SHARE

В бъдещето фразата “не вярвай на всичко, което четеш” ще се превърне в “не вярвай на всичко, което виждаш”. Стоим на прага на ерата на аудио-визуалната дезинформация –  и ако т.нар. “филтри” в приложения като Snapchat, а вече дори Facebook Messenger, могат да превърнат лицето ви в ядящ моркови заек или да матират кожата ви, то екипи на университетите във Вашингтон и Станфорд показват нагледно как технологията може да прехвърли думите ви на друг образ… дори онези думи, които никога не сте изричали.

Манипулациите нагледно демонстрират от Станфордския университет. Софтуерът Face 2 Face позволява прехвърлянето на лицевите изражения и жестове на един “актьор” върху образа на т.нар. “носител” – в случая на видеото носители са Джордж Буш, Доналд Тръмп и Владимир Путин. И ако Face 2 Face може да бъде забавна игра за интернет потребителите и създаването на поредния смешен клип, то технологията бързо всява ужас, ако си представим прилагането ѝ по време на политическа криза в реално време, например, в което фалшиво видео може да започне да циркулира в мрежата, призовавайки към гражданска война, насилие или атака над определени малцинства и групи.

И това е само началото. Защото фигурите не само изглеждат като политическите лидери – те звучат като тях. Проучвания на университета “Алабама” в Бирмингам показват, че с помощта на от 3- до 5-минутен аудиозапис на гласа на определена личност могат да бъдат измамени не само хората, но и биометричните системи за сигурност, които се използват от банки и смартфони. Така извършителят говори в микрофона, а програма конвертира думите му, обличайки ги в гласа на жертвата.

Гласовите промени лесно могат да бъде комбинирани с видео. Така проектът на Станфордския университет пресъздава реч на президента Обама, налагайки я почти до съвършенство на друг президент Обама, на друго място и в друго време – както може да видите и на приложеното видео. Приложенията, разбира се, са от това да се пошегуваш с приятел; през телефонните измами, в които вече самата “жертва” ще може да се “обажда” на семейството си; до подправяне на съдебни доказателства, изнудване и безброй други ужасяващи сценарии.

 

Да, образите все още не са перфектни. Те изглеждат леко изкуствени, гласовете на моменти са доловимо роботизирани. Но това е само временно успокоение. И ако доверието в писаното слово намалява, а определени лидери предпочитат да коват своя реалност, превръщайки действителността във “фалшива новина” и създавайки свои статистики, то съвсем скоро вероятно ще се наложи да си задаваме въпроса дали това, което виждаме, всъщност е това, което е.

Съвсем наскоро Франция прие закон, който задължава да се посочва дали дадена снимка е обработвана с технологии като Adobe Photoshop. Отсега нататък всяка снимка на модели с перфектна кожа и безкрайно дълги крака ще бъде отбелязвана с текст като “ретуширана” или “дигитално изменена”. Регулациите са част от пакет от здравни мерки, който има малко общо с т.нар. феномен на “фалшивите новини”, но сам по себе си е първа стъпка към това потребителите директно да съзнават, че снимката, която гледат, е била обработена и няма общо с реалността. 

Подобни регулации все още изглеждат далеч от новините. В крайна сметка моралният казус за това къде свършва регулацията и започва ограничаване на свободното слово все още не е решен. Но технологиите не чакат. И изглежда, че на помощ идва единствено скептицизмът и аналитичните способности на всеки един от нас.

Съветите на специалистите: гледайте светлината във видеата и снимките. Слушайте внимателно аудиозаписите. Кой друг е бил на въпросното събитие, по кое време се е провело то. Какво е било времето? Дали всички елементи в рамката са пропорционални един на друг? Съществува ли перфектен синхрон между звук и картина? Скептицизъм, проучване, потвърждение. За новините това са сайтове като Snopes и Politifact, но в близкото бъдеще компании, които анализират истинноста на дигиталните новини като Storyful, ще бъдат все по-заети.

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )