SHARE

Днес Конгресът на САЩ отне акредитацията на флагмана на руската пропаганда Russia Today (RT), като причината за това е, че медията бе наскоро задължена да се регистрира като „чуждестранен агент“ в САЩ.

От отнемането на акредитацията журналистите ѝ няма да имат достъп до събитията в Конгреса и би следвало те да загубят акредитацията си и за Белия дом.

По-важен обаче остава въпросът защо тези мерки се налагат на руската медия.

През януари ЦРУ, ФБР и Агенцията по национална сигурност публикуваха доклад за намесата на Русия в президентските избори в САЩ. В него Russia Today е опредена като „пропагандна машина на руската държава“, която е допринесла в кампанията на Кремъл да „помогне на шансовете за победа на избрания президент Доналд Тръмп”.

Въз основа на доклада Департаментът по правосъдие на САЩ настоява телевизията да се впише в регистъра на „чуждестранните агенти“ (FARA), според който медията трябва да представя и допълнителни данни за своето финансиране.

И така в средата на ноември Russia Today се регистрира като агент на чужда държава, заради което й се отнема и акредитацията от Конгреса.

Защо тази история е важна?

През септември българското правителство също прие доклад, в който Русия е припозната за основна заплаха за националната сигурност и стабилност на региона. Като изрично в него е посочено, че:

„Безпокойство предизвикват опитите на чужди държави за формиране на обществено мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за лансиране на подвеждаща информация, финансиране на партии и популистки организации, инициативи на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението и др.“

Също така Европейската комисия публикува база данни на разпространителите на руска пропаганда, като в него фигурират медии като българските ПИК и „Блиц“. В него е направено уточнението, че не е задължително тези медии да са кремълски, но те разпространяват пропаганда, идваща от кремълските информационни агенции.

Независимата Фондация за хуманитарни и социални изследвания в България също така публикува доклад за антидемократичната пропаганда, в който се отбелязва, че нейна цел е да се подготви общественото мнение  за излизане на страната от ЕС и НАТО, както и систематично да блокира съдебната реформа и всички усилия за демократично налагане на върховенството на правото.

В него са отличени също осем разпространителя на тази пропаганда –  “Русия днес”, ПИК, „Гласове“,  „А-спекто“,  „Поглед-инфо“, в. „Труд“, в. „Дума“ и в. „Уикенд“. 

След като българското правителство само е признало, че основа заплаха за страната ни е хибридната война, водена от Русия именно чрез пропагандни сайтове, то следва въпросът какво прави държавата ни, за да разучи и възпре този процес.

Поради факта, че Russia Today е регистрирана като „чуждестранен агент“, не само нейният достъп е ограничен до политическите събития, но което е по-важно – тя трябва да предава информация за своето финансиране.

В България няма как да се установи откъде идват парите за проруските медии. За част от тях може да се предположи, че имат „корпулентен“ характер и са близки до депутата Делян Пеевски, но това отново не дава пълнота на отговора откъде идва паричният поток.

Обичайното оправдание, че поведението към рупорите на Кремъл е нечестно, тъй като например BBC и Deutsche  Welle също са медии на други държави, също няма основание. Двете медии не изпълняват поръчки и умишлено не разпространяват кампании на Британия или Германия по време на предизборни кампании или за да изкривят обществения дебат с дезинформация. Не съществуват и доклади на националните служби, които да обвиняват Лондон и Берлин в намеса на чужди избори.

Такива има за Русия и въпросът как тя финансира и задейства своите пропагандни рупори е едно от предизвикателствата на нашето време.

За да разберем тези процеси, е нужно властта, освен да признае Русия за основна заплаха, да предприеме и стъпки в това да разобличи нейния порочен модел. Стъпки, каквито в САЩ биват предприемани, но в България не виждаме.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.