SHARE

Истински информационен хаос и нормативно усърдие за изработване на подзаконови правила предизвикаха последните изменения и допълнения на Закона за публичното предлагане на ценни книжа („ЗППЦК“), обн. ДВ. бр.42 от 3 Юни 2016г.

ЗППЦК всъщност урежда публичното предлагане на ценни книжа, издаването и разпореждането с безналични ценни книжа, дейността на Централния депозитар и на Фонда за компенсиране на инвеститорите;  изискванията към публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа и към лицата, които ги управляват и контролират; урежда държавния надзор за осигуряване спазването изискванията на закона.

Целта на ЗППЦК  е осигуряване защита на инвеститорите в ценни книжа, включително чрез създаване на условия за повишаване на тяхната информираност за капиталовия пазар; създаване на условия за развитието на справедлив, открит и ефективен капиталов пазар; поддържане на стабилността и на общественото доверие в капиталовия пазар.

Съществени изменения и допълнения са направени в Глава шеста “а” на ЗППЦК,  която урежда изискванията за разкриване на информация от емитенти, за които Република България е държава членка по произход и чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, както и от емитенти, които са извършили публично предлагане на ценни книжа в Република България, които не са допуснати до търговия на регулиран пазар в държава членка.

Отчетите, уведомленията и другата информация, които се разкриват публично съгласно изискванията на ЗППЦК, трябва да съдържат информацията, необходима на инвеститорите, за да вземат обосновано инвестиционно решение. Емитентът е длъжен да разкрива публично годишния финансов отчет за дейността си в срок до 90 дни от завършването на финансовата година и когато е задължен да изготвя  консолидиран финансов отчет, е длъжен да разкрива публично годишния консолидиран финансов отчет за дейността си в срок до 120 дни от завършването на финансовата година и да осигури оставането на тези отчети на разположение на обществеността за период не по-кратък от 10 години. Определено е съдържанието на  финансовия отчет за дейността.

Емитентът е длъжен да разкрива публично 6-месечен финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6 месеца от финансовата година, в срок до 30 дни от края на шестмесечието и когато изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива публично 6-месечен консолидиран финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6 месеца от финансовата година, в срок до 60 дни от края на шестмесечието, които също трябва да са  на разположение на обществеността за период не по-кратък от 10 години. Подобни са изискванията за представяне и на тримесечни отчети.

Обхватът на емитентите е описан подробно в глава шеста „а” на ЗППЦК.

Комисията за финансов надзор създава и поддържа централизирана база данни за съхраняване на регулираната информация, получена от емитентите, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар и чиято държава членка по произход е Република България.

Създаването и поддържането на централизираната база данни за съхраняване на регулираната информация, както и изискванията за сигурност на информацията, за надеждност на източниците й, за времето, реда и начина за предоставяне на достъп до нея, се определят с наредба.

Подробно са разписани разпоредбите за разкриване на информация за плащанията към органите на изпълнителната власт в Република България, към национален, регионален или местен орган на държава членка или трета държава, както и към контролирани от тях лица, изисквания към емитенти на облигации за предоставяне на информация на притежателите на облигации и други дългови ценни книжа, надзорните изисквания.

С последните изменения и допълнения на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) (ДВ. бр.42 от 3 Юни 2016г.) , са транспонирани изискванията на Европейското законодателство, регулиращо тази материя.

Направено е и едно изменение – в § 1д. (Нов – ДВ, бр. 42 от 2016 г.) от Допълнителните разпоредби на ЗППЦК, –  неправилното разбиране на което, създава проблеми и събуди неподозирано усърдие у някои от служителите на българските итституции, които панически се втурнаха към  създаване на нови и нови административни задължения за стопански субекти, които дори не попадат в обхвата на този специален закон. В това изменение е посочено:

 (1) Разпоредбите на глава шеста “а” за разкриване на информация се прилагат и за лицата, чиято дейност се регулира по Закона за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги от Комисията за енергийно и водно регулиране, държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала.

(2) Алинея 1 не се прилага за предприятия, които отговарят на два от следните критерии:

  1. средна численост на персонала за годината – до 10 човека;
  2. балансова стойност на активите към 31 декември – до 700 000 лв.;
  3. нетни приходи от продажби за годината – до 300 000 лв.

Разпоредбата на § 1д разширява обхвата на дружествата, които са задължени да  разкриват информацията, посочена в  Глава шеста “а” „Разкриване на информация“, но само тогава, когато са емитенти по смисъла на Глава шеста “а”. Това е напълно логичното и естествено тълкуване на тази допълнителна разпоредба.

Не такова тълкуване приема за правилно, обаче, компетентният регулатор. На Интернет страницата на Комисията за финансов надзор („КФН“), се появи следното съобщение:

„За лицата по § 1д от ДР на ЗППЦК възникват задължения по реда на глава шеста „а” от ЗППЦК за публично разкриване на шестмесечни и годишни финансови отчети (индивидуални и консолидирани), както и тримесечни (индивидуални и консолидирани) уведомления за финансовото състояние, без да придобиват качеството на емитенти по смисъла на ЗППЦК”.

На същото място четем, че в проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация е предвиден нов Раздел VII , озаглавен „Разкриване на информация за лицата, чиято дейност се регулира по Закона за енергетиката и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги от Комисията за енергийно и водно регулиране, държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и търговските дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала и които не попадат в изключенията по §1д, ал. 2 ЗППЦК”.

В чл. 41б, ал. 1 от проекта на наредбата се предвижда задължените лица по § 1д ДР ЗППЦК да представят на КФН информацията по чл. 41а от наредбата в електронен формат. Електронните документи се подписват с усъвършенстван електронен подпис от лица, надлежно представляващи лицата по §1д ДР ЗППЦК. В чл. 41б, ал. 2 от проекта на наредба е предвидено, лицата по §1д ДР ЗППЦК да разкриват на обществеността на територията на Република България информация по глава шеста „а” ЗППЦК,  като чл. 43а, ал. 1-4 се прилага съответно.

Към настоящия момент е в ход и процедура по изграждане на електронен портал, различен от системата е-Register на КФН (приложима за публичните дружества и емитентите), чрез който лицата по § 1д от ДР на ЗППЦК ще изпълняват задължението си за разкриване на информация. До изграждането на този портал задължените субекти по § 1д от ДР на ЗППЦК следва да разкриват информация на електронната поща на КФН – delovodstvo@fsc.bg.

Кои са лицата, посочени в § 1д от Допълнителните разпоредби на ЗППЦК и правилно ли българските институции са разбрали техния обхват?

Отговорът на този въпрос е категорично отрицателен.

Логическото и систематичното  тълкуване на тази допълнителна разпоредба не може да разшири произволно кръга на лицата, за които се създават права и задължения съобразно ЗППЦК. На хората, които са изучавали право и не са пропуснали лекцията „Същност и структура на правните норми” е добре известно, че допълнителните разпоредби служат за въвеждане на определения и за изясняване на действието на останалите норми в закона, а не за увеличаване на обхвата му с огромен брой лица, които нямат нищо общо с другото съдържание на закона, като например здравните заведения (ДКЦ и болници), които са 100 % общинска собственост или държавните болници, които са 100 % държавна собственост. Кому е нужна тази информация, изисквана от § 1д. от Допълнителните разпоредби на ЗППЦК за тези търговски дружества, които не са адресати на нито една друга норма в закона?

Съгласни сме с тезата, че управлението на българските дружества с мажоритарно държавно и/или общинско участия се нуждаят от повече прозрачност и контрол (включително обществен). Много е важно, обаче, по какъв начин гаранциите за тази прозрачност и контрол се въвеждат в законодателството, както и на кои органи се възлага изпълнението им. Законодателят следва да задължи дружествата с мажоритарно държавно и/или общинско участия да представят информация на регулатор, на който тя ще бъде действително необходима и той ще може да я анализира и да я използва ефективно. Да затрупаш КФН с ненужна за нея информация не означава повече прозрачност. Напротив, това означава, че предотвратяваш възможността в бъдеще да възложиш тези функции на регулатор, който действително да упражнява ефективен контрол върху държавните и общински дружества.

Превратното тълкуване на тази допълнителна разпоредба, възприето от административните органи в България, обслужва само инстинкта на чиновника да въвежда нови и нови административни тежести за все по-голям кръг от субекти. Този факт буди сериозна загриженост в обществото, тъй като подобно поведение и отношение на българските институции към българското законодателство представлява незачитане на волята на законодателя.

Основното правило, въведено от Закона за нормативните актове, е, че разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. Когато приложим тази норма, стигаме до недвусмисления извод, че не всички търговски дружества с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала разкриват споменатата в ЗППЦК информация, а само тези, които са емитенти по смисъла на Глава шеста “а” на същия закон.

Обратното би било равнозначно на административен произвол и незачитане на волята на законодателя.

Автори:
Светлана Найденова, д-р по финанси,
Дипломиран експерт-счетоводител
Румен Петров, , адвокат. Магистър по право от Университета в Кеймбридж, Великобритания. Консул на България в посолството в Лондон 2000-2003 г.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.