SHARE

На този ден през 1595 г. османците пренасят мощите на св. Сава от Търново в Белград. И до днес им  е трудно на сърбите да ни  простят, че св. Сава избира българската столица за своето успение поради съвкупност от обстоятелства. Тъй като това  е сръбският светец, най-важният  в сътворяването на сръбската национална идентичност, на него е посветен и най-големият храм в  Сърбия. Дори се твърди, че след превърнатата в музей „Хагия Софѝя“ в Цариград, белградската катедрала е най-големият православен храм в  света.  Има обаче една подробност, една история, която сърбите разказват за това по  каква причина все още църквата не е съвсем готова, не е  изписана и хич не изглежда като действащ православен храм… Понеже бил най-големият храм, трябвало да има и най-голямата камбана. Отлели я от бронз известни майстори, сложили я в камбанарията, която била построена прилежаща до катедралата и като ударили тая ми ти огромна камбана, от звука се напукала едната стена. Та затова все още „Св. Сава“ е е съвсем функциониращ праославен храм.  Ако сърбите бяха използвали терминологията от днешния ден, трябваше след напукването на стената да кажат, че това е „Напредък, само напредък. Така казват в Брюксел“. Имаме късмет, че ние сме по-разумни от сърбите. Защото къде са те, къде сме ние!

В Сердика, впрочем, пък се помещават и до днес в храма „Св. Неделя“ мощите на друг сръбски крал – Стефан Урош ІІ. Тая църква се нарича „Св. Крал“ преди извършения от БКП (именуваща се днес БСП) атентат от 16-ти април 1925 г., който със своите 193 жертви и над 500 ранени дълго време е сред най-кървавите терористични актове в историята.

На този ден през 1881 г. е извършен и национален преврат, първият от многото в съвременната история на България  – княз Батенберг с помощта на Русия уволнява правителството на Петко Каравелов, разпуска парламента, назначава руският военен от финландски (някои твърдят, че е от шевдското население на Финландия) произход ген. Казимир Ернрот за министър-председател и прави всичко това с обявата, че опитът за самоуправление на  българите се е провалил. За комисари на 5-те области, където трябва да се организират изборите са назначени руснаци с много широки правомощия, всички руски официални лица одобряват открито извършения преврат, а княз Батенберг напълно открито обявява, че суспендира  Търновската конституция, ще управлява с укази за период от 7 години и преди изтичането на  този период ще свика Велико народно събрание, което да прекрои Конституцията по негова мярка. Така необходимата руска подкрепа създава възможност за на практика неограничена намеса на Русия във вътрешните работи на България.

И човек като си спомня такива събития, неизбежно прави паралели с днешния ден, когато българските русофили, част от които са в управляващата коалиция, открито се надяват  България да излезе от ЕС и НАТО, за да може някой ден, възможно най-скоро отново да има руски министър-председател, руски комисари по областите и да си  повтарят „Кат Русия няма  втора тъй могъща на света!“…

Разбира се, историята не се повтаря като фарс, нито се върти като колело. Историята се случва, за да си вземем поука. А по отношение на  Русия имаме твърде много поводи да сме си взели поука.

Снимка: Сергей Антонов за www.offnews.bg

SHARE
Емил Джасим, историк и учител. Образователен експерт, носител на експертиза и в областта на обществата и политиката на Близкия изток.