SHARE

Мадлен Гайдел прави подробен анализ за това как медиите, политиката и икономиката са тясно свързани в България пред обществената френско-германска телевизия Arte, която още през 2014 г. бе направила филм за огромното влияние на Пеевски в страната и протестите срещу правителството на Орешарски. Публикуваме материала на Гайдел.

Трима убити журналисти на Европейския съюз – и това за по-малко от година. Според последните разследвания мотивът за убийството на българската телевизионна журналистка Виктория Маринова няма нищо общо с работата й. И все пак мнозина остават подозрителни. И то защото състоянието на свободата на печата в България е тревожно. Информация на ARTE с актуална “снимка” на положението.

Организацията “Репортери без граници” класира България на 111-о място от 180 държави в тазгодишното класиране за свободата на печата, поставяйки я не само на последно място на Балканите, но и в целия Европейски съюз. България е в същата категория като Турция и Русия. Политическият натиск, автоцензурата на журналистите и медийният пейзаж, собственост на няколко икономически гиганта, определят сегашното състояние на пресата.

Властта на медийните магнати

Делян Пеевски е човекът, който днес притежава повечето медийни издания в България. И не само това: през 2013 г. юристът беше назначен за ръководител на специалните служби. Непрозрачният избор на Пеевски стана възможен след съмнителна промяна в закона и незабавно предизвика големи протести. Много журналисти обвиниха тогавашния ръководител на правителството “Орешарски”, че е направил промяната на закона, специално за назначаването на Пеевски. След това парламентът трябваше да оттегли своето назначение. В качеството си на медиен магнат Пеевски не само притежава големите медийни издания в страната, но и със своите компании е и един от най-големите рекламодатели на българския рекламен пазар. Така за българските медии, които са си поставили задачата да откриват случаи на корупция в политиката и бизнеса, е почти невъзможно да се финансират. Функционирането на рекламния пазар в България отдавна е критикувано поради липсата на прозрачност. Част от финансирането му става от фондове на ЕС и се координира от Министерския съвет. За широката общественост обаче разпределението на средствата е непрозрачно и безконтролно.

Това, че олигарси като Делян Пеевски имат такова голямо влияние, е според Тодор Тодоров, преподавател по философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски” в София, заради структурните проблеми на страната. “Става дума за една симбиоза между престъпния свят в политиката и медийна власт”. Следователно медийният магнат е само един от представителите на действителните злоупотреби на страната. “Мисля, че Делян Пеевски се превърна в символ на тези сенчести фигури на олигархията в България. Но това не е персонален, а структурен проблем.” Плурализъм в медиите едва ли е възможен с премиер като Бойко Борисов и бизнес магнати като Делян Пеевски. За Тодоров това са двете страни на една и съща монета.

Разследващата журналистика в опасност

Колко голямо е влиянието на хора като Пеевски, показва случай, датиращ от 2016 г. Сайтът “Биволь”, получил през 2016 г. от фондация “Радостина Константинова” награда за разследваща журналистика. Фондацията подкрепя целенасочено българските разследващи журналисти в работата им, например чрез стипендии за по-нататъшно образование. Тогава награденият журналистически материал на “Биволь” обвинява компанията “Булгартабак” , една от най-големите тютюневи компании в България, в контрабанда на цигари и данъчни престъпления в голям мащаб. Обвиненията касаят премиера Бойко Борисов, банката ПИБ и бизнес магната Делян Пеевски.

Когато бордът на на Фондация “Радостина Константинова” научават кои са  победителите, те оттеглят наградата с обосновката, че “Биволь” е анонимен уебсайт. Затова не било ясно кои са журналистите, които стоят зад публикациите, а предизвикват само лай в обществото.

Ние имаме култура на бедност, която оформя своите собствени чудовища.

Проф. Тодор Тодоров, професор по философия

Бордът на фондацията включва, между другото, собственика на медии Петьо Блъсков, чийто вестник “Труд” е съфинансиран от Пеевски, който пък от своя страна участва в приватизацията на “Булгартабак” . По това време Блъсков придобива своя вестник със заем от обвинената в материала банка ПИБ. Това е същата банка, към която компаниите, свързани с Пеевски, малко преди финансовия срив на банката КТБ прехвърлиха заемите си. Връзките и заплитанията изглеждат безкрайни.

През 2014 г. бе приет нов закон, забраняващ на дружествата да притежават медийни издания, когато са регистрирани заради данъчни облекчения в чужбина. Законът обаче не се прилага на практика.

Непрозрачно разпределение на средствата от ЕС

Между другото, именнно журналист от “Биволь”  беше интервюиран в последното предаване на журналистката Виктория Маринова. В своето разследващо предаване “Детектор” тя задаваше въпроси на журналистите Димитър Стоянов (Биволь) и румънския журналист Атила Биро (Rise, Румъния) относно задържането им по време на разследванията им за злоупотреби със средства на ЕС. В него известни олигарси и политици в страната бяха обвинени в корупция. Освен това случаят се отнася до няколко държавни строителни проекта, финансирани със средства на ЕС. Репортерите са били задържани от полицията, въпреки че са се обозначили като журналисти. Едва след интервенцията на румънския консул двамата репортери бяха освободени. Последва обществен протест пред Съдебната палата в София срещу неоснователното задържане на двамата журналисти. Полицията отрича твърденията, че действията й противоречат на закона.

Има тормоз над журналисти и заплахи. Положението като цяло е много лошо.

Проф. Тодор Тодоров, професор по философия

Друг случай е уволнението на журналиста Лили Маринкова. Работила е за Българското национално радио и бе освободена през 2016 г., малко преди президентските избори. Тогава новоназначеният шеф на радиото Александър Велев заяви, че Маринкова ще бъде пенсионирана. Това беше и първото решение, което взе на новата си позиция. Журналистът е известен с критичното си отношение към българското правителство. В едно от последните си радиопредавания тя освети Делян Пеевски и неговото имущество.

Насилието срещу жените е в дневния ред

Разпаленият дебат за убийството на журналиста Виктория Маринова се разминава с темата според професор Тодор Тодоров: “Мисля, че трябва дебело да се подчертае, че става дума за насилие срещу жени и това не е единично събитие. Има много такива случаи. Само защото тази жена беше журналистка, това направи случая толкова известен в Европа. Трябва да говорим повече за това, че има насилие срещу жените и това е нещо обичайно.”

Ученият не само вижда само заради това големи злини в настоящата политика на своята страна. Според него няма социална политика, но затова пък има силна политика на икономии на разходи, има лоша данъчна политика и в сектора на здравеопазването и образованието държавата изглежда направо мизерно. “Ние имаме култура на бедност, която оформя собствените си чудовища. И такава култура винаги ще остане заложник на елементарни, примитивни идеологии и страхове.”

“В нашето общество е нормално да се убиват жени, да се изнасилват жени.”

Юлия Владимирова, журналист на свободна практика

Българската журналистка на свободна  практика Юлия Владимирова смята, че насилието срещу жени е ключовият проблем в случая с убитата Виктория Маринова. Сега е подходящото време да говорим за това в България според журналистката. Насилието над жените вече не е български проблем, а европейски, дори глобален въпрос. И все пак в България ситуацията е особено обезпокоителна. Тази година са убити вече 20 жени. 17 от жертвите са били убити от партньор или роднина. За Юлия Владимирова това не става случайно в България: “В нашето общество е нормално да се убиват жени, да се изнасилват жени. Тази дискуция трябва да заеме централно място в нашите медии.” След убийството на телевизионната журналистка и сега настоящото насилие над жените не стана част от публичния дискурс.

Цензурата над журналистите е нормална

Владимирова знае какво означава, когато журналистите са твърде критични в работата си. Допреди няколко години работи за Българското национално радио. Същата радиостанция, която освободи Лили Маринкова преди президентските избори. Владимирова участва в предаването “Деконструкция” , което след известно време беше преустановено. Целта на предаването бе да осветява критично политическите въпроси от възможно най-много гледни точки – и по този начин ги деконструира. Показването на различни гледни точки беше достатъчно, за да спре критичното към правителството радиопредаване. “Цензурата над журналистите в България е нещо нормално. Корупцията продължава да се развива и в същото време медиите биват смазвани все повече и повече”, казва журналистката.

Дори ако Виктория Маринова не е била убита заради журналистическата си работа, положението в България остава несигурно, особено за журналисти, които неудобно застават на пътя на правителството и на влиятелни компании, предизвиквайки обществени дебати.

В крайна сметка свободата на пресата винаги е показател за състоянието на демокрацията. И заради това не е изненадващо, че са застрашени не само ситуацията с медиите в България и независимата журналистика, но и цялостното правно и културно състояние на страната. Голямото недоверие в обществото към политиката и медиите е характерно за тази държава. Остава да се види дали България ще използва момента, за да започне открит дебат за корупцията, свободната преса, правата на жените и други обществени злини.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.