България в дъното по медийна грамотност в Европа

България в дъното по медийна грамотност в Европа

SHARE

България заема 29 място в класацията от 35 държави и се намира в предпоследния, четвърти клъстер, редом с Румъния (28-мо място), Сърбия (30) и Черна гора (31). Позицията на България се подобрява с 1 място спрямо 2017 г. и 2018 г. Страната има и 2 точки подобрение спрямо предишни години, като сега има 32 от 100 възможни точки.

Това сочат резултатите от новото издание на Индекса за медийна грамотност за 2019 г., изготвен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София.

Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората. Тъй като индикаторите са с различна важност, те са включени с различна тежест в модела. Най-голяма тежест имат индикаторите за медийна свобода (на Freedom House и на Репортери без граници) и тези за образование (на PISA), като от тях четивната грамотност има най-голяма тежест. Индикаторите „е-участие“ (на ООН) и „доверие в другите“ (на Евростат) са със сравнително по-малка тежест спрямо другите.

Финландия, Дания, Холандия, Швеция и Естония са начело на класирането.

Финладия, която е на 1-во място сред 35 страни, има значителна преднина пред останалите държави със 78 точки по скала от 0 до 100. На последните пет места в класацията са повечето балканските страни: Северна Македония (35 място), Турция (34 място), Албания (33 място), Босна и Херцеговина (32 място) и Черна гора (31 място).

Според изследването, може би съществува близка връзка между нивата на корупция и доверие в учените и журналистите, от една страна и резултатите в Индекса за медийна грамотност на дадена държави – от друга.

Корупцията означава също “фалшификация”. Докато в разговорния език „корупция“ се разбира главно като подкуп, дефиницията на Прозрачност без граници е „злоупотреба с дадената власт в частна полза“, т.е. възприятията за
корупцията може да се считат като присъда на институционална слабост и дефицит на обществена легитимност.

Корупцията изглежда има директна връзка с нивата на медийна грамотност, като страните, които се считат за чисти от корупция имат високи оценки в Индекса. Недоверието в учените и журналистите е свързано с медийната грамотност, като страните с висока степен на недоверие имат по-ниски резултати.

От новите страни членки на ЕС най-добре се представя Естония, която заема пета позиция, като резултатът й се дължи главно на високото ниво на образование и добрата оценка за свободата на медиите. Най-голям спад спрямо миналата година отбелязват Чехия, Полша и Словения, които губят позиции.

По отношение на класацията, когато се сравнят 2017 г. и 2019 г., най-голямо понижение отбелязват Словения (5 места надолу), Чехия (4 места надолу), Австрия (3 места надолу) и Полша (3 места надолу). България има 2 точки подобрение спрямо предишни години.

Резултатите на Индекса показват определени географски модели, като страните в Северозападна Европа имат най-добрите предпоставки да издържат на ефектите на дезинформацията, а страните от Югоизточна Европа са най-уязвими към тях, докато страните от Централна и Източна Европа влошават в най-голяма степен представянето си в
Индекса.

През януари 2019 г., учените, създали символичния „Часовник на Страшния съд“, който предупреждава за опасността от ядрено унищожение, добавят „манипулацията на фактите, фалшивите новини и информационното претоварване“ към заплахите, които могат да унищожат нашата планета.

“Новото ненормално“, както те го наричат е „моментът, в който фактите стават неразличими от измислицата, като подкопават нашата способност да развиваме и прилагаме решения за големите проблеми на нашето време“.

Според автора на изследването Марин Лесенски, подходът „обратно към основните неща“ е може би най-препоръчителен за справянето с негативните ефекти на дезинформацията и фалшивите новини – от възстановяване на общественото доверие и справяне с корупцията до гарантиране на медийната свобода и използването на образователни подходи, като това са най-подходящите стратегии за „ваксинация“ срещу фалшивите новини.

Ако се върнем към възможните решения за фалшивите новини и дезинформацията, има няколко обещаващи подхода като например да се държат отговорни социалните мрежи, особено що се отнася до личните данни, използване и насърчаване на организации за проверка нафактите, маркиране на невярна информация, разработване и прилагане на адекватни за времетоетични кодекси и други форми на саморегулация, повече гаранции, че няма да бъдат толерирани, както силно проблемното поведение “онлайн“, така и свързаното в това поведение „офлайн“
извън интернет, смята автора на изследването.

Пълният текст на доклада Индекс за медийна грамотност 2019: https://osis.bg/wp-content/uploads/2019/11/MediaLiteracyIndex2019_BG.pdf

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.