SHARE

Историята на правоприемството на бившите съветски републики в Централна Азия с независими държави в тази част на света показва едни и същи черти на преобразуване. Съюзните републики остават в ръцете на комунистическата партия и службите за сигурност, обхванати от корупция, затворени за света и притиснати от деспотизма и авторитаризма на бивши съветски номенклатурчици, които запазват в ръцете си и тези на семействата си богатствата на съответните държави, разпореждайки се с националното богатство.

Покрай събитията в Казахстан, където държавният глава на страната, президентът Нурсултан Назърбаев се оттегля от управлението, припомняме на читателите, че всъщност всички бивши съветски републики в Централна Азия, наричани на английски език събирателно “становете” – Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и Туркменистан, заедно с каспийската държава Азербайджан, имат много сходна съдба във вътрешнополитическо отношение при разпадането на Съветския съюз.

През 1990/91 година тези държави получиха независимост, но останаха в ръцете на хората, които ги ръководеха по времето на СССР. Оттогава в тях продължава да властва авторитарен режим на семейни начала. В поредица от 6 статии ще ви разкажем историята на “становете” преди и сега.

Азербайджан

Гайдар Алиев и Леонид Брежнев

Каспийската република, Азербайджан, има много сходна съдба с тази на Казахстан. Само фамилното име на азерските сатрапи е различно – Алиеви. Фамилията започва да определя историята на съюзната република, когато азерът Гейдар (това е транскрипцията на руски език, всъщност е “Хейдар”) Алиев след кратка, но шеметна кариера в редовете на Народния комисариат на държавна сигурност в Азербайджанската съветска социалистическа република (АССР), се издига до шеф на отдел в Комитета за държавна сигурност на АССР през 1950 г., а 17 години по-късно е вече директор на КГБ за цялата съюзна република с ранг генерал-майор. Само след две години Хейдар Алиев ще стане и първи секретар на Централния комитет на Азербайджанската комунистическа партия. Оттам кариерата му ще върви само нагоре, при това в мащаб, който включва целия Съветски съюз. На 22 ноември 1982 г. генералният секретар на КПСС Юрий Андропов го издига в член на Политбюро на КПСС. Едновременно с това идва пост в изпълнителната власт на СССР – първи заместник на председателя на Съвета на министрите на СССР с ресор транспорт и социални услуги. Това всъщност е най-високата позиция, на която някога се е издигал азер в Съветския съюз. Идването на власт на Михаил Горбачов в СССР обаче означава края в кариерата на Алиев в Москва. Членът на Политбюро подава оставка пред генералния секретар на КПСС, след като се твърди, че последният го обвинява в корупция. Естествено, това става през 1987 г., когато малцина знаят какво се случва зад желязната завеса и не можем да знаем дали това е действителната причина за оставката на Алиев и дали наистина Горбачов я е поискал.

Политическата кариера на Хейдар Алиев тръгва отново възходящо, когато с нова сила се разразява етническият конфликт между азери и арменци в Нагорни Карабах през т.нар. “Черен януари” на 1990 година. Алиев напуска комунистическата партия през 1991 г. и открива себе си като “умерен” азерски националист, завръщайки се в родната Автономна република Нахичеван на АССР. Всъщност бившите комунисти от Източна Европа и Централна Азия в по-новата ни история много лесно вземат завоя от компартията в националистическата идеология. Ако има и малко “закваска” от тайните служби на комунистическия апарат, още повече помага.

Същата е историята със сръбския комунист, превърнал се в националист, Слободан Милошевич, с Назърбаев, за когото стана дума по-нагоре, и дори с Владимир Путин, създал партия, която най-адекватно може да се опише като “националистическа” – “Единна Русия” . Също като Назърбаев, Алиев създава своя собствена политическа партия, Партията на Нов Азербайджан (YAP), в края на 1992 г. и през следващата година за него е детска игра да спечели президентските избори в страната, която току-що е получила независимост. Печели президентския пост с мнозинство от 98.8% (?!), което при следващите избори в общи линии се запазва. Веднага се заема с приемането на нова конституция, което успява да постигне за две години, включително с успешно проведен реферундум за утвърждването й директно от народа на Азербайджан. По-късно я променя многократно по свое усмотрение, главно за да осигури наследяването на поста си на върха на държавното управление от своя син, Илхам Алиев.

Гайдар Алиев и Владимир Путин

Овладяването на държавния апарат на Азербайджан и натрупването на богатство, което ще го направи несменяем в годините след смъртта на баща си, започва от държавната петролна компания на азербайджанската република, където той още през 1994 г. е назначен за вицепрезидент, а после и за първи вицепрезидент. 10 години Илхам Алиев практически ще се разпорежда с държавните петролни залежи и ще участва във всички преговори с чуждестранни инвеститори и ще гарантира разпределението на националното богатство между петролните гиганти от цял свят. От 1995 г. е депутат в парламента на страната, а през 1999 г. ще започне да расте и в партийната стълбица на основаната от баща му партия – първо зам.-председател, а после и първи зам.-председател. Преди баща му да се оттегли през октомври 2003 година, той назначава сина си за министър-председател, за да се гарантира, че ако президентът по някаква причина не може да изпълнява задълженията си, страната ще се управлява от сина Илхам. Алиев-син очквано печели първите си президентски избори през 2003 г. с мнозинство от близо 77% от вота. При следващите избори през 2008 г., 2013 г. и на последните през 2018 г. резултатите ще са значително по-високи (над 85%).

Мехрибан и Илхам Алиеви

Действайки като истински некоронован самодържец на страната, Илхам Алиев създава поста “първи вицепрезидент” преди 2 г. и назначава на него… съпругата си Мехрибан. Новият пост е въведен с конституционен референдум, проведен по такъв начин от съпруга й, че всички предложения за конституционни промени са одобрени с между 85% и 95% от електоралния вот. Самата Мехрибан Алиева произхожда от едно от най-влиятелните семейства на Азербайджан – Пашаеви – и е естествено през 1983 г. да се стигне до “династически брак” между сина на първия заместник на председателя на Съвета на министрите на СССР и представителка на известната азерска фамилия.

Семейство Алиеви от доста време е обект на сериозни подозрения за мащабна корупция. В. “Уошингтън поуст” през 2010 г. публикува данни, че лица, притежаващи същите имена като трите деца на Алиеви, са собственици на недвижими имоти в Дубай за около 75 милиона щатски долара. Разследване на журналистката Хадиджа Исмайлова от Радио “Свободна Европа”/Радио “Свобода” показва, че семейство Алиеви на практика непряко контролира определени азербайджански компании и имущество в азерски банки на обща стойност от около 3 милиарда щатски долара. Разследване на шведската телевизия изобличи шведската телекомуникационна компания TeliaSonera (сега – Telia Company), че на практика е дала подкуп на семейството през 2015 г., след като е продала само за 6.5 млн. щатски долара на офшорни компании, контролирани от тях, акции в притежаваната по това време от шведите Azercell на пазарна стойност от около 600-700 млн. щатски долара. По-късно, не на последно място и заради този скандал, Telia Company продават дела си в Azercell.

На 10 септември 2015 г. Европейският парламент гласува резолюция, която задължава органите на ЕС да направят пълно разследване на твърденията за корупция срещу Илхам Алиев и членовете на неговото семейство. Корупцията в управляващото семейство на Азербайджан е съчетана, както винаги в тези случаи, с тежки и системни нарушения на човешките, социални и културни права на гражданите, не само в практически отнетите им политически права, характерни за еднопартийната (и еднофамилна) система на управление.

Безспорно най-сериозните разкрития, касаещи Азербайджан, бяха направени от британския вестник Guardian (“Гардиън” ) през септември 2017 година. Разследването разкри, че управляващото семейство в Азербайджан е в центъра на схема за 2.9 милиарда щатски долара. С парите азербайджанската върхушка е плащала на важни европейци, за да разчита на влиянието им, търгувала е с луксозни стоки и е прала пари чрез британски компании. “Терминал 3” подробно разказа за това още на 4 септември 2017 година. Естествено, скандалът не можеше да мине без българско участие. В него беше замесен Калин Митрев, съпруг на бившия кандидат за поста генерален секретар на ООН Ирина Бокова. “Данните показват платени суми през британски компании на Калин Митрев, българин, назначен в базираната в Лондон Европейска банка за възстановяване и развитие. Сумата от €425 000 за консултантски услуги са му платени от местна азербайджанска компания – Avuar Co. Той признава за плащанията и казва, че са били дължими за легитимни бизнес консултации. Той отрича да е бил наясно с начина, по който те са придобити или с произхода им”, посочиха тогава от изданието.

На заглавната снимка: Мехрибан Алиева в качеството си на президент на фондация “Гейдар Алиев”, която е дарила 1,2 милиона евро за възстановяването на историческия хълм Трапезица във Велико Търново, септември 2016 г. 

SHARE
Румен Петров, адвокат. Магистър по право от Университета в Кеймбридж, Великобритания. Консул на България в посолството в Лондон 2000-2003 г.