SHARE

Те “живеят” с един от най-умните хора в света през последните пет години – Роб Гудман и Джими Сони са авторите на бестселъра A mind at play. Те разказват историята на това какво е да наблюдаваш подобен ум заедно с 12 ценни урока, които са научили от преживяването.

Клод Шанън е американски математик, електроинженер, криптограф и познат като “баща на информационната теория”. Той е създателят на единицата бит и пионер в бъдещето на съвременните компютри. Освен това той допринася в сферата на криптоанализа по време на Втората световна война, разбивайки кодове и осигурявайки безопасни връзки за комуникация.

“Най-важният гений, за когото сте чували, мъж, чийто интелект е равен на този на Алберт Айнщайн и Исак Нютон”, пишат авторите в материала, посветен на книгата. Те прекарват пет години в изследване на живота на Шанън отблизо, преоткривайки неговия брилянтен ум и приноса, който носи за човечеството.

И ако се чувствате виновни, че не знаете кой е Шанън – авторите сами заявяват, че също не са имали представа. До момента, в който не са се потопили в проучването за книгата. Едва на 21 Шанън публикува една от най-важните магистърски тези за онова време, която ще положи бъдещето за дигиталните компютри. На 32 публикува “Математическа теория на комуникацията”, която е наричана “Магна Харта на информационната ера”. Той е и създателят на единицата бит, която мери информацията, а също и първият, който обяснява как дигитални кодове могат да изпращат съобщения с пълна точност.

Но не само – Шанън е жонгльор, кара колело с една гума, изобретява различни джаджи, първокласен играч на шах, разбива кодове и е поет аматьор. Той осигурява секретната телефонна връзка между Франклин Делано Рузвелт и Уинстън Чърчил по време на Втората световна война. Научава се да пилотира самолет. Свири на джаз кларинет. Изгражда фалшива стена в къщата си, която се върти с натискане на бутон. И освен това позира за Vogue.

“Ако той бе жив да прочете книгата ни, най-вероятно щеше да ни се присмее”, пишат авторите. И представят своите 12 урока, научени в продължение на пет години в писане на една книга:

1. Заглушете съобщенията 

Постоянното разсейване, което се случва с помощта на социалните медии и пищящите телефони убиват фокуса и продуктивността. Разбира се, авторите шеговито обвиняват Клод Шанън за този феномен, но съветват – изключете всичко.

“Шанън ни показва, че да изолираме [факторите, които ни разсейват] не е само въпрос на постигане на спорадични моменти на фокус. Това е съзнателно проектиране на живота ни и работните навици с цел да намалим разсейването.”

След като проучват кореспонденцията на Шанън в библиотеката на Конгреса във Вашингтон, те намират много повече входяща поща, отколкото изходяща. Шанън държи вратата на офиса си затворена – и нито един от колегите му не го помни като груб или неприятелски настроен. По-скоро като човек, който цени времето си. Както и свободата да мисли на спокойствие. Шанън инвестира времето си в стимулиращи идеи, не в празнословия.

2. Първо голямата картина, после детайлите

В работата си в областта на математиката Шанън се заема с големия проблем и разплита детайлите впоследствие. “Мисля, че съм повече визуален, отколкото символичен. Опитвам се да почувствам какво се случва. Формулите идват по-късно”, казва той. Негови ученици казват, че усетът му, че нещо просто “трябва да е така”, обикновено се потвърждава с работата му. Други негови колеги го обвиняват в упоритост и неспособност да види друга гледна точка, но често критиките на колегите му са опровергани, след като той докаже поредното си усещане.

И въпреки че повечето от нас не са гении и нямат неговата интуиция, урокът, който трябва да бъде научен, е, че притесненията за липсващи детайли ни отклоняват от преследването на целта. Защото детайлите почти винаги идват по-късно. А големите идеи са това, което има значение.

3. Не просто намерете ментор – позволете си да ви учат

Менторите имат значение, но те са нищо, ако не позволите да отворите съзнанието си и да се освободите от това, което мислите, че знаете. Позволете си да учите. Това изисква скромност и способността да приемаш насоки, дори когато това е некомфортно, предизвикателство или противоречи на интуицията ви, разказват авторите. Дори гении като Шанън имат ментори. Най-значимият за него е Ваневар Буш, който координира американските научни действия през Втората световна война. Той бута Шанън извън зоната му на комфорт и предизвиква продуктивността му. След успеха на магистратурата на Шанън Буш го кара да напише докторската си теза върху теоретичната генетика – нещо, което Шанън трябва да подхване от нулата и над което няма никаква представа. Но това доказва, че Шанън може да се справи с всяко едно предизвикателство. И сигурно е изпитвал дискомфорт – но безрезервното доверие в ментора му и желанието да се учи му носи нови знания. Какво по-важно от това?

4. Не всичко, което сте създали, ще бъде успех

Буш насърчава Шанън да избягва килии от всякакъв вид, пишат авторите. За него учените с дълбоки знания в множество области не свършват с Леонардо да Винчи или Бенджамин Франклин – той вярва, че и съвременните мъже на науката могат да постигнат подобни успехи.

Във време, в което натискът над хората да специализират и да се изкачват по стълбици е по-голям от всякога, логиката на Буш изглежда противоречива. Но всяко ново знание, всеки нов успех е от значение. Както самият Шанън казва: “Работя над три различни неща едновременно и странното е, че имам чувството, че това е по-продуктивно от метода да се мъчиш над един проблем”.

И така, Шанън създава и други неща – включително джаз музика, поезия и джаджи. Нито едно от тези неща не му носи световен успех. Но всички те имат полза за неговото изграждане като личност и помагат на работата му.

5. Хаосът е окей 

Наблюдението на атмосферата на работа на Шанън – пълен хаос. Шанън не се страхува да си изцапа ръцете, проектите му са разхвърляни навсякъде, полуизградени машини и части се валят по земята. “Аз съм хаотичен, вечно отлагащ всичко човек”, пише самият Шанън. А таванът му е пълен с бележки, полузавършени статии и въпроси, написани на хартия. И ако, от една страна, авторите изпитват съжаление за работата, която никога няма да стигне до нас, от друга, урокът е ценен – умствената енергия, инвестирана в перфектното подреждане на атмосферата или работното място, дори човешката мисъл, може да бъде изразходвана другаде.

6. Идеите искат време 

Прозренията на Шанън са отнели време. Често той дори не е успял да публикува откритията си. Но склонността му да следва любопитството си често го връща към първоначалните идеи – дори години по-късно.

Дори известната му теория на информацията е отлагана с години. И тогава Шанън осъзнава – работата не е линеарна. Идеите идват тогава, когато идват. И когато теорията най-сетне е завършена, тя не е плод на часове, компресирани в пресилена работа, а идва “като бомба”. Шанън позволява на зрелостта си да изиграе роля в работата. И си дава време. Нещо, от което всички може да се поучим в ерата на незабавния успех. Ера, в която постоянно се сравняваме с другите и живеем в постоянен страх, че времето ще свърши.

Шанън не работи над най-известния си труд постоянно в продължение на тези десет години. Всъщност през по-голямата част от времето той събира прах. Но постоянството му дава резултат.

7. Преценявайте приятелствата си 

Приятелите на Шанън вероятно са се броели на пръстите на едната ръка. Социалният му живот в никакъв случай не е на сърдит мърморко. Но той със сигурност не може да бъде определен като душата на компанията.

 

Колегите му казват, че той се отнася към проблемите различно от останалите. И този голям интелект го прави отчужден или понякога се тълкува като нетърпение. “Той никога не спореше за идеите си. Ако хората не вярваха в тях, той просто игнорираше хората.”

Разбира се, линията между арогантността и спокойната самоувереност е тънка. Заради това интелектуалните ресурси трябва постоянно да бъдат култивирани – Шанън никога не търси статус, не се занимава с интриги в офиса и не се опитва да спечели всеки критик.

В избора си на приятели той спазва тези принципи – търси хора, които се занимават със значимите за самия него неща и които ще бъдат добър източник на мнение. Той се заобикаля с хора, чийто ум и креативност предизвикват възхищение в него. Така той избира хората, които изваждат на показ най-доброто от самия него. За него приятелствата не са връзки – те са съдържание.

8. Парите трябва да стоят там, където им е мястото 

Според легендите офисът на Шанън прелива от чекове, които той е забравил да осребри. Разбира се, спорят авторите, това е преувеличение. Но то почива на зрънце истина – трупането на пари никога не е основната грижа на великия учен. Същевременно той е инвеститор, който добре разбира механизмите на стоковата борса. Така той потвърждава философията, че всъщност преследването на парите е това, което отклонява вниманието ни от значимите неща. Но това не прави парите ненужни.

Шанън е перфектен пример за човек с добър стандарт на живот, който не е обсебен от това да трупа пари. За него богатството не е начин да живее нашироко, а по-скоро възможност да прекара повече време в работа над проектите си. Трябва по-често да си напомняме, че парите не са крайната цел: това да създадем нещо устойчиво, да вдъхнем живот на една идея или може би просто да бъдем щастливи – това е крайната цел.

9. Сложността е лесна. Простотата е трудна 

Шанън не се впечатлява от колегите си, които пишат пълни с фактология томове или чиито теории се появяват на бял свят с фанфари. Това, което го впечатлява – авторите го сравняват със Стив Джобс – е радикалната простота на нещата.

Неговата стратегия за справяне с проблемите? Опростете проблема. “Почти всеки проблем, с който се срещате, е утежнен от всякакъв вид излишни данни от един или друг вид”, казва той. “Ако може да опростите проблема до основните му качества, може да видите по-ясно какво е решението.”

Красноречиво.

10. Колкото по-малко се нуждаете от реклама, толкова по-добра е идеята ви. 

Докато неговата теория на информацията се радва на огромен успех и популярност, Шанън призовава хората да… я оставят на мира. Вместо да се превъзнасят по тезите му, Шанън казва на колегите си да се съсредоточат над работата си. Той мрази бизнеса в проучванията – вместо това казва, че е важно да запазят науката като наука. Той се страхува от опасността идеите, които ражда умът му, да бъдат използвани и разтегнати отвъд значението си.

Думите му са шок за сравнително млад учен, който тепърва ще гради кариера. Но това, което е от значение за него, е истината. Доброто проучване, както и добрата работа говорят сами за себе си. Те нямат нужда от реклама. Стойностните хора – също.

11. Ценете повече свободата си, отколкото социалния статус 

“Не мисля, че някога съм бил мотивиран от това да печеля награди, въпреки че имам няколко дузини от тях в другата стая. Винаги съм бил по-мотивиран от любопитството. Никога от финансовите облаги. Просто съм се чудел как работят нещата. Или какви закони управляват дадена ситуация, какви теореми съществуват за това, което човек може да направи или да не направи. Основно исках да разбера сам за себе си.”

Нито една от десетките почетни дипломи, които получава, не висят на стената му. Шанън не се обременява с титли и не се кичи с почести. Той прави това, което му доставя удоволствие. И запазва себе си – постижение, което ще ви направи по-щастливи от всяко друго. И за което никой няма да ви даде диплома.

12. Не търсете вдъхновението. Търсете дразнителя 

Много от нас чакат вдъхновението. Но това не е начинът. “Вдъхновението е за аматьори – останалите просто идваме на работа”, казва художникът Чък Клоуз, цитиран от авторите. Шанън вярва в нещо подобно.

Идеята може да дойде от добър разговор, от работа в ателието, от безцелната игра, в която Шанън се въвлича понякога. Но най-вече идва с правенето, не с чакането. Шанън изпитва дразнене, когато нещата не работят така, както той очаква. И превръща това дразнене в свое гориво. И това няма да се случи, освен ако в процеса на работа не опрете до момент, в който нещата просто не изглеждат както трябва.

Не бягайте от тези моменти, призовават авторите. Дръжте ги на всяка цена.

Цялата статия може да прочетете на английски тук. 

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )