SHARE

Западните Балкани останаха един от малкото региони в Европа, който не е наясно със своите перспективи. Разпокъсан от етнически конфликти и огнище за всякакви интереси и влияние – от историческото на Русия до надигащото се влияние на Китай.

Политическия елит на тези държави също няма особена воля за реформи, а и трябва да се съобразява с политическата дейтвителност (Босна и Херцеговина например има изключително слабо централно управление), както и с вековните спорове със съседни държави.

Европейският съюз от години се опитва да бъде посредник в разрешаването на тези конфликти, но често това безрезултатно. Същевременно – от донякъде горчивия опит с присъединяването на Полша и Унгария, които в момента създават трудности на ЕС, както и незадоволителните резултати на България и Румъния в правосъдната реформа са още една причина ЕС да бъде скептичен към последващото разширяване.

Тази реалност обаче е ясно на всички, че трябва да се промени и именно българското европредседателство изведе Западните Балкани на челно място в своите приоритети.

Снимка: ЕК

Различните дипломатически совалки и преговори на високо равнище вече започнаха, като тяхната кулминация ще бъдат две срещи в София – едната на 1 март, а другата на 17 май 2018 г. 

Европейската комисия вече излезе с ориентир за това кога страните могат да постъпят в ЕС – 2025 г. Годината не е фиксирана, както подчертават от комисията, и макар с най-големи шансове за успешно присъединяване тогава да са Сърбия и Черна гора, то това не е гарантирано.

Останалите страни са далеч по-назад и макар комисията да заявява, че има възможност те да достигнат Белград и Подгорица, то шансовете не са особено големи. Албания и Македония още не са започнали преговорите за присъединяване – като навярно кога ще започне този процес ще се реши именно на големите срещи тази година.

Босна и Херцеговина не може да започне преговори, докато не изгради институции на централно ниво и не разреши конституционната криза в страната, породена от политическите сблъсъци с автономната територия Република Сръбска. Косово трябва да разреши и проблемите си със Сърбия – фактор, който забавя интеграцията и на двете държави.

Снимка: ЕК

Дори тогава обаче пред тези страни стои въпросът с върховенството на правото. Европейската комисия подчертава, че са нужни реформи в областта на правовата държава, основните права и доброто управление и предприемането на общи усилия във връзка с помирението и добрите съседски отношения.

Регионът трябва да се обвърже с тези основни ценности на ЕС по един много по-силен и убедителен начин. Незачитането им пречи също така на инвестициите и търговията. Също така икономиките в региона трябва да бъдат подсилени, тъй като те продължават да бъдат неконкурентоспособни поради прекалено голямата политическа намеса и недостатъчно развития частен сектор.

И тъй като 2025 г. е далеч, то Европейската комисия е предвидила инвестиции в региона, които да помогнат на Западните Балкани.

За периода между 2018 и 2020 г. са предвидени шест водещи инициативи, които може да прочетем на страницата на ЕК:

  • Принципи на правовата държава: Разширени подробни планове за действие за привеждане в съответствие със стандартите на ЕС за целия регион на Западните Балкани. Подобряване на оценяването на изпълнението на реформите, включително чрез нови консултативни мисии.
  • Сигурност и миграция: Засилване на сътрудничеството за борба с организираната престъпност, тероризма и насилствения екстремизъм и подобряване на сигурността на границите и управлението на миграцията с помощта на инструментите и опита на ЕС. Подобряване на координирането с агенциите на ЕС по отношение на сигурността на границите и управлението на миграцията.
  • Социално-икономическо развитие: Насърчаване на предоставянето на гаранции за частни инвестиции, подпомагане на стартиращи предприятия и МСП, както и по-голямо улесняване на търговията. По-голяма насоченост върху политиките за заетостта и социалните въпроси с повече финансова помощ за подпомагане на социалния сектор, най-вече образованието и здравеопазването. Средствата по “Еразъм+” ще бъдат удвоени.
  • Транспортна и енергийна свързаност: Инициативи в региона и с ЕС, включително подкрепа за нови инвестиции. Разширяване на енергийния съюз на ЕС в региона.
  • Цифрова програма: Определяне на пътна карта за по-ниски разходи за роуминг, подкрепа за внедряването на широколентови мрежи и електронно правителство, електронни обществени поръчки, електронно здравеопазване и цифрови умения.
  • Помирение и добри съседски отношения: Подкрепа за борбата с безнаказаността и за правосъдието в условията на преход, включително чрез регионална комисия за установяване на фактите за военни престъпления. Подобрено сътрудничество в областта на образованието, културата, младежта и спорта; насърчаване на културното наследство и програмата „Творческа Европа“.

За да се подпомогне тяхното изпълнение, комисията предлага до 2020 г. да бъде увеличено настоящото финансиране за Западните Балкани по линия в допълнение към 1,07 милиарда евро, които вече бяха предвидени за региона за 2018 г.

Снимка: ЕК

Едно от големите пера за увеличение ще бъде именно инфраструктура в областта на транспорта, енергетиката и цифровизацията.

Дори така перспективите пред Западните Балкани изглеждат неясни. Самият Европейски съюз е в процес на реформи и когато те бъдат завършени, не е ясно какви ще са опциите пред отделните страни.

Снимка: От инвестиционния форум с лидерите на Западните Балкани, проведен в Лондон на 26 февруари 2018 г. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.