SHARE

До всички, до всички, до всички!

Благодаря за подкрепата и любовта, котенца.

Всичко с мен ще се оправи. Много е яко дори да дишаш през тръбичка., Също така успях да се наспя – за пръв път от 16 години в радиото. Скоро ще бъдем заедно и ще се прегърнем.

Татяна Фелгенгауер, в писмен вид до колегите си в радио „Ехото на Москва“.

Професията на истинския журналист рядко носи положителни емоции, а в Русия е направо опасна. Убитите журналисти в страната след 1993 г. вече са стотици, жертвите на нападения техни колеги – вече хиляди.

Въпреки че повечето жертви на нападения са мъже, някои от нападенията над журналистки са изключително брутални и знакови.

На 7 октомври 2006 година в Москва е разстреляна журналистката Анна Политковская в асансьора на входа, в който живее. Тя е известна с критичното си отношение към президента Владимир Путин и руската политика в Чечня.

Анастасия Бабурова, журналист в „Новая газета“, е разстреляна на улицата заедно с адвоката Сергей Маркелов на 19 януари 2009 г. По това време тя работи по журналистически разследвания за руските фашистки, ксенофобски и расистки движения и е смятана за един от най-големите специалисти по темата.

Юлия Латинина, журналист в „Новая газета“ и в „Ехото на Москва“, автор на десетки  книги и носител на множество журналистически и литературни награди, гласовит критик на режима на Владимир Путин и неговото обкръжение, е била нападана, по нейни думи, поне 15 пъти. През 2016 година е заляна с фекалии, а през септември 2017 г. колата ѝ и къщата, където живее с родителите си и с още едно семейство, са атакувани с бойно отровно вещество с остра миризма. Живеещата вече в чужбина Латинина подозира, че последните нападения са свързани с разследванията ѝ около аферите на личния готвач на Путин, Евгений Пригожин.

Така стигаме до 23 октомври тази година, когато мъж нахлува в офис сградата, където се помещава редакцията на радио „Ехото на Москва“. Той напада охранителя на входа с флакон газ, качва се на 14-ия етаж на сградата, където е работното място на журналистката, и я наръгва с нож в гърлото. На Фелгенгауер, която е в тежко състояние, е оказана първа медицинска помощ, а по-късно медиците я вкарват в изкуствена кома, за да я спасят. Като причина за нападението нападателят посочва „телепатичното“ въздействие на Татяна върху него.

Нападателят е бивш гражданин на Грузинската ССР, в момента е гражданин на Израел, а при обиска след ареста у него откриват план на помещенията на медията, написан на английски език. Изглежда странно, че нищо не го свързва с руските реалии, освен че е ревностен радиослушател.

Андрей Ежов, журналист в „Ехото на Москва“, смята, че няма нищо случайно в споменаването на радиото и поименното споменаване на Татяна Фелгенгауер по телевизионния канал „Россия 24“ около две седмици преди инцидента.

Тогава в „Россия 24“ излизат два материала – в първия се припомня участието на водещите на „Утринний разворот“ в радиото – Татяна Фелгенгауер и Александър Плющев – в конференция на регионалните журналисти. Материалът започва със следните думи: „В Русия се води пропаганда, организира се събиране на информация и се правят опити за създаване на прозападна позиция в навечерието на президентските избори. Всичко това е дело на чуждестранни неправителствени организации, работещи в тясно сътрудничество с  „Ехото на Москва““. За водещия на „Россия 24“ това сътрудничество представлява търговия „с информационно оръжие по достъпни тарифи“.

След излъчването му се прави вторият материал, който е посветен на реакцията на журналистите от „Ехото на Москва“. „Твърде много плевели виреят на руска почва“, коментира водещият на “Россия 24” Алексей Казаков. „Между другото, не само Алексей Венедиктов (главният редактор на „Ехото на Москва“) се засегна, но и водещите на сутрешния блок Александър Плющев и Татяна Фелгенгауер. Чуйте какво казват за нас“. И после в ефир зазвучава единствено следната фраза на Фелгенгауер „Тогава не трябваше да се ограничаваме с лозунги, а днес всичко е много по-сложно“.

Татяна е едно от познатите имена на радиостанцията. Започнала е от най-ниските стъпала в редакцията – в началото само гледа новини, от които трябва да отсява най-важното и да го предава на дежурните редактори. После започва да общува по телефона с кореспондентите в чужбина, а през 2005 година, едва 20-годишна, за пръв път се появява и в ефира на радиото.

В момента е един от най-активните  водещи с предаванията си „Особено мнение“, „Разворот“, „Персонално ваш“ и т.н. Логично често е предмет на вербални атаки от най-различни страни. Носи фамилията на приемния си баща Павел Фелгенгауер, а истинското ѝ фамилно име е Шадрина.

Тази фамилия често е в устите на привържениците на Владимир Путин, както и на всякакви общности, вярващи в конспирации. Борис Якеменко, лидер на пропутинското младежко движение „Наши“, пише в блога си още през 2009 г. „Трябва да направим така, че да превърнем живота на Подрабинек в кошмар, за да бъде невъзможно той спокойно да върви по улицата, без да бъде заплют. Това важи за всякакви там гербери и фелгенгауери.“

В случая не е много ясно дали Якеменко е имал предвид Татяна или приемния ѝ баща Павел, или двамата едновременно, но и двамата са смятани за противници на режима и фигурират в различни списъци с врагове – например в списъка на агенцията „Русская народная линия“, крайно „консервативно“ националистическо онлайн издание.

Другите, споменати от Якеменко, са журналистът Александър Подрабинек, дисидент още от съветско време (който неотдавна обяви, че се страхува за живота си), и Алла Гербер, журналист и председател на фондация „Холокост“. Специфичният почерк, с който Татяна води предаванията си, вероятно също има роля за злобата на опонентите ѝ. Тя е винаги в добро настроение, като комбинира убийствено чувство за хумор, безпогрешен журналистически рефлекс и силен интелект.

Писателят Дмитрий Глуховски свързва случилото се с нагнетяването на омраза благодарение на руската държавна пропаганда: „През последните години значително порасна градусът на напрежението и на раздразнението в обществото. Това би могло да доведе до емоционални избухвания на хора с неустойчива психика.“

Михаил Горбачов, съветският лидер, започнал процесите на демократизация в СССР и първи и последен президент на съветската държава, е на подобно мнение. По повод случая той изказа опасения, че ако обществената психоза продължи да набъбва по същия начин, то напълно вероятно е да последва „болест, обхващаща цялата страна и общество“.

„Властите, както обикновено, ще опитат да размият това събитие“, коментира и режисьорът Павел Чухрай в блога си на сайта на радио „Ехото на Москва.“ „В най-добрия случай ще реагират като при обикновен криминален или битов инцидент. На улицата няма да излязат хиляди и десетки хиляди души, както във Франция, когато екстремисти нападнаха хумористично списание.“

Според медицинския екип, лекуващ Татяна, състоянието ѝ е стабилно и тя ще може да се възстанови напълно. Гласните ѝ струни не са засегнати от нападението.

Но какво ще стане с разпалваната омраза и настъпващата врагомания в руското общество? Ще изчезнат ли и те почти безследно?

 

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.