SHARE

“- Вярвате ли в Бог? 

– Да.

– Давам Ви последна възможност – пред Бог и пред страната – искам да ме погледнете в очите. Верни ли са обвиненията на д-р Форд? 

– Не са верни, що се отнася до мен. Не оспорвам, че може да е била сексуално нападната в някакъв момент, от някого, някъде. Но що се отнася до мен – не съм го направил. Никога – към нея или към някого другиго. Разказах Ви какво съм правил през лятото на 1982 г., но Ви казвам, че никога не съм правил подобно нещо на никого, включително на нея. 

– Верни ли са обвиненията на г-жа Рамирез? 

– Не са. Никой от свидетелите не ги подкрепя. Ако това се бе случило, щеше да се пусне мълва в университета. И както Times съобщи миналата седмица, тя се е обаждала на състуденти да… няма да го описвам. Просто е изглеждала много… ще спра тук, но не е вярно, не е. 

– Верни ли са обвиненията на г-жа Уетникс, направени от г-н Авенати?

– Не са. Не съм я срещал. Не знам коя е. Има писмо, подписано два часа след тази история от 60 души, които ме познаваха в гимназията – мъже и жени, по техни думи това е “нонсенс” и това цялото нещо е, знаете… пълен абсурд. 

– Нито едно от тези обвинения не е вярно? 

– Правилно.

– Нямате никакво съмнение. 

– Нула. На 100% съм убеден.

– Нито стотна?

– Нито стотна. На 100% съм убеден, сенаторе. 

– Кълнете се в Бога? 

– Кълна се в Бога.

– Това е всичко, което имам да питам.”

Така – с клетви в Бога, гледай ме в очите и “ама на 100% ли?” завърши една драма, разиграла се пред телевизорите на Америка и света.

Залогът: Решаващото място в най-влиятелния съд в историята на човечеството. 

Денят не бе просто кулминация на една ожесточена битка за това дали апелативният съдия Брет Кавано ще заеме едно от деветте места във Върховния съд на САЩ.

Това бе продължение на движението #MeToo, на битката за жените срещу домашното насилие, смелостта им да проговорят, но и средствата на обвинения да се защити.

И след близо две седмици ожесточена драма, кулминирала във вчерашните изслушвания пред Правната комисия на Сената в Капитолий, се стигна до един пълен и необуздаем цирк.

Обвиненията на проф. Форд са сериозни – когато тя е била на 15, а Кавано на седемнадесет – той се е опитал да я изнасили и ѝ е запушил устата, когато тя се е опитвала да крещи за помощ.

Тя не иска да сведенията ѝ да бъдат обявявани публично.

Професор Форд е съобщила – месеци преди изслушванията на Кавано да започнат – за тази история на своя конгресмен, който впоследствие съобщава на зам.-председателя на комисията, демократа Даян Файнстийн.

В последния момент – дни преди номинацията на президента Тръмп Брет Кавано да бъде потвърдена – сенатор Файнстийн пуска бомбата в медиите.

Президентът Тръмп отказва да насрочи разследване от ФБР, което, както показва предишната практика, може да завърши за три дни до седмица и би било в полза на обвинения.

Точно разследване на ФБР спасява върховен съдия Кларънс Томас, номиниран от Буш-ст. през 1991 г., когато ФБР разследва за три дни обвиненията на Анита Хил и не намира достатъчно доказателства.

Сега обаче Тръмп не иска да се обръща към разследващите, с което се отваря кутията на телевизионната и партизанска Пандора.

Насрочват се изслушвания в Сената за след седмица – никой не може да чуе нито проф. Форд, нито Кавано – и през това време и други жени излизат и обвиняват Кавано в сексуално посегателство.

Кавано отива в безкритичната към властта Fox News и обявява, че е бил девствен в гимназията и много години след това. Медиите намират алманаха на випуска му, където той се е похвалил, че е Renate Alumnius – че и той е спал с момиче на име Рената, както е писал целият бейзболен отбор на училището. Момиче, което няма нищо общо с обвиненията, бе завлечено като всички останали в тази драма.

Точно преди кулминацията, неспособен да се въздържи от драмата, президентът Тръмп реши да налее масло в огъня, като обяви, че и “Джордж Вашингтон е имал някакви неща” и днес не би бил одобрен (визирайки навярно факта, че е бил робовладелец, но коментарът е аналогичен на това у нас някой да заяви “И Левски не е бил светец”).

И в тази атмосфера вчера сутринта на изслушванията се появи проф. Форд. Показанията ѝ бяха убедителни, силни, трогващи. Тя изглеждаше интелигентна и като да й бяха чужди всички политически битки,  развиващи се във Вашингтон. Притесненията ѝ да не излиза публично са били именно за да не бъде унищожена от привържениците на Тръмп – както и се случи.

Тя е категорична “на 100%”, че именно Кавано се е опитал да я изнасили в гимназията. Говорила е за тази история два пъти със съпруга си и психолога си години преди настоящата номинация. Преди изслушването се е явила и на полиграф с положителен резултат. 

Водещите дори по Fox News като Крис Уолъс оцениха искреността и достоверността на думите ѝ и ги определиха като “бедствие за републиканците”. 

Всички мислеха, че с Кавано е свършено. 

Но тогава идва неговия ред. Кавано обявява всичко за цирк, всичко за лъжа, казва, че никога не е пил до припадък, никога не е спал с въпросната Рената, не се е опитал да изнасили проф. Форд, вади календара от детството си като доказателство и накрая сменя темата като бесен и просълзен почва да говори за “заговор на Клинтъните” срещу него, “левичарски НПО-та” и как е готов на всякакво разследване.

Впоследствие обаче, попитан дали иска разследване на ФБР да изчисти името му, отказва.

Попитан защо приятелят му Марк Джъдж, който е бил свидетел на предполагаемия опит за изнасилване, отказва да се яви на изслушване – Кавано отговаря, че адвокатите на Джъдж са написали кратко съобщение под наказателна отговорност, че това не се е случило. 

Така – наместо тихо да бъдат разпитани от ФБР замесените в тази история и да се установи поне кой какво твърди и доколко са достоверни обвиненията – всичко се превръща в един огромен трагичен цирк.

И двамата – обвинителят и обвиненият – попаднаха в клоунадата на Вашингтон, в ерата на Тръмп превърнала се в сапунката, която гледа света.

А в риалити шоуто на Тръмп истината няма значение. Важното е да има драма.

В речта на Кавано имаше много патос, много яд, но малко по същество.

Демократите, които криеха тези обвинения до последния момент, и републиканците, които отказаха ФБР да ги разследва, задружно хвърлиха и проф. Форд и Кавано на лъвовете – с разследване от медиите, прокуратура от пропагандаторите, защита от “кълна се” и “гледам ви в очите” и съдебен състав от партизанска гвардия сенатори.

В крайна сметка обаче главният цирков актьор се оказа именно Брет Кавано – съдия, който трябва да е безпристрастен, аналитичен и хладнокръвен – се въоръжи с цялата възможна тръмпанарщина – от световни заговори за “отмъщение на Клинтъните” до крещене по “левичарски НПО-та”.

В опит – досущ като майстора – да смени темата и да не говори за обвиненията. Да избегне и факта, че не иска разследване от ФБР.

Това какво Кавано е направил или не преди повече от 30 години е едно. Той има правото на справедлив процес – какъвто му бе отказан, но и той самият не желае да има. Същевременно показанията на обвинителя му – проф. Форд – бяха повече от убедителни.

Това, което Кавано направи обаче днес и сега показа, че е готов да отбягва въпроси, да пуска политически опорни точки, да не иска истинско разследване, да набляга на патоса наместо логоса и да е пълноценен и главен участник в цирка, за който обвинява всички други.

Изводът: От една страна, това е историята на проф. Форд и жените, които вече отказват да мълчат. Това е история за това как жените трябва да излязат и говорят за случилото им се.

От друга, това е историята за деградиращата политика в Америка, неспособна да остави институциите обективно да си свършат работата.

Това е предупреждение за политическите елити: Когато политиката ерозира и политиканството взима превес, а институциите и механизмите на правовата държава биват пренебрегвани – всичко се превръща в безплодни хляб и зрелища, както ги описва Цицерон преди повече от две хилядолетия.

Що се отнася до съдия Кавано – има убедителни, но не и заключителни доказателства за неговата вина. Възможност за провеждане на истинско разследване обаче нито той желае да има, нито президентът Тръмп ще допусне. 

Но преобразяването му от почитаем съдия в партиен цирков актьор говори достатъчно за това дали мястото му е в най-влиятелния съд в човешката история.

 

SHARE