SHARE

Близо 350 американски медии излизат днес с редакционен коментар срещу атаките на президента Доналд Тръмп срещу пресата. Инициативата е на Boston Globe – вестникът, добил популярност със силната си разследваща журналистика и екипа Spotlight, разкрил мащаба на сексуалния тормоз над деца от католическата църква през 2001 г. 

Публикуваме редакционния коментар на изданието, който е на същата тема, както и на 343 други медии в страната. 

Журналистите не са врагът

Основен фундамент на политиката на президента Тръмп е непрестанната атака над свободните медии. Журналистите не са определяни като сънародници, а като “враг на народа”. Неспирното нападение над свободните медии носи опасни последици.

Помолихме редакциите сред цялата страна – либерални и консервативни, големи и малки – да се присъединят днес към нас, за да отговорят на тази фундаментална заплаха с техни думи.

Заменянето на свободните медии с държавни винаги е била първа грижа за всеки корумпиран режим, който превзема дадена страна. Днес Съединените щати имат президент, който налага мантрата, че всички журналисти, които не изразяват сляпа подкрепа за политиките на администрацията му, са “враг на народа”. Това е една от многото лъжи, които са изречени от този президент, който подобно на старите шарлатани хвърля “вълшебен” прах на обнадеждената тълпа.

“Свободата на медиите е основна за подсигуряването на свободата” – Джон Адамс, вторият президент на САЩ

За последните два века този основополагащ американски принцип е бранел журналистите у дома и е служил за модел на свободните нации по света. Днес той е под сериозна заплаха. И изпраща притеснителни сигнали на деспотите от Анкара до Москва, Пекин и Багдад, че журналистите могат да бъдат вътрешен враг.

Медиите са необходими на свободното общество, защото то не може косвено да се доверява на своите лидери – от местната община до Белия дом. И не е случайност, че този президент – чиито финансови афери са потайни и чиито собствени дела предизвикаха Департамента по правосъдие да назначи независим прокурор, който да го разследва – се опитва толкова настоятелно да преследва журналистите, които осъществяват независим надзор.

Едно време съществуваше всеобщо, надпартийно, междупоколенчество съгласие в Съединените щати, че медиите играят важна роля. Но този възглед вече не се споделя от множество американци.

“Новинарските медии са врагове на американския народ” е чувство, изразявано от 48% от републиканските избиратели, според проведеното този месец проучване на агенция Ipsos. Това проучване не е изключение – едно от тази седмица откри, че 51% от републиканските избиратели смятат медиите за “врагове на народа, отколкото важна част от демокрацията”.

Атаките на Тръмп ни помагат да си обясним защо пилигримите му го следват към недемократичната земя. Повече от една четвърт от американците твърдят, че “президентът трябва да има властта да затваря издания, които имат лошо поведение”, включително 45% от републиканците. 13% от допитаните мислят, че “президентът Тръмп трябва да затвори новинарски издания като CNN, Washington Post и New York Times”.

Тръмп не може да забрани на медиите да си вършат работата тук, разбира се. Но моделът възпламенява привържениците му по същия начин, по който авторитарните лидери на XXI в. като Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган действат; не ти трябва формална цензура, за да е трудно да предоставиш информация. 

Апологетите на Тръмп настояват, че той отнася атаките си само към предубедено отразяване, отколкото към цялата четвърта власт. Но думите на президента и историята на действията му показват отново и отново колко циничен и нечестен е този довод.

Бащите основатели са приемали за даденост, че медиите ще бъдат предубедени и въпреки това изрично са закрепили свободата на журналистите и издателите в конституцията. “Свободата ни зависи от свободата на словото и не може да не се ограничиш, ако я загубиш”, пише Томас Джеферсън.

Американски политици от всички партии още от времето на основателите са недоволствали от медиите, опитвайки се ошлайфат имиджа си, като наричат новините предубедени срещу тяхното племе. Но винаги е имало уважение към медиите като институция. Не толкова отдавна Роналд Рейгън заяви: “Традицията ни за свободни медии като жизненоважна част от демокрацията ни е толкова важна, колкото винаги е била”.

“Медиите служат на управляваните, а не на управляващите”, пише през 1971 г. върховният съдия Хюго Блек. Дали това още е случаят. Днес единствените медии, които движението на Тръмп приема за легитимни, са тези, които безусловно защитават личността на лидера.

Всъщност не просто президентът насърчава разделението за политическа и лична облага, но той иска слушателите му да го последват във Фантазия. “Просто ни следвайте, не вярвайте на глупостите, които виждате от тези хора, фалшивите новини”, заяви той пред събралите се на митинг в Канзас миналия месец. “Помнете – каквото виждате и каквото четете – не е това, което се случва.”

Джордж Оруел написа същото, но по-благозвучно в романа си “1984”: “Партията заповядва да отхвърлите това, което виждате и чувате. Това бе тяхната последна, най-важна повеля.”

Изключително важна крайна цел на похода на Тръмп към безчестието е той да оспори всяка обективна реалност и да накара привържениците си да направят същото.

За първите 558 дни от президентството му Тръмп е изрекъл 4229 лъжи или манипулативни твърдения според списък, изготвен от Washington Post. Въпреки това сред привържениците на Тръмп само 17% мислят, че администрацията често изрича лъжи.

“Алтернативните факти” се превърнаха в de facto.

Лъжите са антитеза на информираното гражданство, отговорно за самоуправлението си. Величието на Америка зависи от това свободните медии да изричат истината над властимащите. Да клеймосаш медиите “врагове на народа” е толкова антиамериканско, колкото застрашаващо обществения договор, който споделяме от две столетия.

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.