SHARE

Както разбрахме, правителството сериозно обмисля дали да не вземе заем от Русия за изграждането на АЕЦ “Белене” – пороците на проекта са обсъждани много пъти, както и обрата в политиката на Бойко Борисов – това, за което рядко се говори обаче, е доколко законно ще бъде изграждането на атомната централа, особено по отношение на европейското законодателство.

В Европейския съюз действат правила, които защитават конкуренцията – едно от тях е за незаконната държавна помощ (чл. 107 от ДФЕС). Държавата не може да подпомага даден сектор – напр. атомната енергетика, като с това нарушава конкурентоспособността за сметка на други видове източници на енергия. В последните години комисията заведе проверки именно за подобни нарушения на Франция и Унгария – като случаят при Виктор Орбан и изгражданата от него АЕЦ “Пакш II” може да ви се стори до болка познат:

В случая с Унгария Кремъл ще отпусне държавен заем на правителството на Орбан в размер на €10 милиарда, който ще бъде изплащан в продължение на 30 години от унгарците.

Унгария също като България е една от най-зависимите от Русия в енергийно отношение държави в ЕС – и подобно на обсъждания от страната ни приект ще строи руска атомна централа с руски пари, а след това унгарците ще изплащат „успешната“ сделка.

Орбан се спря на този вариант – без конкурс (какъвто и у нас не изглежда да се предвижда), с тайни договорки и дори анонс от Путин, че Русия може да увеличи дела си инвестиции от  80% на 100% за новата централа. 

Ако България изгради АЕЦ “Белене” по същия начин – с държавни пари, – то тя ще попадне в абсолютно същия сценарий като Унгария.

Унгария се споразумя за този начин на финансиране през 2014 г. и чак през 2017 г. след редица проверки, гаранции и условия комисията даде зелена светлина на проекта.

Три години минават от сключването на сделката до започването на строежа. В българския случай при подобно развитие това означава, че навярно сделката ще бъде разглеждана от нов европейски комисар по конкуренцията след 2019 г., а може би и до приключването на проверката в България ще има ново правителство.

 

От политическа гледна точка трябва също така да се отбележи, че сделката между Орбан и Путин е сключена малко преди Русия да анексира Крим от Украйна – оттогава насетне отношенията между Запада и Кремъл вървят към системно влошаване.

След като в крайна сметка комисията даде зелена светлина през 2017 г., Орбан започна строежа на атомната централа. Но  в момента решението на комисията се обжалва от Австрия пред Европейския съд. С други думи, може да се окаже, че Виктор Орбан е прибързал да подписва с „Росатом“ и ще трябва да изплаща неустойки (познато, нали?).

Нещо повече – одобрението на комисията в Унгария бе резултат на специфичен случай, множество преговори и уговорки с комисията – няма гаранции, че българският случай ще бъде такъв. 

Също няма гаранции, че руският заем, който българското правителство обсъжда, ще зависи от решението на комисията и началото на проекта. Има съвсем реална възможност България – както вече веднъж стана отново с АЕЦ “Белене”, да поеме задължения, които независимо от развитието на проекта тя да трябва да издължи. 

И има съвсем реален вариант този проект – особено след като ще се прави с публично финансиране – да не бъде одобрен от комисията или впоследствие  да бъде заведено дело в Европейския съд с неясен изход.

Важно е да се спомене, че проверка от страна на Европейската комисия е неизбежна – това означава също така, че в момента, в който тя започне, проруските гласове в страната незабавно ще надигнат вой как “Европа ни мачка” – нещо, което веднага ще подхрани хибридната война на Русия в България – да създаде антиевропейски настроения. 

Така какъвто и да е изходът от сагата “Белене” – Путин ще си е изпълнил целта – ЕС ще бъде обвиняван, а Русия може да прибере още няколко милиарда от България.

Много е важно да се спомене, че правилата на Европейския съюз съществуват именно за да се насърчават свободният бизнес и конкуренцията, а не икономиката да изпада в зависимост от държавни проекти и още повече – дългове към трети страни. По същия начин основният проблем на “Южен поток” бе, че той не позволяваше достъп на газ от други източници – а диверсификацията е гарант, че дадена страна няма да изпадне в зависимост, какъвто продължава да е случаят с България.

Тази история обаче идва да ни покаже, че освен липсващите икономически ползи – каквито всички експерти (дори наетите от правителството учени на БАН в първоначалния си анализ) отричат да има – и освен заплахата, която представлява атомната централа за живота ни – особено предвид ядрения инцидент в Русия само преди месеци, – то има и още един риск.

България да влезе в нова дългогодишна правна битка. А от нея ще спечели единствено Путиновта пропаганда (а може би и бюджет). 

SHARE