SHARE

ХРОМЕ е художник. Вероятно не всички читатели възприемат графитите като изкуство и това е една от водещите причини да ви покажем именно ХРОМЕ – виждали сте негови „парчета“ много пъти из цяла България, а може би дори и извън страната ни.
ХРОМЕ създава шрифтове, използва неочаквани места и е един от най-влиятелните млади артисти за промяна на градската среда.
Говорим си в едно барче на столичната улица „Шишман“.
Не го снимаме и не разкриваме самоличността му по негово желание.

XROME 4

Това, което Хроме прави, е велико. Не ти правя четки. На мен ми трябваше известно време, за да разбера какво прави той.

Какво прави за тебе?

XROME 12Със сигурност облагородява средата. Прави мястото наистина интересно. Аз си давам сметка кога разбрах какво прави Хроме. Вървя по улицита, паля цигара, вдигам глава, виждам там горе един готин цветен надпис и си казвам „Мамка му, това е добро!“. Това се появи 2011-2012, може би?

2011.

XPOME LEFTOVERSДа, там някъде беше. И си казах „Баси, това е много яко?“. Излизаш от „Солунска“ на „Славейков“, вдигаш главата и виждаш един надпис , за който стои  човек, стои личност, която казва „аз съм тук“. Това е почти по философски много важен жест. Защото ти казваш „Аз съм тук! Има ме!“.

То по-скоро е бягство, защото човек оставя следи във всякакви места и оттам нататък няма много послания. С нещата, които правя не казвам на хората „Бъдете еди какви си!“ или „Пазете чисто!“, или „Обичай ближния!“. Не.  За мен графитите, така както аз ги усещам, са нещо доста егоистично и не се интересувам от реакцията на хората. Аз го правя за себе си. Оттам нататък, ако на някой му хареса съм ок, ако не му хареса също съм ок. И честно казано не ми пука. За мен това е като отпушването на тапата на ваната. Събират се някакви неща и в един момент отиваш и правиш нещо, без да питаш никого, когато, както и където ти хареса. Конкретно в моите работи се опитвам да пазя частната собственост и никога не рисувам по току-що санирани сгради. Избирам си мостове, калкани, покриви, места които малко или много са ничия собственост т. Не ми е готино да нарисувам на някой прясно боядисаната гаражна врата.

XROME 5
Те може и да са ти благодарни.

Може, ама може и да ме намразят. Няма как да знаеш. Това е – правейки това нещо много не се интересуваш от последиците. Осъзнаваш какви са, но си казваш „Майната му, веднъж се живее!“ и много пъти може да си навлечеш сериозни неприятности.

Бягал ли си от недоволни притежатели на  собствеността?

Бягал съм и са ме хващали. Тук на „Шишман“ сме яли шамари от тегави мутри, които полудяха, че лепим снимки с един приятел от неговия проект за запазване на паметниците. Никола Миков, фотограф, аз му помагах. Правехме го вечер и изскочиха от едно заведение, от един тъмен бар, някакви с охрани, а охраната беше и въоръжена. И ние разбрахме , че нещата са много на кантар да стане сериозно.

Кой е този бар?

Ами има там долу едно барче с жива музика понякога. Ние не видяхме, че барът работи.

Да, има един такъв бар, който е любим на един бивш министър, заради когото промениха законите.

Не знам, но човекът, който излезе беше много жилав. Не много висок, нито много як, но знаеш, че може да те счупи много лесно, а пък гардовете му бяха още огромни. На Никола почти му счупиха очилата. Казаха, че ако до 30 секунди сме още там, ще стане лошо… и оттам ние дръпнахме директно. А в Украйна си ни хванаха.

XROME KIIVВ Украйна?

Да, през 2013-та. С още едно момче бяхме, на един пазар, и се оказа, че отсреща в цивилна кола са били охранителите на пазара. Ние бяхме с „Go Pro“ на главата си и идва един човек и ме извива в доста силна хватка. Видях, че този човек знае за какво иде реч, а аз имах вариант да го напръскам със спрея, но знаех, че ако не го направя, както трябва, той ще ме разкости. Изчакахме 30 секунди, моят приятел започна да му говори нещо, в един момент той ме изпусна от хватката си и аз веднага черта, мощно бягане, а бях целия в спрей. Абе, цирк! Писали са ми и акт.

В България?

Да, в България. За нещо, което аз съм смятал за изоставено, но то не е било такова. Единият път беше склад на някаква държавна агенция, пребоядисаха го на другия ден. Вторият път беше на пътя Бургас-София още преди да направят магистралата. Имаше някаква постройка край пътя, ама идеална за целта. По едно време пристигна една „Лада Нива“, питат ме „Какво правиш там?“, а аз им казвам невинно „Рисувам“. Те викат „А защо не правиш като елтаблата в София?“ и аз „Ами то аз го правя този проект“. И те: „А, супер. Ама трябва да ти напишем акт, няма как.“ Бяха някакви много готини чичковци, набори на баща ми, които реално не видяха нещо лошо в това, което правя, но са извикани по сигнал и трябва да действат. Написаха ми акт, пристигна на майка ми на адреса. Иначе след две – три години вече въведохме правилото „Рисувай през деня навсякъде“, което работи супер добре – хората не го възприемат като вандализъм, а започнаха да го приемат за нормално да се рисува из града. Винаги може да изтеглиш късата клечка и да спре черен мерцедес и да те сцепят от бой.

XROME 20

Случвало ли ти се е?

Слава богу,  не.

XROME 21Имаш много общи пространства с Море, кое от двете?

Море е приятел, но той все по–малко живее тук.

XPOME LINZВие имате нещо като задочен диалог с него на определени места. Да речем на Цар Борис ІІІ.

Да, с него се забавлявам много, защото по някакъв начин сме близки като характери и цялото нещо го приемаме супер на майтап. Не ни интересува резултата, а по-скоро процеса, усещането, по-скоро емоцията.

А има ли съзтезание между теб и Море?

Не.

Море нали, не More?

Ами ние му казваме Море, иначе е More, Do More. Той е супер мотивиран, по-малък е от мен, но е супер нахъсан. Последно бяхме в Атина да рисуваме т.е. не само, взехме и приятелки, малко туризъм, ваканция. Рисувахме по улиците денем, метрото също е много известно, супер интересно и лесно се рисува.

Къде метрото?

В Атина.

Ама къде в Атина?

Ами има много места, на които се рисува, ние ги обиколихме, но някои от тях бяха абсолютно невъзможни, имаше и нон стоп охрана. Бяхме с местно момче.

Там в гората, където метрото излиза на Агората, има доста графити.

Аз ти говоря за мотрисите. Доскоро се водеха за една от най-лесните метросистеми в Европа. Да рисуваш метро е малко по-друга бира. Не е отиваш и го правиш. Трябват топки и да си наясно, че ако те хванат, може да пострадаш по-сериозно. И така отидохме в това метро, гледахме някакви спотове, но нищо не ни вдъхна доверие, а и двамата не сме чак толкова хардкор. Видяхме се с едно момче, което ни показа една станция, която също беше пълен майтап. На станцията има 4 човека, има мотриса, трафопост и накрая пак станция, където можеше да има човек. Пълно с камери.

Mission Impossible?

Да, ама всъщност е mission possible, защото никой не гледа или не ги интересува. И тръгнахме да влизаме в това място, минава се през една къща, през двора, но заваля проливен дъжд и като прескачахме релсите, Морето го хвана тока. Не го изхвърли, но просто го хвана тока. И казах „Я бягайте оттука, бе! Това ми е too much да казвам на майка ти и баща ти, че сме рисували метрото и тебе те няма.“ Това за мен не си заслужава. Качихме се на перона и му казах за мен това е non sense. Всичко това стана за някакви секунди, излязох от депото, той продължи да рисува. В ето такива моменти има неща над рисуването. И този покрив на пл. „Славейков“, за който говорихме в началото, пак с него го правих. Той беше вървял след работа и каза „Ей тука, над Топ спорт на Графа“, а аз казах „Супер, правим го!“ В 8 вечерта сме на мястото, но вратата вече е затворена. И предложих да пробваме ключовете, които имаме и ключът от моя апартамент отвори вратата. Леко счупихме един прозорец, признавам, за да излезем на покрива. И горе на този покрив имаше 30 градуса наклон, а сме без въжета и двамата без екипировка. И през цялото време си казвам „Само гледай да не падне приятеля ми“, защото ако аз падна, няма да усетя нищо. След тази акция имах три дни мускулна треска от треперене на краката. Отгоре ако паднеш си мъртъв или инвалид до края на живота си. След това не съм правил подобни изпълнения, защото беше супер адреналин и усещане, но не си заслужава.

XROME 14Кое ти е любимото „парче“, както се казва на вашия графитърски език? Ти имаш из цяла България, а и извън страната също.

Да, в Европа няма място, където да съм пътувал и да не съм рисувал. Има много неща, които ме кефят. Има едно, в което всяка буква е магнит. Покрив има един на Цариградско, който ми е много любим. Бяло и червено. И там има история.

XROME 23

Каква е историята?

Ами там има един изоставен автомобилен сервиз от соца, Автосервиз  „Изток“, и няколко дни поред питах охраната може ли да го нарисувам. Първи път питах – отказа, втори път питах – пак отказа, третият вече не питах, а отидох в 10 вечерта. Видях, че охраната си е в будката и спи, и се покатерих, беше малко височко, имах две кутийки акрил, синя и червена, а като се качих се оказа, че стената е мега голяма. Боята ми беше супер къса. И нямах и вода, а боята се разрежда с вода. Като започна да попривършва боята и видях, че няма да успея да довърша и се наложи да си добавя вода, но без да имам вода наблизо. И така довърших това парче.

XROME VIENNA

А ти ги правиш по този начин, не ги рисуваш със спрей?

Според мащаба и ситуацията. От 2005 до 2007 рисувах почти само с боя, с валяк, не се надишваш, даже тогава рисувахме с блажна боя, нямаше акрилна. В някакъв момент стана обратно, започнах само със спрей да рисувам. Ако нещо е голямо, правиш латекс или каквато боя намериш и после добавяш контури и ефекти. Каквото имам, каквото ми е кеф и комбинация от двете.

Каква ти е мечтата?

Да обиколя света.

И навсякъде да оставиш парче?

И навсякъде да оставя парче, да поработя, да усетя мястото.

Още от творбите на ХРОМЕ можете да видите на неговата фейсбук-страница.

SHARE
Емил Джасим, историк и учител. Образователен експерт, носител на експертиза и в областта на обществата и политиката на Близкия изток.