SHARE

Разбрах, че Apple укриват данъци, от комисията са ги хванали и сега компанията дължи 13 милиардa евро глоба на Ирландия. На друго място прочетох, че Европейският съюз се е намесил, където не му е работата, Apple са изрядни данъкоплатци, а ирландското правителство не иска тези пари. Къде е истината?

Да, характерно за спорт от такава величина, в последните дни се появиха много взаимни нападки между различните участници в тази драма и между обвиненията някак потъва основното – за какво става въпрос всъщност?

Да започнем с това, че никой не обвинява Apple, че не си декларира доходите – с други думи, Apple не перат пари, а изпълнителният директор Тим Кук не е скрит милиардер, който по документи да притежава само един “Опел Омега“, купен за 1000 лева. Казусът е друг.

Това, което Европейската комисия твърди, е, че Apple не плаща корпоративен данък върху всичките си приходи. Седалището на Apple за международни продажби е базирано в Ирландия и там корпоративният данък е 12,5% (в България напр. той е 10%, а във Франция стига до 33%). За да привлече чуждестранни инвеститори, Ирландия е създала условия, с които може определена част от доходите на компаниите да не се облага с такъв. Подобни разпоредби за преотстъпване и освобождаване от корпоративен данък съществуват в почти всички държави (в България те са уредени в Закона за корпоративното подоходно облагане).

Всяка държава има интерес да привлече големи компании с подобно законодателство или да помогне на даден бизнес. Това на кои бизнеси ще помогне и колко пари ще освободи от облагане е изцяло нейна си работа по същия начин, по който държавата сама определя колко да е голям размерът на корпоративния данък. И Европейската комисия не се намесва в данъчната политика, тя обаче следи за това в Европейския съюз всички компании да се съревновават на равни начала.

Комисията обвинява Apple И Ирландия, че за периода от 1991 до 2014 г. технологичният гигант е ползвал данъчни облекчения, различни от облекченията, с които са се ползвали останалите компании в Ирландия. Това представлява незаконна държавна помощ, защото нарушава конкуренцията в съюза (чл. 107 от ДФЕС). С други думи, данъчните облекчения на Apple са били прекроени специално за тях. И няма значение дали Apple са го искали или не, както учтиво компанията се обясни в изключително добре изпипаното си пиарско писмо до потребителите в Европа след произнасянето на ЕК.

През 2014 г. комисията уведомява за това нарушение ирландското правителство и технологичния гигант и преди дни постанови решение, че задължава Apple да върне пропуснатите данъци за последните десет години – от 2003 до 2014 г., които комисията изчислява на 13 млрд. евро плюс лихви.

Добре, така един ден комисията не може ли да реши и мен да ме осъди за десет години назад за това, че данъкът ми е само 10%, а в други държави ставките са много по-големи?

Не. Защото комисията не съди Ирландия и Apple за ниски данъци – фискалната политика е изцяло в сферата на държавите членки и комисията нито коментира това право на финансово самоопределение, нито се меси. Държавната помощ обаче не е данъчна политика и може да има най-различни форми – ако с нея се нарушава конкуренцията в ЕС, то комисията може да задължи получателя ѝ да върне помощта обратно на държавата за последните десет години – това е правилото, на което се позовава комисията.

Или ако Ирландия беше постановила, че корпоративният данък за всички фирми ще е 0,005% – то Европейската комисия нямаше да може да направи нищо. По същия начин, ако данъчните облекчения важат за всички компании в Ирландия, а не de facto единствено за Apple, то нямаше това да се смята за държавна помощ. Въпросът не е данъчен, а в сферата на конкурентното право.

Един от основните принципи на общия пазар на ЕС е, че съревнованието в него трябва да е справедливо и не е редно например Германия да дава държавни помощи на “Мерцедес” или италианците да подпомагат своите производители на спагети. Заради това в договорите на ЕС отдавна е забранено нарушаването на конкуренцията с държавни помощи.

А каква всъщност е схемата?

Apple е създала две дружества в Ирлания – Apple Sales International  и Apple Operations Europe. Първата отчита в Ирландия приходите на технологичния гигант от всички държави в Европа, Близкия изток, Африка и Индия.

Двете компании дължат корпоративен данък от 12,5%, но въпросът е за каква част от приходите си. Ирландското законодателство е така направено, че те се ползват от облекчение, според което много малък процент от приходите им се облагат с въпросния данък. За 2011 г. например Apple Sales International е направила печалба от 16 млрд. евро, но от тях само 50 млн. са били обложени с данък, заради което за въпросната година Apple Sales International е платила на Ирландия по-малко от 10 млн. евро корпоративен данък. De iure тя се е съобразила с данъчната ставка, но de facto не са били обложени с данък повече от 15 млрд. евро.

Така действителната ставка, която компанията е платила върху всичките си приходи за 2011 г., всъщност е била от 0,05%. В следващите години разликата се е е увеличавала, като през 2014 г. е стигнала до 0,005% от печалбата им.

Всички необлагани с данък приходи на компанията са се прехвърляли към „централно управление”, което няма седалище в нито една държава и няма никакъв персонал.

Аха, значи Тим Кук не е отчел едни пари и после ги е вложил в… “едни други работи”.

Не. Тим Кук не е мутра от Св. Влас и не прави бизнес от “едни други работи”, с които да си купува ланци и яхти.

Парите, за които Apple не са плащали данъци, са върнати в американското седалище на Apple, Inc. и са използвани за научноизследователска дейност (R&D). С тези пари компанията прави така, че iPhone-ът да е по-тънък всяка година, да бъдат пускани нови продукти и услуги и всичко друго, което може да се сетите, че върши една технологична компания.

Въпросът не е дали Apple е данъчен измамник или дали е нарушавала закона. Всъщност, както компанията заяви в свое прессъобщение, тя през всичките тези години се е съобразявала с данъчните указания, които ирландското правителство им е предоставяло (едното е от 1991 г., а другото от 2007 г.). Тук не става въпрос за данъчни престъпления и Apple не дължи наказателна глоба, а връщане на държавната помощ, която Комисията твърди, че компанията е получила.

Значи Apple се е съобразявал със закона и сега понася удара нечестно?

Не. Apple в момента се опитва да се представи като загубила ума си старица на данъчното гише, която попълнила декларациите, както са и казали, но после се оказало, че не е трябвало да ги попълни така и изведнъж тя е задлъжняла с милиарди на държавата.

Когато Apple е получила първото данъчно указание през 1991 г., в което се е казвало, че определени приходи не трябва да бъдат облагани, вече в договорите на ЕС е била забранена държавната помощ, която нарушава конкуренцията. Apple и Ирландия са били напълно наясно, че стъпват по тънък лед и е възможно един ден комисията да започне да разследва тези данъчните облекчения, както и че комисията има правото да иска връщането на държавната помощ за 10 години назад.

А ирландското правителство защо не иска да му бъдат върнати парите?

Защото за 2014 г. Apple е наляла в ирландския бюджет 400 млн. щ.д. и е създала над 6000 работни места в страната. Ирландското правителство защитава компанията, защото от години държавата се опитва да си изгради имидж на данъчен рай в Европейския съюз. Ако тя спре да бъде такъв, то просто международните компании ще си преместят седалищата в други държави и ще спрат да захранват ирландския бюджет.

Сделката е изгодна и за Ирландия, тя обаче не е изгодна за Европейския съюз като цяло и останалите държави членки. Европейската комисия иска да докаже, че съюзът може да работи и е много по-силен, когато е обединен и когато общностните правила важат за всички в общността. През последните години комисията е завела дела срещу 35 международни компании за неплащане на данъци, между които са Fiat, Starbucks, Amazon и McDonald’s.

По същия начин тя защитава правата на потребителите като е водила дела срещу Microsoft и Google. С това тя иска да покаже, че може много по-успешно да защитава гражданите на съюза, защото отделните държави членки никога не биха могли да се изправят срещу корпоративните гиганти.

Това е първият случай, в който комисията се изправя срещу друга компания за това, че е използвала данъчни облекчения, за да прехвърли парите си в необлагаемо от нито една държава “централно управление”, което не извършва и никаква дейност. Законовите предпоставки за такива действия на комисията обаче винаги са били налични в правото на ЕС.

От своя страна Apple и Ирландия поддържат тезата си, че тук не става въпрос за държавна помощ, а единствено за данъчно право, в което комисията не трябва да се меси. Кой е прав и кой е крив ще реши Съдът на Европейския съюз.

Последен въпрос. Защо в България световните компании не правят подобни данъчни схеми? Все пак Ирландия получава от Apple 400 млн. щ.д. на година и са открили 6000 работни места.

Добър въпрос. Защото, както виждате в цивилизования свят, когато се спори за 13 млрд. евро (една трета от БВП-то на България), проблемите се решават в съда.

Ако международното седалище на Apple беше в България, на компанията отдавна щяха да са и запорирани сметките без никакви обяснения и щеше да се води продължаващо с десетилетия съдебно дело. В крайна сметка съдът щеше да установи, че всъщност Apple е собственост на лицето Делян Пеевски, защото главният прокурор е открил тефтерче, в което пише “Тим Кук джироса “Епъл” на Моето семейство за един “Опел Омега”. Затова.

Ако искате да промените нещо, може да настоявате за правосъдна реформа и тогава и ние може да взимаме по 400 млн. от международни компании и да имаме дързостта да отказваме други 13 млрд.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.