SHARE

Чувствам се длъжен да напиша този текст. Заради всички онези българи в чужбина, които получиха толкова звучен шамар в края на миналата седмица от едни 240 народни представители, чиито имена и биографии не са дори бегло познати на активно интересуващите се от политика българи в страната и извън нея. Ако перифразираме знаменитата фраза на един действащ народен избраник последователно от две леви политически партии: “Анонимността в пленарната зала на НС ражда безумия.”

Народното събрание прие на 21 април 2016 година на второ четене забрана за образуване на избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства на България в Изборния кодекс. За да не мултиплицираме анонимността в парламента, трябва да отбележим, че предложението беше внесено от депутата от Патриотичния фронт, Искрен Веселинов и беше подкрепено след гласуване и прегласуване от 139 депутати, 35 бяха против, а 8 се въздържаха.

  • “За”– 71 депутати от ГЕРБ, 24 от БСП, 7 от Реформаторския блок, 17 от Патриотичния фронт, 4 от БДЦ, 5 от “Атака”, 10 от АБВ и 1 независим.
  • Против”– 28 депутати от ДПС, 4 от Реформаторския блок, 1 от БДЦ и 2 независими.
  • “Въздържал се”– 3-ма от Реформаторския блок и 5-ма от БДЦ.

Числата говорят гръмко. Ако народните представители от парламентарната група на ГЕРБ бяха гласували “против”, предложението щеше директно да замине в небитието. И “въздържал се” би било достатъчно. Гласувалите “за” от парламентарна група на ГЕРБ са повече от половината от всички гласували “за”. Това означава, че всяко твърдение, че инициатор е Патриотичният фронт и едва ли не, от ГЕРБ не можело да не се присъединят, е абсурдно. Всъщност, основната заслуга за приемането на предложението, е на ГЕРБ. Забележете също, че нито един народен представител от ГЕРБ не си е позволил да гласува по друг начин, освен със “за”. Няма сгрешили, няма объркали се, няма развалени пултове за гласуване…

Числата са важни по още една причина – законопроектът е приет с мнозинство, с което би могло да се преодолее и т.н. “президентско вето”. Съгласно разпоредбата на чл. 101 от Конституцията на Република България президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, но пък парламентът го приема повторно с мнозинство повече от половината от всички народни представители, т.е. с мнозинство от 121 депутати. Дори и самият Патриотичен фронт (със 17 гласували “за”) да не подкрепи законопроекта, ако всички останали депутати упражнят гласа си по същия начин, поправките в Изборния кодекс ще минат.

През изминалите години след преврата в БКП от 10 ноември 1989 година има съвсем ясна демографска тенденция, по която социолозите са абсолютно единодушни – българското население, което живее постоянно в страната, намалява устойчиво. От малко под 9 млн. души през 1990 година, днес в България живеят малко над 7 млн. На тази демографска тенденция съответства тенденция за намаляване на гласоподавателите на избори – от малко над 6 млн. души, гласували за Велико народно събрание през 1990 година до 3.5 млн. на последните национални парламентарни избори през 2014 година. Вярно е, че намаляването на гласоподавателите с цели 3 млн. души, не се дължи само на намаляването на населението в България. Устойчиво намалява и избирателната активност с изключение на парламентарните избори през 2001 г. и 2009 г., когото се набюдава тенденция на “реполитизация”. Това не може да отмени простия житейски факт, че избирателите в страната намаляват, а българските гласоподаватели в чужбина се увеличават. Колкото и да ни убеждава ПФ, само една малка част от тези българи са емигрирали в Турция. Огромният дял от миграцията е към Западна Европа, Северна Америка, Австралия, дори Югоизточна Азия. Просто там са възможностите за намиране на работа. Неслучайно прирастът на българите в тези страни (дори и сезонно в Гърция, Испания, Италия и Португалия) е много по-значителен от този в Турция. Някои български социолози и демографи дори смятат, че вече в чужбина има повече работещи българи, отколкото в странатаТези българи са и най-големият инвеститор в икономиката на държавата с парите, които пращат на роднините и семействата си.

През последните 26 години непрекъснато сме свидетели на това, че българските граждани в чужбина (и особено в Европейския съюз) полагат неимоверни усилия, за да се самоорганизират и да упражняват правото си на глас, а политическото статукво в България се опитва да пречи. Способите са най-разнообразни. На парламентарните избори през юни 2001 година, например, нормата на тогавашния чл. 85, ал. 3 от Закона за избор на народни представители (отм.) предписваше на българите в чужбина да гласуват само със (задграничен) паспорт. Тълкуването в методическите указания на ЦИК беше български паспорт от новия образец (съобразно новоприетия тогава Закон за българските документи за самоличност) или валиден задграничен паспорт от стария образец. Като се има предвид, че издаването на новите документи за самоличност започна едва в самия край на 1999 година, това беше дискриминационно ограничение само по себе си. Колко българи в чужбина успяха да се снабдят с паспорти от новия образец за една година и половина?

Българите бяха задължени да подават паспортите си за удължаване на разрешението за престой във Великобритания. Британското министерство на вътрешните работи (Home Office) ги задържаше поне по една година (а понякога много повече), докато обработваха огромен брой чакащи разглеждане заявленияТака че българите в тази страна нямаха паспорти в себе си. Същевременно, преиздаването на паспорти от чужбина чрез дипломатическо или консулско представителство на Република България отнемаше минимум 6 (шест) месеца. (Зелени) лични паспорти от стария образец не можеха да се ползват в чужбина съгласно избирателния закон. Не беше позволено да се гласува и с лична карта, тъй като тя се считаше за валидна само на територията на Република България. Параграф 22.

Примерът на Манчестър с 25-те гласоподаватели стана заразителен за нарастващия брой българи във Великобритания. На последните парламентарни избори през 2014 година избирателните секции в тази страна бяха десетки. Само в Лондон бяха открити 10 (десет) избирателни секции. В самото посолство – 4 (четири) – с гласували 2634 души (по около 800 в секция). Познавам добре сградния фонд на посолството и дори аз не проумявам, как са се побрали в един ден тези хора там.

Откриването на избирателни секции във Великобритания извън посолството се дължи на хора, които са отделили от ценното си време, иначе посветено изцяло на работата и семейството, за да направят нещо за общественото добруване. Такива са Милена и Николай Везенкови, които при всеки национален избор се нагърбват с откриването на от 1 до 3 избирателни секции в лондонските квартали Баркинг и Тотнъм. На парламентарните избори през 2014 година в 3-те секции, открити от тях, са гласували точно толкова българи, колкото и в четирите секции на посолството! От Министерството на външните работи не са им позволили да открият допълнителна секция в Баркинг, за да поемат дори още повече хора, които иначе загубиха време и нерви на опашката, както стана ясно в репортаж на една национална телевизия тогава. Милена и Николай са убедени, че решението на проблема далеч не е в драстичните ограничения, а напротив – в повечето възможности за откриване на нови избирателни секции. Това българско семейство са и създателите на две български неделни училища в тези лондонски квартали – “Васил Левски” в Баркинг и “Розова долина” в Тотнъм. Тревожат се, че основният проблем за подрастващите в българските и смесените семейства във Великобритания ще се окаже образованието. Българското изборно законодателство и днес, и преди години, изрично не посочва неграмотността като основание за ползване на придружител при гласуване. Скоро българите, които растат във Великобритания, няма да могат да гласуват, само защото не знаят български език и не могат да се справят самостоятелно в тъмната стаичка.

Бях председател на секционната избирателна комисия в посолството на България в Лондон за парламентарните избори, произведени на 17 юни 2001 година и имам много ясен спомен за тези ограничения. Законът (както и днес всъщност) предвиждаше създаване на избирателна секция на всеки 1000 избиратели по избирателните списъци в България. С други думи, у нас нямаше избирателна секция с повече от 1000 избиратели по списък. При тогавашната избирателна активност (около 65%) означава, че средно гласувалите в България са били около 650 души в секция. Същевременно, условието за откриване на избирателна секция в чужбина (дори и в дипломатическо или консулско представителство на Република България) бе наличието на поне 20 подписани заявления за гласуване в съответното населено място. А за откриване на втора избирателна секция – поне 1000 + 20 лични заявления. След цялата разяснителна кампания във Великобритания бяха открити 1 (една) избирателна секция в посолството в Лондон заради около стотина подадени заявления (недостатъчен брой за откриване на втора секция!) и цяла една избирателна секция в Манчестър заради инициативността на двадесет български студенти – ентусиасти, които бяха изпратили подписани заявления и бяха осигурили (напълно безплатно при това!) ползване на помещение на университета за целия изборен ден. В резултат на това, в Манчестър до 10 часа на 17 юни 2001 година бяха гласували 25 души (с петима повече от подалите заявления), а в следващите 9 часа – нито един допълнителен гласоподавател! В Лондон, обаче, гласуваха над 1200 (!) българи и повярвайте, че за организаторите това бе логистичен кошмар. Членовете на секционната избирателна комисия бяха седем и съм сигурен, че всеки един от тях не е участвал повече в организацията на избори, поне по собствено желание. Най-яркият ми спомен бе, как трябваше да разочаровам дошлия специално, за да гласува, световноизвестен български цигулар, Васил Василев, след като се беше редил на опашка часове. Имаше задграничен паспорт от стария образец с изтекла валидност…

Гласуването през 2001 година продължи в поосолството до последната възможна минута, а в определени случаи опашката пред сградата беше около 300 м дълга… Резултатите тогава се характеризираха с разгромяващо предимство на НДСВ – около 70% от вота в Лондон. Дори партията-менте на НДСВ – Национална коалиция Симеон Втори – имаше 6-7% от вота! Дали ограниченията, наложени в закона, не бяха въведени, за да не получи НДСВ още повече гласове? Как мислите? Политическото статукво не те допуска до себе си, поне докато не е сигурно, че ще станеш част от него! Но дори и тогава не се осмелиха да забранят организирането на избори извън посолството. Напротив, прагът за откриване на секция беше доста нисък.

Примерът на Манчестър с 25-те гласоподаватели стана заразителен за нарастващия брой българи във Великобритания. На последните парламентарни избори през 2014 година избирателните секции в тази страна бяха десеткиСамо в Лондон бяха открити 10 (десет) избирателни секции. В самото посолство – 4 (четири) – с гласували 2634 души (по около 800 в секция). Познавам добре сградния фонд на посолството и дори аз не проумявам, как са се побрали в един ден тези хора там.

Това май са много по-сериозни проблеми. Но дайте да не занимаваме депутатите, агентите на бившата ДС и “патриотите” от ПФ с незначителни неща като образованието на десетки хиляди български деца, растящи в чужбина. Те имат други “патриотични” задачи. Може и някога да разберем какви…

 

SHARE
Румен Петров, адвокат. Магистър по право от Университета в Кеймбридж, Великобритания. Консул на България в посолството в Лондон 2000-2003 г.