SHARE

По случай 100-годишнината от Октомврийската революция – която по стар стил се пада днес на 25 октомври, а по нов на 7 ноември – ви представяме поредицата на Леонид Максименков за “Засекретената революция”.

Тайната на борбата за власт е най-важното в болшевизма. А днес и най-добре пазеното съкровище на руските архиви. Революцията от 17-а година продължава да е под защитата на държавната тайна. И при стария режим, и при новия, дори и днес, при най-новия.

Предвиждам, че официалният отговор на такова твърдение ще е: всички тайни на революцията са ни известни, събитията са реконструирани едва ли не по минути, съмнения и различни прочити няма. Но наистина ли „всичко ни е известно“?

Всички помнят лозунга на руската революция „Заводите на работниците, земята на селяните, мир за народите и власт за Съветите“. А има и още едно обещание – да бъдат публикувани всички тайни договори на царското правителство.

Какво знаем, че е станало?

Знаем само следното – всички опити приключват безславно. Първият опит е на моряка и контрольор на болшевишкия комисариат (наркомат) по външни работи (т.е. външното министерство), който отговаря за проекта „Сборник от секретни документи от архива на бившето Министерство на външните работи“. Проектът се проваля малко след началото си, през февруари 1918 г. Съветите сами подписват сепаративен мир с германците и публикуването на секретните документи губи актуалност.

Вторият епизод с гласността в архивите се нарича „Международните отношения в епохата на империализма: Документи от архива на царското и Временното министерство на външните работи 1878 – 1917 г.“. Подготовката по публикуването продължава 7 години, но е прекъсната през 1938 година, след ареста на Николай Лукин, първия директор на института по история на Академията на науките. Текущата политика и тук се набърква: Сталин подготвя сепаративен мир с Хитлер, и ровенето в тайния дипломатически архив става излишно.

„Излишни“ стават и списанията на историческа тема  „Пролетарска революция“ и „Червен архив“. Спират периодичните издания в началото на Великата отечествена война. Да си отбележим, че лошият късмет съпътства изучаването на външнополитическите и международните аспекти на руската революция. Тъй че все още очакваме основния масив от документи за периода февруари–октомври 1917 г.  и за прелюдията към тях – Първата световна война…

Тайните на цензурата

На 9 март 1929 година наркомът (министърът) на външните работи Георгий Чичерин, намирайки се на продължително „лечение“ в чужбина, пише лично писмо на наркома на просветата Анатолий Луначарски: „Често се забравя основния елемент на болшевизма, който го отличава от меншевизма – ролята на борбата за власт и въобще на властта“ и добавя: „Но ако революцията се отглежда не просто като растение, но и с помощта на ВЧК (организацията, наричала се КГБ, а днес и ФСБ), то и в преподаването на историята не може да се премахне борбата за власт, тоест за престола.“

Тайните на „борбата за власт“ и на „борбата за престола“ – това е най-важното в болшевизма и до днес е най-добре пазеното съкровище на руските архиви. Двойно по-старателно се охранява технологията на борбата против властта, и особено ако рецептата е довела до успешното ѝ сваляне. Преди всичко за Февруарската и Октомврийската революция. В руските архиви секретни са дори такива прародители като английската от XVII век и френската от XVIII век. Създава се впечатлението, че властта третира всяка революция като „гореща новина“.

Ето например през пролетта на 1956 г. Първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов и  министър-председателят Николай Булганин заминават за Великобритания. Решават да подготвят три подаръчни албума с цветни илюстрации с документи от англо-руските отношения из колекциите на съветските архиви. В процеса на работа Главното архивно управление на МВР на СССР маха няколко от документите. За „неудобна“ се определя Грамота No. 35, представляваща доверително писмо на Кромуел до посланика си в двора на Алексей Михайлович, тъй като Кромуел се разглежда от реакционната аглийска историография като „цареубиец“ и напомнянето за него „може да се окаже неучтиво“ спрямо сегашната английска кралица.

„Сегашната кралица“ – това е Елизабет Втора. В Кремъл не искали да оскърбят кралската власт. Но също така сметнали за неудобно да засегнат и другарите от английската компартия, и така махнали още един документ от сборника „В тези грамоти (No 32-34) се изразява благодарността от впоследствие екзекутирания крал Чарлз Първи и на неговия син, бъдещия крал Чарлз Втори, на царя Алексей Михайлович за помощта, който той им е оказал чрез доставките на жито и кожи. Тази помощ е била използвана против английската революция от 40-те и 50-те години на XVII век. Препоръка: „документите да не се публикуват“. И не ги публикували.

Притеснението „да не се обидят“, желанието да не се допуска „страх“, да не се налива „масло в огъня“ или да не налеят „вода в мелницата“, опасението „да не разпалват“ и да не „разклатят“ – ето това определя отношението на властта и на казионната историческа наука не само към събитията от XVII век, но и към днешния юбилей на революцията от 17-а година. Затова напразно ще очакваме проекта „открит архив“ и нови масиви разсекретени документи.

До ден днешен от нас крият реалните биографии на най-пламенните революционери – вождовете на октомври. Засекретени са личните дела (основата на всички биографии) на наркома по външните работи Чичерин,

Засекретените пари

Да погледнем в главната информационна база данни за революцията и Гражданската война – към ленинското наследство, което се пази в Руския държавен архив на социално-политичесата история (РГАСПИ). За изучаването на Ленин властта създава и Института “Ленин”, и Централния партиен архив към него. За този бункер, който и до ден днешен стои на Тверския (бивш Съветски) площад в Москва, ОГПУ–НКВД–КГБ издирват по цялата страна ленинско-сталински документи. Нерядко изпращат хора в чужбина по търговете. Харчат големи суми във валута. Седемдесет и пет години всичко се върти около Ленин и болшевиките като двигател на прогреса. Нима и тук има някакви тайни?

Да, има.

Секретността на някои от ленинските документи в РГАСПИ говори не толкова за животрептящността на тогавашните проблеми, колкото за опасения да не би да се удари в някоя болна точка. Географията на секретността приблизително съвпада с проблемните региони днес – Украйна, Прибалтика, и т.н. по списъка…

Тук са например засекретените писма на Ленин до дипломатическия представител (посланик) на РСФСР в Естония Максим Литвинов от 22 февруари до 12 октомври 1921 година (РГАСПИ. Ф. 5. Оп. 1. Д. 2161). Под тотална цензура са и телеграмите на дипломатическите представители на РСФСР в Украйна от януари 1919 до 7 ноември 1922 година – четири години (Д. 2206). От историците се крие и такъв ключов момент за болшевишката история, като периода на сключване на сепаративния Брестски мир с Германия до ноемврийската революция, която сваля кайзера от власт. Съвсем неотдавна, чак след 1991 г. отново е засекретено дело  No. 2133 „Писма и докладни записки на дипломатическия представител на РСФСР в Германия Адолф Иоффе за съветско–германските взаимоотношения и по други въпроси на външната политика, изпратени до В.И Ленин“. Документите обхващат от 9 май до 31 октомври 1918 година, общо 185 страници.

В ленинския фонд напълно са засекретени и платежните ведомости и справки на Наркомата (министерството) на финансите и Комисията на Съвета на труда и отбрана по златния фонд на РСФСР за периода 1920–1922 г. (Д. 2761). В Интернет вселената броят споменавания на тази комисия е на пръстите на едната ръка. Болшевикът Шведчиков се оплакал на Ленин от стила на работа на този, до ден днешен абсолютно свръхсекретен орган „…Разглеждат въпросите не по същество, а чисто формално, с вдигане на ръка“. Тоест харчили са царското злато и валута наляво и надясно „с вдигане на ръка“ в страна, умираща от глад. А за какво са гласували „с вдигане на ръка“ и до ден днешен не знаем.

В архива на Политбюро до ден днешен са засекретени документите за Гохран (Държавно хранилище за ценности), където са се складирали конфискуваните съкровища на империята, в това число и от разграбените църкви и манастири. В подраздела „Чуждестранна валута и износ на скъпоценности в чужбина“ има и колекции документи за златния фонд, за изразходването на валута в злато и за износа на ценни метали. До ден днешен зад седем ключалки се пази делото на И. Д. Левин – за злоупотребите на бившия председател на управлението на Госбанк (националната банка) зад граница.

Наслушали сме се за безкористността, алтруизма, патриотизма и хуманизма на белите и червените. В действителност, много от тях са били задвижвани от жълтия метал. Но финансовите тайни на революцията и на съветската власт са едни от най-добре пазените, най-неразгаданите и загадъчните. И до ден днешен не знаем колко руско и царско злато към момента на революцията се е съхранявало в западните банки и каква е неговата съдба. Трошици е това, което е повече или по-малко известно.

Очаквайте част II: Сенките на вождовете

Превод: Константин Павлов-Комитата
Снимка: Николай Дойчинов/Дневник

 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.