SHARE

Израснала в предградията на Детройт през 40-те и 50-те години на миналия век, в разгарящата се битка за равни права, борбата на Мартин Лутър Кинг-мл., който е един от посетителите в дома на баща ѝ.

Губи майка си на крехка възраст. Ражда първото си дете малко преди 13-ия си рожден ден. Омъжва се на 19-годишна възраст и живее в брак с насилник, който я тормози. През целия си живот се бори с начина, по който възприема тялото си – рязко отслабвайки или трупайки килограми; алкохолът е нейният демон.

“В гласа ѝ може да чуете изкуплението и болката, копнежът и примирението – всичко това едновременно”, казва блус дивата Бони Райт пред Rolling Stone през далечната 2003. 

 

“В една от тези утрини,
Веригата ще се бъде счупена”

Chain of Fools, 1968 

От какво ли е направена душата на Арета Франклин, която почина вчера на 76-годишна възраст сред близките си, за да преживее всичко това и да дари нещо толкова красиво на света?

Животът на Арета Франклин прозира толкова силно в творчеството ѝ, защото музиката е Арета и Арета е музиката.

По наследство: Баща ѝ е известен с нежния си глас, с който прави невероятни проповеди в енорията си, които привличат поклонници; майка ѝ е госпъл певица.

Кларънс Франклин е познат като “човекът с глас за милион долара”, което води в къщата му знаменитости като Мартин Лутър Кинг-младши, Ела Фицджералд, Дюк Елингтън, Джаки Уилсън и Джеймс Кливланд. 

Родителите на Арета имат изключително тежък брак поради многобройните връзки на баща ѝ, като майката на Арета загива четири години след категоричната им раздяла през 1948 година.

В интервю за “Ню Йорк Таймс” през 2007 г. тя споделя, че баща ѝ често ѝ е казвал, че “ще пее за крале и кралици”. Гласът и е сложна плетеница от госпъл, джаз, блус и соул влиянията, чийто семена са посети в огнената култура на Детройт.  Докато кариерата ѝ все още е доминирана от мъжете в живота ѝ – баща, съпруг, брат, – тя ще даде на движението за еманципация на жените и движението за граждански права едно от най-легендарните си парчета: Respect. Това противоречие между вътрешния ѝ свят и външното влияние ще бъде дефиниращо за музиката ѝ, където прозират мечти за свобода, искрена обич, вярност, уважение.

Когато Арета забременява на 12-годишна възраст, Кларънс не критикува дъщеря си, вероятно защото през 40-те години сам е станал баща на дете от момиче на същата възраст. По-късно баба ѝ Рейчъл и сестра ѝ Ерма се грижат за децата, тъй като Арета е решена да се фокусира над кариерата си. Картината, която рисува животът на Арета Франклин като юноша, е на действителността в гетата, където афроамериканците са безправни и бедни. Франклин зарязва образованието си, за да се посвети на музикална кариера. Тя решена да успее. Да бъде свободна.

И веригата ще бъде свалена, макар и бавно. Първия си албум записва на 14-годишна възраст – на същата възраст ражда и втория си син. Този албум разкрива невероятния диапазон, който тя притежава; в комбинация с преждевременно развити способности за контрол и изключителна страст – комбинация, която влиятелните ѝ познати разпознават незабавно. И моментално решават да я подмамят извън църковните госпели.

 

“Ти си лъжец и не си ми верен,
И не зная защо
Ти позволявам да ме нараняваш така
[…]
Предполагам никога няма да бъда свободна”

– I Never Loved a Man (The Way I Love You), 1967

“Той беше от типа мъже, които застават начело. Преди да се усетя, ми беше станал мениджър”, разказва Арета Франклин за Тед Уайт, който също така обича да си пийва и да задява други жени. Това не ги спира да се оженят през 1961 г. По това време Арета прави кавъри на известни парчета, но уникалният ѝ глас докарва интерпретацията на Rock-a-Bye Your Baby with a Dixie Melody до топ 40. В годината, в която сключва първия си брак, Арета вече набира известност като новоизгряваща звезда.

Зад кулисите Уайт я тормози, посяга, продължава да пие и има многобройни връзки с други жени. Ще се разведат осем години след като са сключили брак. Скоро след това кариерата ѝ ще бъде управлявана от брат и – в следващите 20 години, докато Арета бавно се учи сама да взема решенията си.

Но духът ѝ е неумолим въпреки всичко. Още в ранните договори на Франклин изрично се посочва, че тя никога няма да пее пред публика, разделена на бели и черни. Не е изненадващо, че в знаковата 67-ма, когато тя прави кавър на парчето на Отис Рединг Respect, песента незабавно оставя своя отпечатък не само над движението за граждански права и свободи, но и на битката за равенство между половете. Призив за уважаване на човешкото достойнство, призив за действие, секс, любов, циничност, несигурност – рядко една песен може да обедини всичко това в едно, пише Rolling Stone.

През 1968 г. тя става втората личност от афроамерикански произход, която се появява на корицата на списание Time. Статията отдава огромна почит на таланта ѝ, но и загатва за трагизма, обвил личния ѝ живот. Същата година печели първата награди “Грами”. “Мъката на Арета е нейна орис точно толкова, колкото и славата на музикалната ѝ аура”, казват за нея нейни близки. Сякаш за да потвърди това изказване в тази година идва и трагичната смърт на Мартин Лутър Кинг-младши.

На погребението му, разбира се, пее тя: “Скъпоценни Боже, поеми ръката ми,/ поведи ме, изправи ме на крака,/ уморена съм, слаба съм, самотна съм, / През бурята, през мрака,/ Поведи ме към светлината,/ Поеми ръката ми, скъпоценни Боже, заведи ме у дома.”

 

“Трябва да си намеря ангел, с когото да отлетим
Трябва да си намеря ангел, о, който да ме освободи”

– Angel, 1973

Вторият ѝ брак също е неуспешен. До края на живота си няма да се осмели да се омъжи отново, въпреки че ще има човек до себе си. Личният ѝ живот се утежнява в разгара на кариерата ѝ, когато през 82-ра се връща у дома, в Детройт, за да се грижи за баща си. Франклин е прострелян по време на нападение и умира, след като прекарва няколко години в тежка кома. През 80-те Арета се ориентира към диско звученето, но продължава да прави и госпъл, както и да пее с млади по това време новоизгряващи звезди като Ани Ленъкс и Джордж Майкъл.

За сметка на това кариерата ѝ се изстрелва високо сред звездите. Един-единствен In Memoriam не би бил достатъчен, за да бъдат описани всички нейни достижения. “Кралицата на Соул музиката”, 112 сингъла в класацията на “Билборд” – в която е и най-класирана жена, 18 награди “Грами”, един от най-продаваните артисти в историята със 75 милиона записа продадени в световен мащаб. Тя е първата жена в “Залата на славата на рокендрола” и е част от 100-те най-велики артисти на всички времена и 100-те най-велики певци на всички времена.

И има причина за това. Арета е специална. През 1998 г. Лучано Павароти трябва да изпее Nessun Dorma („Никой да не спи“ ), ария от “Турандот” на Пучини. В последния момент се оказва, че Павароти няма да може да пее. Церемонията на наградите “Грами” скоростно наближава.Единствената, която в този момент може да се отзове на сцената, е Франклин. Арията е писана специално за тенор, а не за мецосопрано. Арета Франклин моли организаторите да чуе арията. Пускат я на касета. Тя отсича: “Да, мога да го направя”.

Пред 1 милиард души (публика и зрители в цял свят) Арета Франклин безупречно изпълнява Nessun Dorma. През 2015 това изпълнение ще бъде повторено за папа Франциск по време на посещението му в САЩ.

 

Но музиката не е всичко, защото тя е не само велик артист и талант; тя е изключително човешко същество. Във времена, когато оковите на расизма все още държат американското общество, тя смело напуска фотосесия на Vogue, когато открива, че всички останали модели са бели. Въпреки че не е била част от прояви на гражданско неподчинение, тя упорито подкрепя онези, които го правят публично. През 70-те известната активистка, феминистка и учен Анджела Дейвис е арестувана в Манхатън и затворена за 16 месеца с фалшиви обвинения. Франклин е готова да плати гаранцията на Дейвис, независимо от цената и вярва в невинността на Дейвис, която е доказана през 1972 г.

“Татко казва, че не знам какво правя. Разбира се, че го уважавам, но ще отстоявам вярванията си. Анджела Дейвис трябва да бъде освободена. Чернокожите трябва да бъдат свободни… Затворът е ад. Ще я освободя, ако има някаква справедливост в съдилищата ни – не защото вярвам в комунизма, а защото тя е чернокожа жена и иска свобода за чернокожите жени. Имам парите; спечелила съм ги от чернокожи – те ме направиха финансово способна – и ще ги използвам по начин, който да помогне на нашите хора”, казва тя. 

В друга своя изява тя казва: “Като жени ние имаме силата. Ние сме изключително изобретателни. Жените абсолютно заслужават респект. Считам, че жените и децата и възрастните хора са трите най-малко уважавани групи в обществото ни.”

“Когато тя правеше нещо, нямаше никакво значение кой е направил песента. Когато Арета я пееше, това беше начинът, по който я пееха всички след това. Това се случи с Respect. Когато тя я изпя – никой не се сети за Отис Рединг”, казва барабанистът Бърнард Парди, който работи с нея в края на 60-те и началото на 70-те.

Арета Франклин е легенда. Легенда, чието напускане на този свят предизвиква тъга, но ще остане последно изречение в един огромен завет, който тя оставя чрез творчеството и гражданската си позиция.

 

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )