SHARE

Авторите и създателите на “Терминал 3” не крият позициите си и оценките за случващото се в България и по света. Нашите коментари са болезнени заради истинската картина, която рисуват с думи, карикатури и фотоколажи. Това е обзорът ни за 2017-а. Това сме ние. Няма как той да не започне с брилятния Чавдар Николов и неговия прочит на годината, разбира се, в карикатура (на корицата). 

Никола Пенев:

За мен най-значимото във вътрешнополитически план е, че Борисов, Цацаров и Пеевски вече не виждат нужда да крият съюза си. Тази арогантност е подплатена с подновена корупционна подкрепа за руските проекти в България. Тя показва обаче и че сме стигнали повратна точка – управляващата коалиция е стигнала предела на наглостта. Оттук нататък или ще започне да се разпада, или ще мине към открити репресии.

Самуил Петканов: 

2017 години откак Христос даде живота си, за да изкупи греховете на хората, човечеството еволюира до своята най-връхна точка, а именно – фиджет спинърите. Всичко в годината беше в тоя дух – от covfefe до мокета, залепен със силикон връз гранитогреса на НДК. Ако през 2018-а няма 365 коледи, в които хората да бъдат по-смирени, обичащи и наслаждаващи се на хубавите неща в живота като семейството, близките си и интервютата на дует “Ритон” по телевизора, не очаквайте да е много по-яка.

Ивет Добромирова:

2017 бе една тъжна година за българската демокрация. Делегитимирането на всички институции, претопяването на разделението на всички власти и властващото тотално беззаконие е бумеранг, който ще се върне обратно и ще удари онези, които ръководят тези процеси. Това е неизбежно – законите на историята са простички като физическите. Няма да е лесно, защото територията е напълно овладяна, а нейните жители в болшинството си са крепостни – напълно подчинени и напълно икономически зависими от местни и национални феодали. Българите все някога ще осъзнаят, че ще живеят по-добре единствено и само когато държавата им не е на първо място по корупция. Защото овладяването на корупцията означава по-добро образование, по-добро здравеопазване, по-добро правораздаване, по-добра държава. Въпросът е – кога България ще преходи от XIX в., където тя рязко се върна с всичко, което представлява като политически манталитет и национални нрави?

Константин Павлов:

Това беше една лоша година, най-вече по перспективите си, защото всичко сочи, че 2018 г. ще бъде още по-зле. В България официално имаме диктатура, която не уважава нито правото, нито частната собственост, нито личната неприкосновеност, нито истината. Но още не се е показала в пълния си блясък. България има и нов президент, който също още не е показал най-лошото, на което е способен, а тревожни знаци има множество (например непрестанните му опити да отдели България от Европа). Президентът на най-мощната държава в света също още не си е показал всичките рога, а той има какво да покаже. И едва ли изходът от всичко това ще е в обикновеното снишаване, за което обичаме да си мечтаем в България. Напротив, чака ни трънлив и неравен път с остри завои. Можем най-много да искаме от съдбата справедлив шанс да решим сами проблемите си, нищо повече.

Георги Пламенов:

В началото на 2017-а се основа “Да, България”. След изборите се оказа, че много от мислещите хора останаха непредставени в парламента. Клиентелизмът взе връх и триумвиратът Борисов-Пеевски-Цацаров вече управлява без прикритие. Но има надежда – хората не са обезверени.

Йоанна Маринова:

2017-а година доказа, че българското общество е проспало трудната част от демокрацията – осъзнаването на силата на гражданската воля, борбата за утвърждаването ѝ. Тази глуха и сляпа апатия храни новата постсъветска държава, която крепи болното си тяло на всичките ни неразрешени проблеми: кризата в образованието, която произвежда фиктивно образовани и лесно манипулируеми граждани; изгнилата от зависимости съдебна система, която ги държи подчинени; корупцията по високите етажи на властта, която парализира окончателно държавата; Гьобелсовите медии, които гордо носят титлата “пропагандна машина”. Въпреки всичко все повече българи тръгват по пътя от “народ” към “общество” (доста все още чакат някой да ги закара там) и се надявам, че осъзнаваме ясно колко дълъг и труден е този път.

Александър Кръстев:

Година на осветлените зависимости и на видимото увеличаване на хората, от които не зависи нищо. Година на началото на края, защото дори и тези, които си висят едни през други, все някога увисват. Но и година на пробуждането, защото все повече хора си дават сметка, че “от нас зависи”!

Давид Джамбазов:

През 2018 се задава възможност за удар по най-болезното за политкорупционната върхушката в България място – да не се изложи пред чужденците. Бай-Ганьовият рефлекс, който се заключава в това да представя простотията си като някаква чаровна балканска самобитност, се разпада пред угрозата други българи да го представят в истинската му уродлива светлина. Това означава, че председателството на Съвета на ЕС ще покаже дали истинският български елит, този, който си мечтае да живее в правова, икономически развита държава с добро образование и здравеопазване, има сила и смелост, или се е предал напълно. Месеците, в които България е в полезрението и местопребиваването на европейските политици, трябва да се превърнат в месеци на постоянни и ефективни протести за важните неща.

Йордан Цалов:

2017 г. се оказа изключително важна за бъдещето на страната – от избора на нов Висш съдебен съвет, който на свое място ще избере следващия главен прокурор, до възраждането на АЕЦ “Белене”, се взеха решения за десетилетия напред.

Видяхме и образа на България – корумпирана, но несъздаваща проблеми за ЕС, както написа немският вестник Die Zeit.

Управляващият ни триумвират на Борисов, Пеевски и Цацаров се приема за даденост. Наглостта излезе наяве и вече не усеща нужда от това да се крие. Последния път това доведе до избора на Пеевски за шеф на ДАНС.

Място за оптимизъм има, и то много – тъй като този модел на управление не може да продължава вечно. Оптимизмът обаче идва с поуки, а реформаторската общност в страната има особения талант да повтаря едни и същи грешки.

Европейските и местните избори са чак през 2019 г., което навярно означава, че 2018 г. ще продължи както досега. Повод борещите се със стакуквото да намерят решения и политики, с които да достигнат до избирателите – тъй като тръбенето на едно и също от няколко различни формации очевидно не работи.

Теодор Михайлов:

Бутафория и бетон. 2017 беше бутафорна година. Бутафорен парламент, в който дори бутафорната опозицията поддържа бетонното управление, защото (видиш ли) нямало кой друг да управлява. След бетонирането на Черноморието последва и бетонирането на модела КОЙ. Кой е той знаят всички, нищо че него обикновено го няма, но това не пречи на всяка власт да му трепери и да му угажда.

Скоро ще бетонираме и Пирин. Тази година втори, догодина трети кабинков лифт. А с тях вървят и прилежащите бетонни туловища, наречени за краткост хотели. И таратор по 12 лева. Бутафорна столица с отровен въздух и комични велоалеи. Бутафорна демокрация като декор от евтин холивудски филм на ужасите, който скоро ще се разпадне, а изпълнителите на главните роли ще изпаднат в забвение. Кой в Дубай, Кой в Монако, Кой в Лихтенщайн. Само ние ще сме тук и пак ще бъдем същите и със същия плам в очите ще гледаме с надежда към новия месия, който ще ни обещава същите неща като стария, но по нов и някак по-красив начин. А ние ще продължаваме да градим бутафорията, която ще завещаем на децата си. Честита Нова Бутафорна 2018 година, българи!

И за финал коментара на Иван Червенков: Българската криптовалута

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.