SHARE

Да, наистина расте делът на стоките с по-висока добавена стойност в нашия износ. През 2018 г. близо половината износ е бил на такива стоки, характеризиращи се с висока степен на близост до крайния продукт за потребление.

И все пак икономиката ни като цяло произвежда ниска добавена стойност. Причините са много, но според мен ето топ 10 на най-важните за нашата бедност:

1. Огромна част от позитивните новини за износа ни се дължи на чуждестранните инвеститори, които оптимизират данъчното си облагане, като чрез трансферно ценообразуване оставят по-голяма и малка част от добавената стойност на произведеното у нас в страната.

2. Дори да нараства делът на по-сложни и с по-голяма добавена стойност стоки, контролът върху веригата за доставки е в чужбина, следователно маржовете, които остават у нас, не са съществени.

3. Много са малко продуктите, които се произвеждат у нас за краен клиент в чужбина и където съществена част от крайната цена в чужбина остава у нас. Причината е липсата на добре разработени брандирани продукти, слаба дистрибуция или липса на достъп до крайния клиент.

4. Липса на конкуренция на вътрешния пазар в секторите, които разчитат на обществени поръчки или продават акцизни стоки – политическият чадър изсмуква добавената стойност като рента, която се поделя от протектирани бизнесмени и политици.

5. Монополизиран енергиен сектор под силно държавно (наше и чуждо) влияние, който налага плащането на рента на вносителите на горива и енергия над пазарната цена, изсмуквайки част от добавената стойност.

6. Такса “вредни” за държавните органи – регулатори, НАП, НОИ, ХЕИ, всякакви държавни и общински служби, които могат да фалират всеки бизнес по всяко време.

7. Лоша инфраструктура, която забавя и оскъпява себестойността на продукцията.

8. Остър дефицит на висококвалифицирана работна сила, която да създава висока добавена стойност и на предприемачи с иновативни идеи, които да знаят как да ги реализират.

9. Данък “мека инфраструктура” – често променящи се закони, наредби, правилници, които водят до непланирани загуби – увеличена бюрокрация и разходи за бизнеса.

10. Данък “правосъдна система”: липса на възможност за бързо разрешаване на търговски спорове, водещи до невъзможност за ефективно събиране на вземания и тяхното отписване.

Коментарът е от Фейсбук профила на автора

SHARE
Доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис". В дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия.