SHARE

Алекс е човек на каузите. Книги, образование, медии. И той превръща своите каузи в реалност – така се ражда най-големият сайт за книги и четене в България – AzCheta.com, след  това стана и един от създателите на “Терминал 3”. В професионален план дълги години е бил PR, а отскоро реши да се впусне в политиката като кандидат на “Да, България”.

Говорим си и точно за това – неговите каузи, трънливия път до успеха и кога настъпва моментът, в който трябва да дръзнеш да влезнеш в политиката.

Кое е по-интересно – да четеш книги или да се занимаваш с политика?

Не знам дали на някого в този живот му е интересно да се занимава с политика… Но самият аз през последните години, освен да чета книги, за което имам все по-малко време, и да пиша за тях, се занимавам индиректно и с правене на политики – за насърчаване на четенето, за подобряване на състоянието на българската литература, подобряване на грамоността, по-добра разпознаваемост на българските автори и т.н.

Аз съм в каузите, които подкрепям, и нещата, които искам да свърша. Връзки с обществеността е призвание, което имах 10 години – реално аз съм журналист по образование и 10 години опитвах да работя като журналист във връзките с обществеността, защото целта на един пиар е да помогне на журналиста да си свърши работата.

Каквото и да е възприетото схващане в България, целта на пиарите не е да крият информация, не е да лъжат, не е да обръщат фактите в нечия полза – не. Тяхната цел е да бъдат медиатори между компаниите, техните послания към медиите и съответно към потребителите, а и всъщност към служителите на тези компании, което не е никак маловажно.

Имайки този журналистически подход, успях едновременно с работата си в PR агенцията да развия „Аз чета“ за тези 11 години, откакто го създадох като блог, а сега като най-голямата медия за книги и четене в България.

Пресечната точка стигаш в момента, в който решаваш, че не си доволен от ефекта, който си постигал досега. Въпреки че видимо много от останалите одобряват голяма част от нещата, които правиш, ти решаваш, че ти трябва нов инструмент, за да има ефект онова, което искаш да се случи – да има обучение по медийна грамотност в училище, да има адекватно преподаване по литература във всички класове в училище, да има някакъв баланс между класическа литература, задължителна литература, но и възможно най-съвременните неща да се изучават в училище.

Едни малки неща, които ти няма как да свършиш, ако не си в политиката.

Разбира се, това е валидно само в ситуациите, в които влизаш в политиката заради кауза. Ако влизаш в политиката заради желанието да изкачиш някаква стълбица, сигурно ти е “все тая” интересно ли е или не е интересно, защото се отразява на банковата ти сметка.

Мисля, че когато влизаш в политиката заради каузите, това ти се отразява по отрицателен начин на банковата сметка. Но може би моят случай – правя го отскоро, и то в партия, която е с прозрачно и хоризонтално финансиране от симпатизанти – не е крайно представителен.

През 2011 г. работи в кампанията на Росен Плевнелиев за президент. С какво кампанията сега, през 2017 г., се различава като идеи, като дейности, като каузи?

През 2011 г. дигиталната комуникация, която правехме в щаба на президента Плевнелиев, беше новаторска цялостно за политическата сфера – използвахме приложения, използвахме софтуер за анализ и цялостно управляване на процесите на комуникация с последователите онлайн. В онзи момент имаше вече поставени основи от тогавашните десни партии, но точно преди онези избори беше първият бум на правене на лични страници на политици, които после бяха изоставени.

Ново спрямо онзи момент е и създаването на фалшиви профили – т.нар. тролове, които са маскирани като истински хора, обикалящи по стените на нормалните хора и пускащи странни коментари с цел отклоняване на темата или пускане на някаква нишка в разговора. Свидетели сме на тролски кампании вече няколко поредни вота, но хората продължават да не могат да различат фалшивия профил от реалния – този тип опасна фалшификация е и добър аргумент в полза на въвеждането на медийна грамотност в училище.

Истината е, че партии с големи бюджети редовно си наемат „ферми“ от тролове и се наложи професионалните организации у нас, свързани с комуникацията, да приемат декларация срещу използването на платени или провокирани коментатори в интернет и генерирането на фалшиви новини по време на предизборната кампания. Разбира се, коалицията „Движение Да, България“, в която аз участвам като кандидат за народен представител, беше сред първите, които подкрепиха тази декларация и се обявиха за честна и открита кампания.

Сега също вотът е до голяма степен мажоритарен – избирателите имат възможност да гласуват не само за партия, но и за конкретни личности. 

Но системните партии у нас нямат интерес от това. Много рядко ще видите техни кандидати да водят отделно кампании, ако не са водачи на листи, няма да срещнете много техни лични страници във Facebook, докато в “Да, България” разчитаме много на тази изявена индивидуалност и на доказаната експертност на нашите кандидати. 

В нашата Facebook общност от много време се чакаше движение като “Да, България” и мечтата беше то да „мачка“. Как ще смачкате вие на тези избори?

Мачкаме с експертиза. В много от екипите, които са правили предложенията за политики, влизат най-добрите експерти в България – имена като Велизар Шаламанов в областта на сигурността, Стефан Тафров за външната политика, Божидар Божанов в областта на електронното управление и още много други. Фактът, че те са се събрали заедно в една политическа формация, означава, че системните партии тотално са се провалили и гонят цялата експертиза не само от себе си, но и от държавата в институционалния смисъл на думата. И имаме самочувствието, че можем да направим промяната, която е нужна в почти всички сфери.

Ние нямаме фикс идея да смачкаме на тези избори, защото играем за „дълга игра“ като отбор бегачи на дълги разстояния. Много от хората в „Движение Да България“ са били заедно в различни битки през последните години и мисля, че сме доказали, че не се отказваме лесно. Да си поставим краткосрочна цел да спечелим тези избори би означавало да се провалим, защото е нереално, а самата промяна няма как да се случи за ден или за година.

Коя е крайната цел, кога е моментът, в който ще кажеш „Постигнахме успех“?

Не съм сигурен дали някога ще го кажа, защото самият аз съм много самокритичен и с високи цели, които постоянно завишавам. 

Работата за вършене е много и мисля, че целите ни са прекалено високи, за да стигнем момента на удовлетвореност скоро.

А коя е твоята кауза?

Моите каузи са три – поне така съм ги индентифицирал за себе си.

Първата, разбира се, е насърчаване на четенето и грамотността – конкретно свързана с читателски навици, с разпознаване на текст, включително и елементарна говорна и речева култура.

Втората е отново свързана с нещата, с които съм се занимавал последните години – медийната грамотност, която през последните години е от изключителна важност. Това в най-общия случай означава хората правилно да могат да употребяват медиите. Да си задават въпроси за медиите, които следят – чия собственост са, каква е тяхната редакционна политика и защо е такава? Дали тези медии работят с факти или работят с внушения? Нещата, които четеш в интернет – дали имат истински източници или просто са някаква манипулация – брадви, секири и такива неща.

Реално това са доста елементарни неща за хора, които си задават тези въпроси. Но повечето хора изобщо не се сещат да си ги задават, защото телевизията и радиото продължават да са най-употребяваните медии, а те са еднопосочни медии – някой стои някъде и спуска информация. А така работи на този етап човешкият мозък, че хората са все по-малко критични към медийното съдържание.

Това не трябва да е така – напротив, трябва да сме много внимателни към посланията, които получаваме от медиите, защото ставаме жертва на ужасни манипулации, и то от недостоверни източници, на които неясно защо се доверяваме като общество.

И третата кауза е качественото образование. Защото през качественото образование минава и развитието на културата, и възпитаването на ценности, и на създаването на вътрешна нужда от култура. През образованието минава и възможността на човек да реализира всички свои мечти, а аз смятам, че няма такива мечти, които човек да не може да реализира.

Алистър Кембъл, директорът по комуникации на Тони Блеър, казва, че за да успееш ти трябва цел, стратегия и тактика. Каква е твоята формула за успех?

Да си скъсаш задника от бачкане (смее се). Точно така ще го формулирам, защото няма значение колко време работиш, ако ти не си изпълниш поетия ангажимент и не си постигнеш целите. И ако мога да кажа нещо като формула, то е да си поставяш като цел 120% от това, което трябва да направиш, за да изпълниш 110% от тях. Аз не се задоволявам с нищо по-малко.

И другото, което мога да направя като препратка, е, че когато правиш нещо и искаш да го правиш качествено, не се сравняваш с хората около себе си.

Конкуренцията е прекрасно нещо и в повечето случаи трябва да се опитваш да работиш в синергия с нея, но трябва да се стремиш нивото, на което правиш нещата, да бъде световно. Не само регионално, не само местно, напротив – световно ниво, за да можеш да вървиш с високо вдигната глава.

Това ли е за теб „Аз чета“?

Ами да, аз от много години имам планове „Аз чета“ да започне да прави съдържание на английски език. Не сме си свършили работата още на български език, за да стигнем дотам, струва ми се.

Но предстои панаирът на детската книга в Болоня, където за първи път ще има наш екип и ще отразяваме всичко най-актуално заедно с предстоящото като тенденции през следващите години в областта на детското книгоиздаване. Ето, там се случва страхотна промяната в медийната среда, в която се развива детската литература, и тя трябва да бъде проследявана.

„Аз чета“ е това, което е в момента, просто защото през тези 11 години не сме спирали да следим какво се случва. Освен това винаги сме гледали да сме две години напред като тенденции, за да можем не само да сме актуални, а за да бъдем в крак с това, което ще се случва.

Когато просто си поставяш цел да си окей – не върши работа. Трябва да си чудесен.

Какво е за теб патриотизмът?

Искам да го формулирам много кратко, но вероятно няма да ми се получи.

Патриотизмът за мен е да не се интересуваш хората, с които говориш, откъде идват, а да се интересуваш те какво правят. Съответно да не се интересуваш какво ти дава твоята държава и цялото общество, в което живееш, а да се интересуваш как ти с твоето поведение можеш да го направиш по-добро.

По принцип не се впечатлявам от някакви мащабни неща, не се впечатлявам много, много и от хора, което не означава, че не уважавам хората – напротив, уважавам хората с големи идеи.

Често си мисля, че до някаква степен съм иконоборец от гледна точка на патриотизма, защото патриотизмът трябва да е обърнат напред в бъдещето.

Аз го написах за 3 март в блога си – патриотизмът е понятие, обърнато в бъдещето, какво ти ще направиш за държавата си, за да бъде след 3-5 години по-добра. Ето това е повод за гордост, а не това, че някой някъде е направил нещо преди 200 години. Това е повод за почит, но не и повод за гордост, човек може да е горд само със собствените си постъпки.

А какво те възхищава, щом не са хора и дела?

Не, не, напротив! Имах предвид, че точно хора, дела, идеи и мечти – това са нещата, които ме впечатляват, но то просто не се случва лесно. Трябва да видя, че човекът работи наистина добре, работи усилено.

Между другото, по всичко личи, че най-големите визионери са задници, което вероятно е много тъпо в очите на хората, които работят с тях, особено на техните служители. Но личностите, от които истински се впечатлявам, са едновременно и визионери, и хора, които успяват да постигнат някакъв успех благодарение на другите около себе си.

Не можеш да направиш нищо сам, индивидуализмът не работи, ти трябва да имаш екип, да уважаваш всички хора в своя екип, да не забравяш, че макар да постигаш успехите си, като ги вдъхновяваш, без тях не можеш да го направиш. Това е основата на лидерството, което работи.

Щом не харесваш визионерите задници, значи не харесваш Стив Джобс?

Не, напротив. Харесвам и Стив Джобс, харесвам и Илон Мъск. Казах, че са задници, не казах, че не ги харесвам (смее се). Подозирам, че в очите на много от хората, с които работя, може и аз може да съм задник. Но това е, защото мразя да правя компромиси с качеството и мразя да правя компромиси с това, което получаваш накрая като краен продукт.

Възприел съм за себе си, че човек може да направи нещо достатъчно добре от първия път – можеш да пишеш текстове без грешки, можеш да пишеш текстове без двусмислици, без излишно дълги изречения, без сложни изречения с противоречащи си фрази – всички тези неща са възможни, просто трябва да си с нагласата да ги направиш. Затова оправдания от рода на „Ама текстът, който съм написал, трябва да отлежи малко; имам нужда от повече време; хубавите неща стават бавно; трябва да го прочета пак за грешки, но утре“ – не, годината е 2017, немалка част от хората могат да изразят мисълта си в буквално 2-3 изречения и го правят редовно в социалните медии. Така че трябва да си винаги в крак с времето, а ако можеш да го изпреварваш, е чудесно!

Благодаря ти!

Александър Кръстев е кандидат за народен представител от листата на коалиция “Движение Да България”. Можеш да му задаваш въпроса “Какво ще направиш?” в неговия блог и ако отговорът те удовлетворява, да гласуваш на 26 март с №16 в бюлетината и преференция 4 в област Благоевград и 9 в област Велико Търново.

SHARE