SHARE

Версиите за убийството на Виктория Маринова наистина могат да бъдат различни.

Бруталният акт обаче ни доказа окончателно две неща: че версията за убийството на българската държава е една – корупцията, която държи политическото статукво на хранилката, и че версията за самоубийството на българската журналистика също е само една – страх да не бъдеш изхвърлен от хранилката.

Последното предаване на Виктория докосна и двете неща – то беше посветено на корупцията в държавата и доказа, че тя е журналист, който не се страхува. В тази професия има една безсмъртна максима: всеки е толкова голям, колкото е последната му работа. 

Медиите на статуквото умишлено пропуснаха да разкажат за последната работа на Виктория. Дали има по-добър начин да изкажат съпричастност към своя колега от това да отдадат дължимото на работата му? Не. Нещо повече – биха могли да поискат разрешение и да излъчат цялото й предаване. И по този начин да дадат най-високата трибуна на своя колега журналист – собствената си. И не защото нейното последно предаване има или няма връзка с нейното брутално убийство. А защото е последната й работа. Преди да бъде убита.

Вързаната за хранилката власт опъна въжета на вързаните за хранилката придворни медии и им запуши устите от страх и със страх. Защото в България хлябът е по-голям от свободата.

В света, в който не е така, убийството на българския журналист Виктория Маринова беше също водеща новина. Защото е убит колега. Защото никой не е остров. Защото версиите могат да са много, но всички те са свързани със симптомите на заболяването, което от десетелития убива България.

И всички тези симптоми бяха изброени от чуждите медии: България е сред най-корумпираните държави в ЕС, в България владее наративът на езика на омразата спрямо насилието над жени, България е една от малкото държави, която не ратифицира Истанбулската конвенция и по този начин отхвърли международните усилия за справяне и решаването на проблема с насилието върху жените и децата, България е на дъното по отношение на свобода на медиите в ЕС… “Политико”, “Гардиън”, Би Би Си, “Ле Фигаро”…

Емблематичната Ан Апълбаум от също толкова емблематичния “Вашингтон Поуст” написа в Туитър: “Още един журналист беше убит. Отново, разследвайки корупция. Това е проблемът, който дефинира нашето време. Битката срещу систематичната, институционализирана корупция – в България, както и в САЩ – е само началото.”

Действително Виктория може да е убита и не заради последната си работа. Според водещи криминолози, с които разговарях, убийството носи всички белези на убийство от страст. Носи и всички белези на убийство от криминално проявен добър познайник на полицията.

В този случай обаче въпросите не са по-малко, а отговорите ни водят отново към тежко болната държава. В която подобно убийство се случва посред бял ден, очевидно не за 10 минути.

Няма как да повярваме и че мястото е особено опасно, след като става ясно, че това е рутинният маршрут за джогинг на тази млада жена. Къде е полицията в изпълнение на елементарните си задължения по опазването на рутинното ни ежедневие?

След това – един критично важен въпрос – защо всички ние научихме за трагедията чак на следващия ден? Ако приемем версията, че разследващите са искали да обработят горещите следи и да затворят обръч около заподозрения, то на пресконференцията след всички тези часове трябваше да дадат много повече смислена информация от това: в близост има психиатрично заведение. А можеше да имат и задържан. Вместо това получихме поредните уверения от премиера, сам бивш топ полицай, че най-накрая ще се оборудва криминалистичната лаборатория, за да стане като по собствено любимите му сериали. Трагичен фарс. 

А може и Виктория да е убита именно заради последната си работа. 

Най-страшната диагноза за умиращата държава всъщност е, че у всички нас остава трайното усещане, че никога няма да научим истината за бруталното убийство на Виктория Маринова. Защото никога не научихме истината за нито едно знаково убийство от най-новата си история. Защото държавата не може да се грижи за своите живи, а камо ли за своите мъртви.

#АзСъмВиктория

* “Терминал 3” още вчера даде своята трибуна на Виктория и сподели последното й предаване. Споделям го отново от моята:

Детектор

За натискът и пречките пред разследващата журналистика…За корупционните практики на държавно ниво…За "изкуството" при усвояването на еврофондове…Говорят Димитър Стоянов от Биволъ и ръмънският му колега Атила Биро.

Публикувахте от Детектор в Понеделник, 1 октомври 2018 г.

SHARE
Ивет Добромирова, експерт по публични комуникации, с дългогодишна кариера като журналист в БНТ.