SHARE

Разделението на властите е нещо ключово за всяка една правова и демократична държава по света, поради тази причина съдебната, законодателната и изпълнителната власт изпълняват своите главни функции независимо и автономнно, но са идейно взаимосвързани, за да гарантират баланса както помежду си, така и в обществото. Не случайно обаче с времето се е наложила и още една власт – четвъртата – тази на медиите. Точно тя изигра своята изключително важна роля, за да може за по-малко от 24 часа след публикуването на видео, уличаващо вицеканцлера на Австрия Хайнц-Кристиян Щрахе в корупция, той да подаде оставка от всички постове, които заема, а федералният канцлер Себастиан Курц да поиска провеждането на предсрочни избори в страната.

Вече известният като „Ибисагейт” скандал, който разтърси Австрия седмица преди европейските избори, започна с публикуването на видео от немските издания Der Spiegel и Süddeutsche Zeitung. Въпросният материал ни отвежда на остров Ибиса през лятото на 2017 година, там лидерът на Австрийската партия на свободата Хайнц-Кристиян Щрахе и бъдещ вицеканцлер на Австрия е придружен от така наречения от медиите в Австрия, “политически наследник на Щрахе” – Йохан Гуденос. Картината допълва рускиня, която се представя за племенница на богат руски олигарх, който има големи инвестиционни намерения в Австрия. В непринудена и приятелска обстановка бъдещият вицеканцлер обяснява как по индиректен път финансови средства могат да бъдат прехвърлени към партията му, без да бъдат засечени от държавата. В друг момент от видеото става въпрос за закупуването на най-големия австрийски всекидневник Die Kronen Zeitung, който би могъл да бъде употребен по такъв начин, че водената от Щрахе партия да увеличи шансовете си за идващите парламентари избори, до които в онзи момент остават 3 месеца. Самият лидер на крайнодясната партия онагледява нещата така: „Когато сме вече в „Кроне”: цак, цак, цак; изхвърляме трима, четирима (журналисти), на тяхно място слагаме петима нови, които са наши (…) тогава ще направим не 27, а 34 процента.”

В кратък период от време след публикуването на самия материал последваха редица излявления, като едно от първите беше и на самия вицеканцлер и лидер на Австрийската партия на свободата Хайнц-Кристиян Щрахе. В него той заяви пред журналисти, че е извършил нещо „глупаво и безотговорно”, за което съжалява. Поясни, че подава своята оставка като вицеканцлер, която впоследствие бе и приета от Себастиан Курц.

До края на деня се появиха и реакции от редица лидери на политически партии, които си партнират с крайнодесните на Щрахе на европейско или регионално ниво. Марин льо Пен, лидер на френския Национален Фронт, заяви че скандалът изцяло принадлежи на вътрешната политика на Австрия и че няма как да навреди или попречи на партнирането между нейната партия и австрийската й посестрима. Немската “Алтернатива за Германия” , която също има редица общи прояви с партията на вече бившия вицеканцлер Щрахе, подходи по-предпазливо, като запази дълго мълчание, отказвайки да даде официална позиция. Впоследствие лидерът на “Алтернатива за Германия” Йорг Мойтен заяви, че подкрепя Хайнц-Кристиян Щрахе и неговата Австрийска партия на свободата, която е важен партньор и сътрудник за немската крайнодясна партия.

Докато австрийското общество чакаше официалното изявление на федералния канцлер по темата, Австрийската социалдемократическа партия не бързваше с искане на оставката на цялото правителство и насрочването на предсрочни парламентарни избори. Лидерът на социалистите Памела Ренди-Вагнер бе една от първите, която поиска оставката на Щрахе, но една от последните за деня, която заговори за предсрочни избори. Тук можем да допуснем, че социалдемократите са се надявали на едно евентуално преформулиране на управляващото мнозинство, което да включи и тях във властта. Не бива да забравяме, че широка коалиция между център-дясно и център-ляво е запазена марка на австрийската политика – в края на ХХ век например Австрийската народна партия и Австрийската социалдемократическа партия управляват заедно в няколко последователни правителства.

Часове преди изявлението на федералния канцлер Курц виенчани започнаха да се струпват в централната част на града, където е седалището на канцлерството. Чрез скандирания и множество плакати протестиращите поискаха оставките на всички представители на Австрийската партия на свободата в правителството и излизането на тази партия от властта. В късния следобед събралите се вече хиляди протестиращи празнуваха оставката на вицеканцлера Хайнц-Кристиян Щрахе, а сред множеството се чуваха и възгласи за оставка на цялото правителство и нови избори в страната.

Вечерта федералният канцлер Себастиан Курц направи много премерено и кратко изявление, като заяви, че този случай е бил достатъчен, за да сложи край на тази коалиция и на това правителство между Австрийската народна партия и Австрийската партия на свободата. Той също така каза, че е поискал от австрийския федерален президент да насрочи дата за предсрочни парламентарни избори, при които да се избере нов парламент. Курц подчерта, че обществото трябва да се отърси от настоящата криза и да избере един ясен мандатоносител, който да продължи оттук нататък с управлението на страната. Той не пропусна да отбележи, че Австрийската партия на свободата е показала липса на воля, хвърляйки сянка върху реформите и пътя на промяна, който Австрия е поела. Поради тeзи причини и участието ѝ в управлението на страната е вече несъвместимо.

Себастиан Курц успя да се възползва много ловко от разярилата се буря, като постави края на това правителство с крайнодесните и поиска от федералния президент да насрочи предсрочни парламентарни избори. Настъпилата криза за Щрахе и неговата партия ще доведе до отлив на гласоподаватели, които биха могли да се върнат в лоното на традиционна десница. От друга страна, твърдото и категорично овладяване на политическата криза от страна на Курц доказа и неговата непримиримост със символа на този скандал, а именно корупцията.

След консултациите между Австрийския федерален президент Александър ван дер Белен и канцлера Себастиан Курц стана ясно, че изборите ще бъдат проведени през септември, но конкретна дата ще бъде уточнена след консултации между федералния президент и другите партии в страната. Александър ван дер Белен трябва да се съобрази и с Националния съвет, който днес Австрийската социалдемократическа партия свика, за да обсъди настъпилите промени, които последваха от големия скандал.

От друга страна, Австрийската партия на свободата трябва да вземе редица важни решения, за които няма много време и те не са свързани само с избирането на нов лидер на партията.

Процедурата в Австрия налага настоящото правителство да продължи да управлява до провеждането на предсрочните избори. Това означава, че Австрийската партия на свободата трябва да разреши и драмата вследствие на скандала с министерските си постове в кабинета. Вътрешният министър Херберт Кикл е подложен на натиск също да подаде оставка и да напусне австрийското правителство. Той е и един от най-важните членове на Партията на свободата заедно със спрягания за наследник на Щрахе Норберт Хофер, който пък е настоящ министър на трансторта.

На предстоящите предсрочни парламентарни избори австрийската традиционна десница и Себастиан Курц, който няма алтернатива за лидер на своята партия, биха могли да постигнат много по-висок изборен резултат за сметка на крайните националисти, които тепърва ще трява да се прегрупират и да преформулират своите послания.

Изглажда, звездата на Себастиан Курц тепърва изгрява. Постепенно, решително и категориччно.

* На снимката: федералният президент Александър ван дер Белен, федералният канцлер Себастиан Курц и Хайнц-Кристиян Щрахе

SHARE
Студент по Политически науки и администрация в Университета на Гранада, Испания. Завършва втората година от висшето си образование в Университета на Залцбург, Австрия като участник по Европейска програма Еразъм