SHARE

В неделя два безлични и сходни по цвят и миризма фронта се изправят, за да отредят кой да ни честити пет Нови години. Балотаж, в който ще победи опцията “Не подкрепям никого”, а следващият ни президент може да бъде определен от по-малко от милион гласове.

Едните се опитват да ни плашат с апокалипсис. А другите се преструват на тяхна алтернатива, все едно не им сърбаме взаимните попари, които не спират да дробят.

Имащият какво да загуби от тези два фронта, който изглеждаше заспал и незаинтригуван от победата в тези избори, внезапно се сепна. Може би, надявайки се на триумф без зор или пък нарочно играейки симулативно, кампанията на единия кандидат-президент започна чак в понеделника след първия тур. И се почна с всяването на страх и паника и вещаенето на апокалипсис. Все едно една тетка и защитница на стабилността не изгоря така отвъд океана, залагайки на сходна тактика през последната година.

Един не особено прозорлив лидер с червен конец на ръката заложи собственото си (презирано от мнозина) управление на изхода от тези избори. И няма как да избяга от изхвърлянето си, дори да се опитва да шикалкави. Същевременно цяла сюрия блюдолизци разчитат на неговата власт, също както онези дребни пилета, щъкащи из устите на крокодилите, за да им ги чистят и да се угоят с мършичка. И са паникьосани, за да не изтърват мършичката.

Властимащите и властподкрепящите изгубиха изборите. И независимо от резултата на балотажа тяхното управление тотално лъсна като сбирщина загубили връзка с реалността тъпаци, които смятат, че слънцето изгрява по техен сигнал.

Тези тъпаци имат къса памет и очакват всички да имате такава.

Те очакват да забравите обещанията за демонтиране на модела #КОЙ.

Те очакват да забравите обещанията за реформи. Та даже едната група тъпаци още в названието има думата „реформаторски“.

Те очакват да забравите поредната доза снишаване и лавиране в международно отношение, превърнали родината ни в някакво мекотело, с което никой няма как да се съобразява, защото собствено нямаме никаква ясна позиция.

Та техният вожд очаква да забравите как преди три години обвиняваше Доган, че е поръчал убийството му, а сетне нямаше нито разследване, нито пък спря неформалното съдружие с един от Догановите любимци.

Те очакват да забравите всичко и да се наслаждавате как откриват свежо пребоядисан манастир, пластмасова спортна зала или къшей пътна инфраструктура еднодневка.

И ако не гласувате правилно, ще си вземат декоративния стиропор от панелките. Ще спрат тока, ще затворят детските градини. И вече ви имат болнавите отпечатъци. Страхувайте се и се подчинете.

Този текст не е опорна точка и апологетика за другия фронт, представян ни за алтернатива. Този фронт също разчита на това хората да проявят къса памет. И да се вържат на поредните врели-некипели от партията, която даже не се срамува да демонстрира публично сношенията си с ДПС.

Поредните врели-некипели за независимия гражданин, надпартийния експерт, който бива командорен да говори като робот, комуто репликите е генерирала машина за произволни клишета.

Поредните врели-некипели за бедните, за пенсионерите, за националната сигурност и т.н.

На тях им е изгодно да се трампят помежду си, а после да се оправдават едни с други. Те не си разследват и не се преследват за мизериите си, защото заедно участват в тях и угодно си предават щафетата. Казвам АЕЦ “Белене” и ми стига, за да защитя тезата си.

Хитри и адаптивни сте, признавам. Царе, премиери, сиви кардинали, главни прокурори, омбудсмани и шефове на ДАНС на подмяната сте. Но все пак ви мисля за противни тъпаци и не ми е жал, когато сметките не ви излизат.

Колкото и съчувствие да търсите. Колкото и страх да всявате. Колкото и покаяно да се сещате защо евентуално някой някога ви е гласувал доверието си и лековерно се е вързал на някой предизборен трик.

И както казват моите приятели от фен клуб “Пирин” – сподвижници на спорта: „Вашето страдание е удоволствие за нас!“