SHARE

Американската външна политика винаги е приемана противоречиво. Често, защото е стояла срещу интересите на злодеи и убийци, а често и заради откровени грешки или неморални действия. Навикът да се използва груба сила рядко печели много приятели.

През годините САЩ са възприемани както като спасител, покровител, партньор и гарант, така и като агресор. Но до срещата в Хелзинки между Тръмп и Путин Америка никога не е била виждана слаба и унизена.

До 16 юли беше немислимо да видим американския президент, главнокомандващия на най-мощната армия в историята на човечеството, предводителя на най-голямата икономика в света, на колене пред един диктатор, военнопрестъпник, човек, който доказано атакува демократичния процес в САЩ.

В рамките на една седмица американският президент заплаши да напусне НАТО, намеси се във вътрешните работи на Великобритания – в полза на лунатичните радикали, които търсят Брекзит без сделка. Обяви ЕС за “враг” на Америка (а Русия за “враг в някои отношения”). Обяви медиите за “враг на народа”. След това се извини на Русия за развалените отношения, приемайки, че Америка е виновна. Пропусна да спомене както Крим, така и сваления малайзийски самолет, войните в Сирия и Донбас. И най-накрая обяви, че не вярва на собствените си разузнавателни служби и прие тезата на Путин, че Русия не се е намесвала в изборния процес през 2016.

С времето става все по-ясно, че поведението на Тръмп не е просто благодарност за оказаната от КГБ помощ при изборите. Пълната му безпомощност по време на пресконференцията с Путин не бива да се бърка с некомпетентност. Американският президент се държа като човек, който си знае мястото и е готов на всичко, за да се хареса на по-силния. Човек, който отлично разбира, че не може да мърда. И който вероятно не би мърдал, дори и да можеше.

Защо един американски президент би искал да даде такава пропагандна победа на Русия? Защо би използвал отчетливо сталинистка реторика? Защо цялата му вътрешна политика би целяла да носи разделение и омраза в американското общество? Тези въпроси би следвало да тревожат всички свободолюбиви хора. Би следвало да занимават и всеки, който има здрав разум. Ако Америка има безмилостно предимство във военно и икономическо отношение, има априори добри отношения с почти всички богати държави, защо Русия определя правилата? С какво Русия е по-силна от Америка в очите на Доналд Тръмп? Логичен отговор е, че Тръмп преди всичко цени две неща – славата и свободата си. Не е невероятно Русия да може да му отнеме и двете. Тръмп все още вярва, че бидейки президент, той може да подчини медии и правораздаване в Америка на собствения си интерес. За него лично Русия е по-страшна.

Вероятно някога ще разберем какви са зависимостите на Тръмп от Москва – когато американските избиратели се отърсят от това безумие. Но дотогава демократичният свят ще трябва да намери свой собствен път. Без Америка. Защото Америка е на колене.

SHARE
Доктор по математика от Станфордския университет.