SHARE

Американският финансов секретар Стивън Мнучин се присъедини към колегите си от Британия, Франция и Нидерландия, както и към множество международни компании, които се оттеглиха от конференция за инвестиции в Саудитска Арабия, на която трябваше да присъстват. Този ход е първа по-твърда реакция от страна на САЩ след новината за убития журналист Джамал Хашоги. Макар президентът Тръмп да бе категоричен, че няма да развали отношенията с престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман.

Смята се, че журналистът Джамал Хашоги, критичен към династията Сауд, сътрудник на Washington Post, е измъчван, разчленен и убит в саудитското посолство в Истанбул. Повече за това вече говорихме тук. Понастоящем династията възнамерява да обвини ген. Ахмед ал-Асири, като заяви, че случая няма общо с Риад, но тази версия изглежда слабо вероятна предвид бруталното убийство на критик в посолство.

Публикуваме последния материал на Джамал Хашоги за Washington Post.

Бележка от Карън Атия, редактор на рубрика “Международни гледни точки” 

Получих този материал от преводача-асистент на Джамал Хашоги на следващия ден след изчезването на Джамал в Истанбул. “Уошингтън Поуст” изчака с публикуването, тъй като се надявахме, че Джамал ще се върне при нас и че двамата заедно ще редактираме статията. Сега трябва да приема, че това няма да се случи. Това е последният му материал, който ще редактирам за “Поуст”. Тази статия перфектно отразява неговата решителност и страст що се отнася до свободата в арабския свят. Свобода, за която явно той плати с живота си. Завинаги ще бъда благодарна, че той избра “Поуст” за свой последен журналистически дом преди година и ни даде възможността да работим заедно. 

Наскоро бях в интернет и гледах доклада от 2018 за световната свобода, публикуван от Freedom House. И стигнах до мрачно заключение. Има една-единствена държава в арабския свят, която попада в категорията “свободна”. Тази държава е Тунис. Йордания, Мароко и Кувейт я следват с етикета “частично свободни”. Останалите държави в арабския свят са класифицирани като “несвободни”.

В резултат на това арабите, които живеят в тези страни са или неинформирани, или погрешно информирани. Те не могат адекватно да адресират, а какво остава да дискутират публично, проблеми, които засягат региона и ежедневието им. Държавната реторика доминира общественото съзнание и макар и много от тях да не вярват на този наратив, голяма част от обществото е жертва на този фалшив сценарий. За съжаление, тази ситуация вероятно няма да се промени.

Арабският свят бе назрял с надежди по време на “Пролетта” през 2011 г. Журналисти, академици и обществеността се вълнуваха и мечтаеха за будно и свободно арабско общество в своите държави. Те очакваха да се освободят от господството на правителствата си и постоянните интервенции, както и цензурата. Тези очаквания бързо бяха смачкани: обществата им или се върнаха обратно към старото статукво, или бяха изправени пред още по-жестоки изпитания от преди.

Скъпият ми приятел и известен саудитски писател Салех ал-Шехи имаше своя колонка, една от най-известните публикувани някога в саудитската преса. В момента той за съжаление излежава незаслужена петгодишна присъда за мнения срещу на саудитската държава. От своя страна египетското задушаване на цял вестник, “Ал-Масри ал Юм”, не разгневи и не провокира никаква реакция у колегите. Подобни събития вече нямат последствия и не предизвикват гняв в международната общност. Вместо това те водят до заклеймяване, светкавично последвано от тишина.

В резултат на това арабските правителства имат зелена светлина и продължават да задушават медиите все по-интензивно. Едно време, когато журналистите вярваха, че интернет ще освободи информацията от цензурата и контрола, които свързваме с печатните медии. Но правителствата, които зависят от контрола на информация, ожесточено блокират интернет. Те арестуват местни репортери и притискат рекламодателите да удрят финансово определени издания.

Останали са няколко оазиса, в които Арабската пролет продължава да живее. Катарското правителство продължава да подкрепя международни емисии, в рязък контраст с усилията на съседите да контролират информацията в подкрепа на “старата арабска дисциплина”. Дори в Тунис и Кувейт, където пресата е считана поне за “частично свободна”, медиите се съсредоточават над вътрешни проблеми, но не проблемите, които са общи за арабския свят като цяло. Те се колебаят дали да осигурят платформа за журналисти от Саудитска Арабия, Египет и Йемен. Дори Ливан, диамантът на арабския свят, що се отнася до свобода на словото, е жертва на поляризация и влияние от страна на проиранската “Хизбула”.

Арабският свят е изправен пред своя версия на Желязната завеса, наложена не от външни фактори, а от вътрешни сили, които се борят за власт. По време на Студената война “Радио Свободна Европа”, което прераства през годините в критична институция, играе важна роля в създаването и поддържането на надеждата за свобода. Арабите се нуждаят от нещо подобно. През 1967 г. The New York Times и The Post придобиха съвместно международният Herald Tribune, който стана платформа за журналисти от цял свят.

Моят вестник Post поде инициативата да преведе много от статиите ми и да ги публикува на арабски. Благодарен съм за това. Арабите трябва да четат на собствения си език, така че да разбират и да обсъждат различните аспекти и сложни динамики на демокрациите в САЩ и на Запад. Ако египтянин прочете статия, която излага на показ истинската цена на инфраструктурен проект във Вашингтон, тогава той или тя ще може да разбере по-добре последствията от подобни проекти за собствената си общност.

Арабският свят се нуждае от съвременна версия на старите международни медии, така че хората да бъдат информирани за световните събития. По-важното е, че трябва да осигурим платформа за арабските гласове. Страдаме от бедност, лошо управление и слабо образование. Чрез създаването на независим международен форум, изолиран от влиянието на националистически правителства, които разпространяват омразна пропаганда, обикновените хора в арабския свят ще могат да се справят със структурните проблеми, пред които са изправени техните общества.

Снимка: Washington Post

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.