SHARE

Майкъл Шулман пише за New Yorker от 2006 година насам. Той е редактор за раздел театър в  Goings On About Town, както и автор на бестселъра “Отново тя: Да бъдеш Мерил Стрийп”. За New Yorker той разговаря с френския философ Бернар-Анри Леви. 

Бернар-Анри Леви винаги е носил в себе си голям театрален заряд. Познат като B.H.L., френският философ, интелектуалец, потомък на дърводелец милионер, модна икона (той е повелителят на разкопчаната яка) и от време на време боксова круша (Гарисън Келиър го нарече “френски писател с ликьосана проза и грандиозност на студентче”) е живо и наперено шоу. Може би затова прожекторите са неизбежно призвание. В понеделник той ще дебютира на Бродуей в Public Theatre по време на еднократно представление на пиеса, наречена “В търсене на Европа”.

“Сюжетът е следният – казва Леви по телефона от Париж онзи ден. – Писател, французин, трябва да открие голяма конференция, организирана от група американски демократи в Сараево, с реч. И конференцията е за Европа: за разделянето, за сриването, за бъдещето на Европа.” Писателят, изигран от Леви, прекарва пиесата от час и четиридесет и пет минути в хотелската си стая в опити да напише речта. (Сценарият, отбелязва той, следва трите принципа на Аристотел, така ценени от Корней и Расин: време, място и действие.) “Историята на пиесата е история на задънените улици, на подновяването, на утвърждаването, на погрешната следа, на лъжливите добри идеи, каквото щеш, които той среща в опитите си да подготви тази реч за Европа, за Америка, за света, какъвто е днес.”

Защо театър, а не есе или реч? Леви обяснява, че: “Много са нещата, които се случват между четирите стени на тази хотелска стая, между писателя и самия него, между настоящето и миналото, между онова, което той трябва да представи след час, и събитията от миналия му живот. Пиесата е, с други думи, поток на съзнанието.” Тя е и надникване в това какъв би могъл да бъде животът на “философ рок звезда”. “Той трябва да подготви тази сериозна реч, но на всеки пет минути е смущаван от паразитни мисли, спомени, но и външно влияние. Телефонът му постоянно звъни, пишат му имейли – от Париж, от Ню Йорк, от извън хотела и хората му казват да побърза. Домакините му казват: “Чакаме те! Какви ги вършиш, по дяволите? И така нататък.”

Пиесата е разновидност на първо изиграната през 2014 г. “Хотел Европа”, чиято премиера е в Националния театър в Сараево по случай стогодишнината от убийството на ерцхерцога на Австрия Франц Фердинанд, в която пиеса играе Жак Вебер. Постановката минава през театрите на Венеция Teatro La Fenice и Париж Théâtre de l’Atelier, като на следващата година самият Леви играе редактирана версия в Украйна и “много по-италианска” версия на фестивала Spoleto. Миналия юни той изигра друга версия в лондонската Cadogan Hall с името “Последен изход преди Брезкит”, променяйки сюжета като молба към британците да останат в Европейския съюз. “Може да намериш статии за нея, предполагам, в Google”, казва ми той. (“Пиесата остави много от онези, незапознати с шоумена философ, смутени”, написа “Гардиън”. )

Ето че и американската версия идва в навечерието на изборите. Леви заяви, че е избрал именно тази дата поради две причини. “Пети ноември е денят, в който навършвам седемдесет години, така че ми харесва тази идея за escamoting на рождения ми ден, прекарвайки го – не ми харесва този рожден ден – без да празнувам, на сцената, далеч от дома. Далеч от каквото щеш. Харесва ми тази ирония”, прекъсва се сам. “Знаеш ли думата escamoter? Не знам как да я преведа. Escamoter, да накараш нещо да изчезне, един вид. Ескамотаж, окей? Ескамотаж.” Втората причина са изборите. Леви, който е “антиантиамериканец”, иска да прекара изборите с американските си приятели. “Естествено, че не гласувам – аз съм французин, но искам да съм с тях, искам да споделя чувствата им. Искам да споделя надеждата им или липсата на такава. Искам да им дам съвет, даже да е погрешен.”

Говорим в деня след стрелбата в Питсбърг, най-смъртоносната атака над евреи в американската история. Леви, който е роден в семейство на алжирски евреи, пише за евреите и за антисемитизма в последната си книга “Геният на юдаизма”. “Цял живот живях, както всеки европейски евреин, с идеята, че антисемитизмът е чумата на Европа и че ако има една земя, която ще е пощадена и където тази чума няма да се появи, това е Америка”, казва той. “Вчера, когато чух за Питсбърг, първата ми мисъл беше, че вече няма безопасно място. Незабавно след това си помислих за единадесетте жертви, за мъртвите, за ранените, за смелите полицаи, които също са жертви. Мислех за всичко това. Но трябва да призная, че първата ми мисъл бе за майка ми и баща ми, скъпите ми родители, които вече не са сред нас, и че те може би грешаха.”

В навечерието на церемонията по встъпването на Тръмп в длъжност Леви написа колонка в Times, озаглавена “Eвреи, пазете се от Тръмп”. (Този ден той прекарва с Филип Рот, който споделя притесненията му, спомня си сега. ) “Не знам дали Тръмп е антисемит или не. Не ми пука, честно казано”, казва Леви. Но той отбелязва, че  “милиони малки духчета” са излезли от лампите си. “Нещо се случи в Тръмп. Не може да казваш “Америка на първо място” безнаказано. Не може да казваш за Шарлотсвил, че и двете страни споделят отговорността безнаказано. Не може да се чудиш дали да отхвърлиш поздравленията на Дейвид Дюк безнаказано. Американците чуват всичко това. Те слушат. И това се отразява на американското общество”, казва Леви. “Имаше удържане на антисемитизма. Американската култура построи някои лостове, някои стени, които ние, европейците, не успяхме. И трябва да признаем, че година и половина или дори две години по-късно те са частично разрушени или поне в тях зеят някои дупки.”

Леви не е обнадежден и относно позастарелия трансатлантически съюз между Европа и САЩ, което е и темата на “В търсене на Европа”. “Този съюз бе увреден много преди това и дори президент Обама трябва да бъде държан отговорен за това”, казва той, цитирайки отсъствието на Обама от парижкия антитерористичен марш след убийствата в “Шарли Ебдо” и решението му да не се присъедини към френския президент Франсоа Олан във военните действия срещу Сирия. “Тръмп просто е апотеоз на това, защото той казва, че Европа е враг и така нататък.” Означава ли това, че играем пиеса без щастлив край? “Не, не бих казал това!”, казва Леви през смях. “Накрая има coup de théâtre – не знам как да го кажа… театрален преврат, удар…”.

“Ок, значи има coup de théâtre. Има светлина накрая на тунела. Нека да го кажем така: лъч светлина.”

Снимка: Yann Revol

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.