SHARE

Традиционно в България след избори всички са победители. Да видим какво означава това този път.

ГЕРБ са победители, защото Бойко Борисов като един истински барон Мюнхаузен се “хвана за косата” и се измъкна сам от най-големия публичен корупционен скандал, който клетата територия е преживявала, и спаси режима си. Последните две седмици преди самите избори той не слезе от телевизора, от колата, от магистралите и мостовете. За пореден път яхна народната любов и доказа, че ГЕРБ е Борисов и Борисов е ГЕРБ. Е, през това време “наританият” от него ритуално и публично Цветанов обикаляше малко по-тихо, но не по-малко ефективно села и паланки, за да е сигурно, че електоратът е разбрал посланието – ако паднем, няма да има от баницата, а няма ли за нас, няма и за вас. Така всъщност големият победител е стагнираната икономика в най-бедната държава от ЕС, в която управляващата от вече 10 години партия държи и хляба, и ножа. Изтерзаният български избирател избира запазване на статуквото, което носи бавен икономически растеж, пред страха и несигурността на каквито и да било експерименти. Ако някой очаква различен резлутат на някои избори в близко бъдеще изобщо, той е наивник или глупак.

Тук е мястото да отбележим и друг политически процес – ГЕРБ систематично и безапелационно си отгледа бъдещ коалиционен партньор в лицето на ВМРО. Водещият кандидат на движението бе маркетиран, промотиран и позициониран не без усилията на псевдоконсервативните пропагандни организации на партията майка. Така изведнъж от крайнодесен фашист популист Джамбазки бе произведен в “консерваторъ”. В името на това не бяха пощадени дори и младите дихатели от едноименната “медия”, които ГЕРБ отглеждаше грижливо като нова, бодра смяна и които до момента, в който не бяха сложени в листата на ВМРО, твърдяха, че не са политически обвързани.

“Демократична България” са победители, защото все пак ги има. Изследванията в дните преди вота, които начертаха Европарламент без тяхно участие, мобилизираха избирателите им. Самозатварянето в балона на “застаряващата градска десница”, която е достигнала своя предел с тези близо 7%, които спечелиха, ги обрече на това “висене” в пространството до последния момент. Време е да разберат, че такова нещо като “градска десница” няма вече. Ако не вярват, да видят резултатите в трите софийски многомандатни избирателни района, където те остават и след БСП дори. Живеем в 2019 г., а не в деветдесетте години на миналия век. Без да намерят начин да адресират усилията си към космополитното младо поколение – чрез лица, послания и реална стратегия, и да започнат да говорят на езика на бъдещето, а не на миналото, не могат да очакват много по-различни резултати в това същото бъдеще, което предстои. Битката с ГЕРБ за “народняшкото десно” отдавна е решена – и недоволството на този електорат, ако има накъде да се насочва, то очевидно ще е към популистки и патриотични проекти. Но не така стои въпросът с младото либерално поколение.
За БСП или добро, или нищо. Да, в България, най-бедната страна в ЕС няма автентична лява социалдемократическа партия. Това, което има, е някаква отчайваща продажна шайка от ДС и КГБ агенти, формирана от олигархични интереси, алчност за власт и пари, готова да обслужи Путин по всички възможни и невъзможни начини. И тя е продукт на “славното” минало, в което самата се е превърнала в символ на разрухата на България. Един важен въпрос до следващите избори ще е – може ли БСП да се възроди? Победата на Радев изглеждаше като заявка в тази насока, но днешната поредна загуби говори за факта, че БСП е непоправимо токсична и лидерът ѝ единствено затвърди тези нагласи.

И така какви изводи можем да направим – очакват ни още години, ако не и десетилетие, ГЕРБ на власт, бърз разпад и преконфигурация на лявото или дори помитането му от популистка вълна.

Българският избирател за поредна година ясно показа, че бъдещето на България в ЕС го интересува до степен, до която предпочита ГЕРБ пред БСП и основната опозиция не може да спечели избори с преклонението си към тоталитарното минало и Путинова Русия. Този избор е толкова съществен, че надхвърля недоволството от трите мандата на Борисов, липсата на реформи и проядената от корупция държава.

“Демократична България” трябва да реши и сама да дефинира каква ще бъде нейната роля в бъдещето на България.

SHARE