SHARE

За Западните Балкани, Източното “Белене” и двамата Доналд:
Приключи с фанфари най-голямото събитие по време на нашето европредседателство – срещата на върха, която по идея на българския премиер отдавна бе наречена “Интеграцията на Западните Балкани”.

Много снимки, много целувки, церемониални разходки по “Моста на влюбените”, тържествени и силни речи и една декларация от 17 май в стил “17 мига от пролетта” в силно пожелателен стил и с едностранен политически ангажимент от ЕС към Балканите.

Срещате бе нужна, полезна и даде надежда за бъдещото разширяване на обединена Европа с най-проблемния регион от нея. За съжаление, срещата бе и доста протоколна и лицемерна в двустранно отношение, доколкото нито чухме година или поетапен план за присъединяването, нито разбрахме какви ангажименти са поели страните от Балканите, които към момента нито отговарят на политическите и икномическите критерии за присъединяване, нито имат върховенство на закона и независимо правосъдие. Като че ли евролидерите построиха виртуална гара, без на нея да композират влак и без никакво разписание за пътниците, а това ме подсеща за оня руски лаф “Самотна гара, късен влак”.

Всъщност само двама лидери говориха честно и открито на този висш форум и зададоха посока – френският президент Макрон, който охлади интеграционните страсти, и председателят на СЕС Доналд Туск – истинският нов визионер на Европа. Новината дойде именно от неговата реч и маркира геополитически Новия свят, който се очерта ясно след скандалните дипломатически ходове на двете супер сили – Русия и САЩ, и началото на новата Студена война.

И така – ЕВРОПА ВЕЧЕ Е САМА, тя няма свой партньор и съюзник в лицето на сегашната Америка, а скоро ще остане и без другата сила отвън Атлантика – Великобритания. Както каза Туск по отношение политиката на Доналд Тръмп: “След такива ходове човек може да си помисли, че с такива приятели врагове не му трябват”. Но и му благодари, че поне е дал ясно да се разбере, че оттук нататък Европа трябва да се оправя сама в този сложен свят, при наличието на могъщ опонент, който оспорва ролята й и цели разединяването й, а именно новата Руска империя на Путин! Изглежда не всички разбраха, че е дошъл моментът не просто да се работи за повече интегритет и общи политики, а направо за единен политически, икономически и военен съюз, което връща дебата към оня лекомислено провален проект за Европейска конституция през 2005 година. Не го разбра и нашият премиер, който на този фон и при откровения натиск на Тръмп ЕС и Германия в частност да се откажат от проекта “Северен поток”, реши точно тази седмица да рестартира уж дълбоко и безвръзватно замразения проект “АЕЦ Белене” с нелепото обяснение, че щом вече сме дали 3 милиарда лева, по-добре да си го довършим (“тоя гьол”).

Така светът след българското европредседателство ще изглежда като избор между политиките на двамата Доналд (Тръмп и Туск) и новите диктатори – Путин и Ердоган, като тук разкраченото положение на Бойко Борисов, който хем иска да интегрира Балканите на Запад в свободния свят, хем демонстративно протяга ръце на Изток към олигархичната мека диктатура изглежда нелепо.

Два свята, несравними и непримирими един с друг, а ние по средата снишени – това може да е само временно и със сигурност доста рисково положение, защото в България има дори виц за ролята на посредника. А иначе Заев и Ципрас си поговориха за името на Нова (Илинденска) Македония, а Меркел и Юнкер изглежда си тръгнаха доста доволни от България, като Борисов има съществен принос за това. Но съвсем скоро нещата няма да изглеждат така, а ние ще трябва да заемем позиция, понеже призивите на Макрон и Туск за другата Европа ще попаднат в центъра на дебата, а Европа със сигурност няма да остане същата!

Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на “Терминал 3”. 

SHARE
Адвокат, експерт по конституционно право, бивш депутат от 38-то Народно събрание, Председател на НГИ "Правосъдие за всеки".