разпознаха рака като проблем, правителството на САЩ в огромна услуга към света обяви война на заболяването и в момента субсидираме всякакви здравни проучвания с около 30 милиарда щ.д. на година, от които 5 милиарда отиват за рак. Нещата станаха сериозни, сериозно стана и проучването и развитието и след това убедихме частния сектор да се включи, вземайки това проучване и развитие и произвеждайки революционни лекарства.

В областта на енергията няма правителство – включително САЩ, които да са най-големите източници на финанси за проучване и развитие в почти всяка категория – което да е направило съществено увеличение. То бе увеличено малко по времето на Картър и после отново намалено през управлението на Рейгън и в момента е около 6 милиарда долара на година – това е делът на САЩ, който в сравнение с важността на икономиката ни като цяло е доста нисък.

Реалистично погледнато, надали ще получим повече от двойно увеличение за проучването и развитието, но бих искал да видя тройно такова до 18 милиарда на година от правителството на САЩ като подпомагане на основни проучвания. Сега като процент от бюджета на правителството това не е нещо огромно. Но сме във време, в което гъвкавостта на бюджета – заради цената на здравните услуги и други неща, но основно здравните услуги –  е много, много малка. Но можем да установим няколко процента данък над цялата енергийна консумация или да използваме общите приходи. Това не е невъзможна сума средства.

За това защо, имайки предвид нивото на дебата в президентската кампания, той мисли, че подобни инвестиции са възможни:

Успехът на САЩ в медицинските проучвания е наистина изумителен. Наистина той е феноменален. Харчим 30 милиарда държавни пари на година и частният сектор от своя страна прави нови лекарства. Това е индустрия, в която САЩ са абсолютен лидер, която създава прекрасни работни места, лекове чудо и която работи много, много добре, но харчим повече, отколкото всички други държави, взети заедно. И преднината на САЩ в здравните технологии, включително лекарствата, е гигантска, точно както преднината по отношение на дигиталните технологии е огромна.

В случая на дигиталните технологии връзката обратно до правителственото проучване и развитие е малко по-сложна, защото в наши дни повечето от проучванията и развитието са се преместили в частния сектор. Но оригиналният интернет идва от правителството, както и чиповете също идват от правителството – дори днес има държавни пари, които покриват някои от по-напредналите проекти, и се уверяват, че университетите имат базата знания, която до осигури първото място. Така че бих казал, че общият рапорт за САЩ по отношение на правителствено спонсорирано проучване и развитие е доста, доста добър.

Сега, що се отнася до климатичните промени, тъй като има толкова много възможни решения, не е като проекта “Манхатън”. Не мисля, че някой казва “Хей, избери един подход, избери едно ранчо в Ню Мексико и просто нека тези момчета да стоят там”. Тук искаме да дадем малко пари на човека, който мисли, че вятърната енергия ще работи. Искаме да дадем малко на човека, който мисли, че слънчевата светлина и производството на гориво директно от слънцето ще проработи. Така че има десетки подобни идеи и има технологии, които да улеснят тяхното развитие. Това е, което трябва да финансираме.

За ограниченията на вятърната енергия и соларните фотоволтаични клетки: 

Вятърната енергия нараства супер бързо със стабилно субсидиране. Слънчевата енергия на по-малка основа расте дори по-бързо – отново с добро субсидиране. Но е абсолютно справедливо да се каже, че дори най-скромното проучване и развитие, което е осъществено, и различните стимули за разгръщане, които съществуват, работят добре. За съжаление, слънчевите фотоволтаични клетки все още не са икономични, но най-големият проблем е непостоянството. Имаме нужда от енергия 24 часа на ден. Така че, оставяйки настрана хидроенергията – която за съжаление няма особен потенциал за растеж, основните нови източници на енергия са спорадични. Ядрената енергия не е източник на парникови газове, но има своите проблеми по отношение на разходи, големи проблеми с безопасността, осигуряване на преработка на отпадъците, уверяване, че плутоният не се използва, за да се правят оръжия. Така че от моя гледна точка най-големият проблем за двамата водещи кандидати е, че съхраняването изглежда трудно. Иронично е: с инсталирането на огромен брой соларни панели на покривите Германия има на разположение и въглища, и соларна енергия през лятото и цената на електричеството всъщност отива на минус – тоест те плащат на хората, за да ги снабдяват. Но през нощта единственият източник са въглищата и тъй като компаниите трябва да възстановят печалбата, те или качват цените, защото нямат възвръщаемост през деня, или бавно банкрутират.

Много хора работят по проблема със съхраняването на енергия – акумулаторите са един способ, а има и други – въздух под налягане, нагорещяване на метали. Но не е ясно, че ще успеем да постигнем икономично решение от мащаба на цялата система за електроснабдяване. В момента сме на цяла величина от постигането на тази цел. (Трябва да подобрим това, което имаме, десеторно, за да достигнем целта икономически.)

За противоречивите твърдения на някои ентусиасти за чиста енергия: 

Те твърдят, че цената на соларната фотоволтаична клетка е същата като на хидрокарбоновата. Това е едно от тези подвеждащо безсмислени твърдения. Това, което имат предвид, е че на обяд в Аризона цената на киловатчас е същата, както на хидрокарбоновия киловатчас. Но това не става през нощта, не става, след като слънцето не е огряло, в един момент стигаш до паритет, така че какво от това? Когато четящите хора видят нещо подобно, те подценяват колко е трудно всичко това. Така че фалшиви решения като продажба или “О, лесно е това да се направи” вредят на способността ни да решаваме проблеми. Да различиш истинско решение от неистинско такова всъщност е доста сложно.

За ролята на частните инвеститори: 

Мисля, че десетки и десетки методи трябва да бъдат финансирани на ниво проучване и развитие и след това хора като мен, които могат да си позволят да поемат големи рискове със стартиращи компании, трябва – заради промяната на климата – да бъдат готови да вложат определен брой милиарди в продълженията, които ще се появят от тази финансирана от правителството дейност.

Не може да се очаква, че ще е като дигиталната сфера. Така че ще трябва да има по-търпеливи инвеститори и дори по-нисък праг на възвращаемост към това и после и към други неща. Хората често казват “Ами решението, което ще ни заведе отвъд енергията, базирана на въглероден двуокис, ще бъде сбор от неща”. Да, то ще бъде сбор – но много малко от тях ще бъдат големи. И така компаниите, които намерят масовото, ще се справят много, много добре. Но няма да има толкова много успехи тук, колкото в области като софтуер, където има много повече разнообразие.

Защо енергията е глобално предизвикателство: 

Хората винаги могат да кажат “Окей, моята страна е толкова малка част от това – защо трябва да правя жертви? Защото не знам дали други страни със сигурност ще изпълнят своята част”. Нямаме световно правителство. За щастие нямаме и много световни проблеми – повечето проблеми могат да бъдат разрешени на локално ниво. Но това е глобален проблем. Въглеродът не е локален замърсител. Той прониква в световната атмосфера за дни. Така че няма особено значение дали е централа за изгаряне на въглища в Китай или в САЩ – ефектът на затопляне за целия свят е същият.

За опасната увереност на природозащитниците: 

Нивата на затопляне не следват с пълна точност климатичните модели и скептиците се възползват напълно от това. Всичко това е отклонение в рамката. За мен е доста ясно, че няма нищо, което да облекчава и намалява този проблем. Но когато хората се държат така, все едно имаме тази огромна сигурност, те по някакъв начин подкопават доверието. Има много несигурност в това, едновременно в добър и лош смисъл.

С прекалени изказвания или дори опити да се припишат определени неща на климатичните промени, отколкото на други фактори, природозащитниците дават предимство на скептиците. Например в краткосрочен план колебанията в Тихия океан, този случай с El Niño, има много по-голям ефект над настоящия климат, отколкото глобалното затопляне е имало дотук. Сега климатичните промени “нарастват” постоянно – просто нарастват, нарастват, нарастват и се натрупват. Така че, стигайки до 2050, 2080, 2100, ефектът ще надмине колебанията в Тихия океан.

Така че тук трябват драматични промени. Безпрецедентно е да се движим толкова бързо, да променяме инфраструктурата в такъв мащаб – наистина няма прецедент. И когато се обърнеш към Индия и кажеш “Моля ви, намалете въглеродните си емисии и го направете с енергия, която е много скъпа, субсидирана”, това ги поставя в трудна позиция, защото енергията за тях означава, че едно дете може да чете вечер или да има климатик или хладилник, или да може да се храни с прясна храна, или да си намери работа, или да си купи тор.

Затова наистина трябва да разрешим тази дилема, трябват иновации, които ни дават енергия, която е по-евтина от днешната хидрокарбонна енергия, която има нула емисии на въглероден диоксид и която е надеждна както настоящата система.

За централната роля на богатите страни: 

Аз вярвам силно в чуждестранната помощ, но климатичните проблеми трябва да бъдат разрешени в богатите страни. Китай и САЩ, както и Европа трябва да разрешат въглеродните емисии и когато го направят, надявам се, че ще я направят [възобновяемата енергия – бел. прев.] достатъчно евтина за всички останали. Но големите цифри са в развитите икономики, като Китай е определящ в този случай.

За това дали наистина е изчел всичките 36 книги на Ваклав Смил, любим негов автор и водещ учен в историята на използването на енергийни източници:  

Изчел съм всичко на Смил. Има книга за прехода в японската диета. Не я препоръчвам.

За лимитите на кампанията, която цели да принуди донорите да не финансират компании за фосилни горива:

Ако смятате, че отклоняването на средства е решение само по себе си, притеснявам се, че отнемате желанието, което хората имат да решат този проблем, и използвате идеализма и енергията им за нещо, което няма да изпуска по-малко въглерод – тъй като са малко хората в обществото, които са собственици на дял от компания за въглища или гориво. Докато няма данък върху горивата и те са легални, всички имат правото да го карат така. Така че аз казвам “Хей, хайде – разшири посланието си и бъди за проучването и развитието”. Дори същите хора, които отклоняват средства от енергийни компании – в идеалния случай тези пари ще бъдат инвестирани във финансиране на тези високорискови иновации. Така че това е посланието, което се опитвам да отправя. Не знам дали ще бъде успешно.

За изненадващата мъдрост на правителственото проучване и развитие: 

Когато за пръв път се въвлякох в това, се запитах: “Колко ефективно е харченето на бюджета за проучване и развитие на Департамента по енергетика?”, и бях притеснен: “Боже, ако ще казвам, че те трябва да удвоят бюджета си и излезе, че той не е добре похарчен, как ще се чувствам относно това?”. Но след като проучих обстойно, парите за DARPA [агенция към Департамента по отбраната на Съединените щати, която се занимава с развитието на новите технологии в американската армия – бел. прев.] са особено добре похарчени, а средствата за наука са също добре инвестирани. Правителството има т.нар. центрове за постижения. Те би трябвало да имат двойно повече подобни инициативи, които трябва да получават четири пъти повече пари, отколкото в момента.

Да, правителството ще бъде донякъде неадекватно – но частният сектор е неадекватен в по-голямата си част. Колко компании, в които инвестират рисковите капиталисти, се провалят? Определено по-голямата част. Но тук-таме ще изскочи един Google или Microsoft, някои с по-малки успехи също, така че общият приход е там и хората ще продължават да им дават средства.

Защо смята, че Конгресът на САЩ не е безнадежден: 

Конгресът на САЩ подкрепя соларните и вятърните субсидии, които са доста щедри. Така че той не отсъства напълно от картината. Камарата на представителите всъщност одобри закон за климатичните промени (през 2009), когато Конгресът беше при демократите. Има класа гласоподаватели, които ги е грижа за това, и мисля, че и двете партии трябва да се състезават за нея. Така че не мисля, че е безнадеждно, защото става въпрос за американските иновации, американските работни места, американското лидерство и има примери че това се е развивало много, много добре.

За централната роля на правителството в прогреса относно енергията, исторически: 

Всички обичат да спорят за това колко бумът на шистовия газ е задвижван от частния сектор срещу правителството – има части и от двете. Ядрена енергия – огромна част е правителствена. Хидроенергия – изумително много правителствено усилие, защото за да разрешиш тези неща, тези големи резервоари и всичко останало, не можеш да бъдеш някой си частен инвеститор, който се надява, че ще получи разрешение. Хората мислят, че енергията има по-голяма част в частния сектор, отколкото всъщност на практика. Ако се върнем назад към времето на Едисън, тогава не е имало особено голямо правителствено субсидиране. Имало е богати хора, които са го спонсорирали. От Втората световна война насам проучванията и развитието на САЩ дефинират държавата в почти всеки един аспект.

Но енергетиката се движи много бавно. Ето нещо, което Ваклав Смил е казал: “Ако Едисън беше роден днес, той би намерил акумулаторите ни за напълно разбираеми, защото това е просто химия. Той би казал “О, супер, намерили сте литиум, това е добре”. Относно ядрените централи би казал “Какво, по дяволите, е това?”. От това би останал впечатлен. Но би могъл да посети въглищна централа и да каже “Окей, увеличили сте мащабите”. Би посетил централа за природен газ и това също би му изглеждало нормално; ако погледне в двигател с вътрешно горене, също не би бил изненадан.

За вярата си в човешката изобретателност: 

Ако ми кажете, че иновациите са замръзнали и разполагаме само с настоящите технологии, дали светът ще се заеме с експеримента на климатичните промени? Можем да се обзаложим, че отговорът е да. Няма да отхвърлим въглищните централи в Индия; ще изпълним страшния експеримент за затопляне на атмосферата и ще видим какво ще стане.

Единствената причина да бъда оптимист относно този проблем е именно иновацията. А иновацията е един много несигурен процес. Знае ли човек – дори ако не поощрим проучванията и развитието, след десет години може някой да измисли нещо и да се погрижи за проблема. Не мисля, че това е особено възможно, но никой не може да предскаже функцията на иновацията – което е странно, защото цялата модерна икономика и животите ни са акумулиране на иновации. Така че искам да наклоня везните в наша полза, като подтикна иновацията да върви в неестествено висок ритъм, или поне повече от настоящия ѝ курс “както си знаем”. Виждам това като единствения начин. Искам някой ден да звънна на Индия и да им кажа: “Ето ви източник на енергия, който е по-евтин от вашите въглищни централи и между другото е по-добре и от гледна точка на глобалното и локалното замърсяване”.

Мисля, че ако не постигнем това в следващите 15 години, колкото и хора да ги е грижа, ще достигнем покачване на температурата с два градуса. След това идва въпросът: “Окей, ще достигне ли 3 градуса? А 4 градуса?”.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.