SHARE

Българинът често се ядосва, че родните политици били маскари, но всъщност всички те са избрани да го представляват благодарение на неговите действия или бездействия. Има обаче една друга овластена категория наши сънародници, която също има функциите да представя България и да харчи държавни пари, но не се избира пряко от народа. Освен това тази специфична група управници има практиката да разходва бюджетите си изключително непрозразно, а в повечето случаи и недалновидно. Иде реч за онези ръководители, които държат властта в българските спортни федерации. Някои от тях правят опити да свършат работата, за която са избрани на постовете си от клубовете в съответния спорт, макар в общия случай те да не са особено успешни. Но има и такива, които абсолютно безнаказано деребействат в поверените им организации в продължение на повече от 15 години. Такъв е и случаят и с Българската федерация по волейбол (БФВ), където президентът Данчо Лазаров продължава да управлява от 2001 година напук на огромното обществено недоволство срещу него.

Как се управляват държавните пари във волейбола

За да се добие представа какъв е стилът на работа в БФВ, е достатъчно да се прочетат новините около федерацията през изминалите няколко дни. В сряда управленците в българския волейбол решиха да пренасочат домакинството на мъжкия национален отбор в Световната лига от София към Варна. Факт е, че варненската публика създава невероятна атмосфера в Двореца на културата и спорта (който наскоро беше реновиран), но за съжаление там залата събира едва около 5000 души (и то по официални данни), докато капацитетът на „Арена Армеец” е близо 12 000 зрители. Мачовете са от 9 до 11 юни догодина, т.е. не са в активния туристически сезон, а съперниците са изключително атрактивни – световният шампион Полша, олимпийският първенец Бразилия и Канада. Това, че БФВ е решила да се лиши от доста по-високите приходи в София, би било разбираемо, ако тя беше изцяло самофинансираща се организация. Същевременно обаче вицепрезидентът на БФВ Огнян Герджиков заяви пред „Дневник”, че организирането на събитието струва около 650 000 лв., а федерацията разполага с едва 93 000 лева собствено финансиране. Останалите средства, естествено, ще бъдат поискани от Министерството на младежта и спорта. Да, наемът на „Арена Армеец” е по-висок, но и капацитетът й също. Освен това, след като държавата финансира дейността на БФВ, логично беше да бъде върнат жестът и парите за наем на съоръжението в София да влязат обратно в министерството през търговското му дружество Национална спортна база, което е собственик на „Арена Армеец”.
Въпросните пари обаче са жълти стотинки в сравнение със средствата, които държавата ще даде за провеждането на световното първенство по волейбол през 2018 г., на което страната ни е домакин съвместно с Италия. В началото на годината Министерският съвет одобри плащането на такса от 5 млн. долара на международната волейболна федерация FIVB за телевизионните, маркетинговите и медийните права на събитието, а все още не е ясно какви ще са разходите за организацията на турнира. Отделно от това федерацията получава и между 2 и 3 млн. лева годишна субсидия от министерството.

Волейболната федерация стои и над съда

Съдейки по финансовата грижа на държавата, излиза, че БФВ е организация, заслужаваща огромно доверие и подкрепа. В действителност обаче тя е една изключително непрозрачна структура, която отказва да направи публична информацията относно финансовата си дейност, въпреки че има съдебно решение в тази посока. На 9 септември 2016 г. Върховният административен съд като последната съдебна инстанция в България постанови, че спортните федерации, независимо как се финансират, са длъжни да предоставят информация на гражданите при поискване по реда на Закона за достъп до обществена информация. Решението на съда е по повод на дело, заведено от сдружението „Фенове за българския волейбол”. БФВ обаче все още не е предприела никакви действия за изпълнение на решението, а след заседанието на управителния съвет на организацията в сряда стана ясно, че президентът й Данчо Лазаров е заявил, че няма намерение да предостави цялата поискана информация.

Котерийните борби на инж. Лазаров за властта в БФВ

Името на инж. Лазаров стана известно покрай ролята му на ръководител в „Сиконко Холдинг” АД. Дружеството беше създадено през 1994 г. от „Сиконко” АД, в което впоследствие през 1998 г. се вляха приватизационните фондове “Сиконко инвест холдинг” и “Булинвест-Груп 1 холдинг”. На основата на спонсорството на „Сиконко” в „Левски” Лазаров стана собственик на волейболния клуб през 1995 г., а година по-късно вече имаше по-сериозно влияние в управителния съвет на федерацията от тогавашния й президент Валентин Заяков. Конфликтът между Данчо Лазаров и ръководството на БФВ по това време постепенно се задълбочи и през февруари 1998 г. по искане на “Левски” се свика общо събрание на федерацията, което обаче отново беше спечелено от Заяков. Това не отказа опонентите на президента на БФВ и няколко месеца след това той беше свален от власт въз основа на изненадващо спиране на женското първенство и други недоказани обвинения към него. На извънредно общо събрание Заяков беше заменен от Димитър Златанов, който обаче остана непризнат от FIVB, а заради противопоставянето му на Лазаров се задържа на поста едва 3 месеца. През април 1999 г. последва ново общо събрание, на което тогавашният земеделски министър Венцислав Върбанов спечели изборите срещу Красимир Димитров, който в предходните години стоеше зад президента Заяков. Върбанов беше доведен във волейбола от самия Лазаров, под чието ръководство „Сиконко Холдинг” построи модерен търговски център в Хасково въз основа на поръчка, възложена от Министерството на земеделието. Самият Лазаров стана вицепрезидент на федерацията, а през октомври 2001 година пое и цялата власт в БФВ след оттеглянето на Върбанов заради повдигнати обвинения към него за безстопанственост в качеството му на министър.

Ходовете на опитния апаратчик

Като председател на съвета на директорите и генерален изпълнителен директор на „Сиконко Холдинг” АД през периода 1999-2004 г. Данчо Лазаров направи преструктуриране на активите на дружеството, като прехвърли контрола върху повечето от тях на близки до него хора. Същевременно волейболният клуб се издържаше чрез заеми от дружества, които бяха част от холдинга.
Скоро след встъпването си в длъжност като президент на БФВ Лазаров се опита да узакони устав на федерацията, според който президент на БФВ се избира от УС, а не от общото събрание, въпреки че нямаше такова решение на върховния орган на организацията. Последваха години на отстраняване на неудобните за президента фигури в българския волейбол или постигане на съглашателства с тях с цел запазване на статуквото.
Механизмът за задържането на властта от Лазаров във волейбола е прецизно контролиран от него процес, който се изразява във влияние върху болшинството от клубовете в този спорт чрез упражняване на сила и даване на скромни подаръци. Президентът на федерацията дори си позволи без правни основания да прекрати мандата на управителния съвет на организацията една година преди края му и на общото събрание на БФВ през октомри 2015 г. прокара извънредни избори и получи нов тригодишен мандат. Не се поддаде и на огромния обществен натиск след уволнението на Радостин Стойчев като национален селекционер и оттеглянето на най-добрия български състезател Матей Казийски от представителния тим.

Бъдещето на българския волейбол

Котерийните борби в БФВ и жаждата за власт на Данчо Лазаров не водят волейбола към нищо добро. След фалита на КТБ федерацията няма дългосрочен корпоративен партньор. Представянето на мъжкия отбор константно се влошава, като тимът не се класира и за участие на олимпиадата в Рио. Вторият състав на България завърши четвърти в Европейската лига, въпреки че беше домакин във финалната фаза на състезанието това лято. Клубовете в националния шампионат имат изключително сериозни проблеми с финансирането, което пряко се отразява върху възнагражденията на състезателите и нивото на първенството.

Надежда за българския волейбол все още има благодарение на традициите, които страната има в този спорт, както и въз основа на усилията, които големи имена като Радостин Стойчев, Матей Казийски, Владо Николов и Пламен Константинов полагат за развитие на детско-юношеското му направление. Порочното управление на БФВ обаче е в състояние да изкорени всички положителни индикации и затова единствената алтернатива пред този спорт е отстраняването на Данчо Лазаров и модела му на управление възможно най-скоро. Това няма как да се случи преди края на световното първенство през 2018 година, защото тогава изтича мандатът му, а и в следващите две години ще има доста държавни средства за усвояване покрай голямото и скъпо събитие, на което България е домакин.

SHARE
Виктор Кирков е спортен мениджър и социален предприемач. Бивш спортен журналист и мениджър в Българска професионална футболна лига. През лятото на 2011 г. открива фирмата си "Спортс Мениджмънт България" ЕООД, която се занимава със спортен мениджмънт и маркетинг. Малко по-късно създава и популярния проект за социална интеграция на хора в риск и в неравностойно положение "Отбор на надеждата".