Антикорупционният закон забуксува още на старта

Антикорупционният закон забуксува още на старта

SHARE

Законът за противодействие на корупцията и реформата в КПКОНПИ забуксува още в началото. За целия пленарен ден депутатите не гласуваха и един параграф, като дадените заявки за скоростно прокарване на промените се оказаха заложник на неразбирателството в (не)коалицията.

Днес народните представители имаха две задачи – да приемат поправки в Закона за екстрадицията, а след това, в рамките на днешното извънредно заседание, да приемат на второ четене и законопроекта за КПКОНПИ. Да, ама не – минути след 9:20 ч. депутатите излязоха в почивка, защото докладът от заседанието на правна комисия преди седмица не бил готов. След около 40 минути започна работата по текстовете, но тя си остана само до четене на доклад, поредица от изказвания, реплики и дуплики и няколко редакционни предложения. Гласуване така и не се проведе. Около 11.30 ч. народните представители си дадоха 20-минутна почивка, която продължи почти два часа. След това председателката на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова предложи пленарният ден да продължи до 14 ч. заради предстоящо заседание на една комисия. Така антикорупционните промени блокираха още на старта заради ново неразбирателство между ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС.

Подводният камък се оказа лансираната от ПП-ДБ “номинационна комисия” и как тя да се произнася за кандидатите. Едното предложение е комисията да излиза с класиране, както искат от ПП, или със становище – както искат от ГЕРБ. Друг спорен момент е начинът, по който ще се избират членовете на новата антикорупционна комисия, и на последно място, как след това ще се взимат решения – с пълно мнозинство, или с две трети.

Очаква се утре депутатите да продължат работата по текстовете.

Тупане на топката 

Реформата в КПКОНПИ, освен ключова за борбата с корупцията по високите етажи на властта, е част от Плана за възстановяване и устойчивост. Приемането на текстовете е свързано с получаването на втория транш по ПВУ. Приемането на текстовете обаче трябваше да се случи миналата есен, както е разписано в Националния план. За тази една година обаче по текстовете няма никакъв напредък, освен тупане на топката.

Освен това управляващите се надяват, че с приемането на тези текстове България ще влезе в Шенген в края на годината.

Пътят на законопроекта бе дълъг и претърпя редица обрати. Първо – текстовете залежаха само на хартия в предходните няколко парламента. През лятото на тази година (не)коалицията между ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС се разбра и законопроектът влезе в комисия за първо четене. Там се случи и първата изненада. От три законопроекта – на бившия служебен правосъден министър Крум Зарков, на ПП-ДБ и на ГЕРБ-СДС (Зарков внесе законопроекта си ден след старта на 49-ото НС, ПП-ДБ – в края на април, а ГЕРБ – на втори юни, когато ротационният кабинет “Денков-Габриел” бе представен.) – мина само идеята на депутатите на Бойко Борисов. Законопроектът мина в зала на 21 юни, но мнозинството в парламента отложи разглеждането му до миналата седмица, когато текстовете бяха приети на второ четене в комисия. Изненадващо обаче текстовете бяха тотално променени.

Спорни моменти между двете четения

В комисия депутатите решиха комисията да се състои от трима, а не от петима членове с мандат от шест години. Те ще оглавяват органа на ротационен принцип за по две години. За да бъдат назначени за такива, трябва да имат минимум пет години професионален стаж, вместо първоначално заложеното изискване от десет години юридически опит.

При всеки избор на ръководство на Комисията се сформира нарочна номинационна комисия от пет независими членове – по един член, предложен от Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерство на правосъдието, Омбудсмана на Република България и от Сметната палата. Номинационната комисия ще извършва оценка на професионалните и нравствени качествата на всеки един от кандидатите и ще изслушва концепциите им в открито заседание.

По идея на ГЕРБ пък се появи и идеята новата комисия да създаде собствен капацитет да подслушва и проследява – идея, която бе приета противоречиво в рамките на (не)коалицията.

В преходните и заключителните разпоредби на закона е заложено, че досегашната Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) се преименува на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество. Тя ще  продължи да съществува и да изпълнява функциите по конфискация до приемането на нов закон за конфискацията.

Промяна на промяната

По време на дебата бившият ротационен шеф на правната комисия Стою Стоев от ПП-ДБ предложи членовете на антикорупционния орган да са петима, а не трима, както бе решила ресорната комисия. Те трябва да имат юридическо или икономическо образование и минимум седем години юридически стаж или седем години професионален опит в службите за сигурност и обществен ред за хора с висше икономическо образование.

Те ще се избират от Народното събрание с мнозинство от две трети. Срещу тази идея скочи Радомир Чолаков заяви, че в Конституцията изрично е заложено, че парламентът взима решение с мнозинство от половината плюс един от присъстващите, освен за случаите, за които основният закон предвижда друго. Чолаков декларира, че групата му ще подкрепи предложението, но веднага след приемането  на законопроекта ще сезира Конституционния съд.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.