SHARE

Арнолд Шварценегер става американски гражданин преди 33 г. през 1983 г. До голяма степен той е доказателство на клишето, че САЩ е „страната на неограничените възможности“. От културист той се превръща в един от най-известните актьори в Холивуд, а след това става и губернатор на щата Калифорния (2003 – 2011 г.). Заговори се дори и за промяна в конституцията, така че той, въпреки че не е роден в САЩ, да се кандидатира за президент.

За всички тези години Шварценегер е гласувал за една-единствена партия – тази на Линкълн – републиканците. Днес той за първи път няма да го направи.

“Аз съм горд републиканец, откакто се преместих в Америка през 1968 г. и чух думите на Никсън, че трябва да махнем правителството от плещите ни, за свободната търговия и за защитата на свободата ни със силна армия. Това бе денят, в който се присъединих към партията на Ейбрахам Линкълн, Теди Рузвелт и Роналд Рейгън.

Но колкото и да се гордея да се наричам републиканец, има една дума, на която държа повече – американец.  За това искам да отделя един миг и да напомня на моите републиканци, че не просто е допустимо да изберете страната си пред партията – то е ваш дълг.

Това бе изявлението на Шварцегенер тази събота (8 октомври 2016 г.), в което той каза: “За първи път, откакто станах гражданин през 1983 г., няма да гласувам за републиканския кандидат за президент”.

Джон Маккейн е друг републиканец до мозъка на костите си. Роден преди 80 години, с баща и дядо адмирали в американския флот. Дядо му се е сражавал и в двете световни войни и загива от инфаркт четири дни след като японците се предават през 1945 г. – в деня на смъртта си е бил с тегло под 50 кг, изцеден от ужаса и гибелта на Втората световна война. Бащата на Маккейн също се е сражал в три войни. С това наследство синът се посвещава на американската армия, за да служи на родината си. През 1967 г. той пилотира бомбардировач във виетнамската война. Самолетът му е свален от вражеските силите в Северен Виетнам. Маккейн пада в морето и с две счупени ръце и един потрошен крак едва не се удавя, но в последния момент е спасен от врага и става военнопленник. Бащата на Маккейн – Джак, е вече част от висшето офицерство на САЩ. Виетнамците решават, че ако освободят заловения от тях син на висш американски офицер, ще покажат на света как привилегированите американци биват третирани по един начин, а обикновените по друг.

Джон Маккейн отказва да бъде освободен, ако всички заловени не бъдат пуснати заедно с него. Така той бива държан и измъчван като военнопленник на Северен Виетнам в продължение на пет и половина години.

След войната Маккейн получава някои от най-високите отличия за храброст, включително “Пурпурно сърце”, и решава да започне своята политическа кариера. Четири години той е конгресмен в Камерата на представителите, а от 1987 г. до ден днешен е сенатор от щата Аризона. На два пъти той се кандидара за президент, като през 2008 г. спечели номинацията на Републиканската партия и се изправи срещу Барак Обама. Губи битката, като през цялата кампания не си позволява да нападне Обама или дори да направи бегъл намек за цвета на кожата му. Съветниците му го придумват да прави тънки намеци за това, за да привлече расисткия вот, но той категорично отказва. По време на агитационен митинг негови пръвърженици започват да скандират обиди спрямо Обама и Маккейн им отговаря така: “Ще се боря, но ще го правя с уважение. Аз се възхищавам на сенатор Обама и неговите постижения, аз ще го уважавам, искам всички да го уважавате”.

Има хора, които са градили име и отстоявали честта си цял живот. Маккейн може да губи битката с Барак Обама, но не губи своето име, нито опетнява това на Републиканската партия, нито ценностите на Америка.

Той е толкова верен на своята партия и американските ценности, че в началото подкрепи Доналд Тръмп. “Мислех, че е важно да уважа факта, че Доналд Тръмп спечели мнозинство от делегатите по правилата на нашата партия. Мислех, че дължа на неговите привърженици тази чест.” Маккейн остава верен на избора на мнозинството хора в Републиканската партия, които подкрепят Тръмп, дори когато той казва по негов адрес, че “Джон Маккейн не е никакъв военен герой! Той е военен герой само защото го заловиха. Аз харесвам хора, които не ги залавят”.

0221_johnandcindy_460x276В събота (8 октомври 2016 г.) и Маккейн оттегли подкрепата си за Тръмп. “Поведението на Доналд Тръмп тази седмица, кулминирало в разкриятата за унизителните му коментари към жените и самохвалството му със сексуални посегателства, правят невъзможно за мен да продължавам дори условно да подкрепям неговата кандидатура”, пише Маккейн във вчерашното си изявление.

“Синди и аз няма да гласуваме за Доналд Тръмп”, оповести той своето и на съпругата си решение. Маккейн бе последният от кандидатите за президент на САЩ от републиканците, който подкрепяше Тръмп, въпреки несъгласието му с неговата политика и коментари.

От петък насам броят на републиканците, които отказват да подкрепят Тръмп, нараства лавинообразно: губернатори, сенатори и конгресмени – всички дават крачка назад. Business Insider предава, че служители на партийната централа отказват да изпълняват заповеди, а най-високопоставеният републиканец – председателят на Камарата на представителите Пол Райън, отказа да присъства на събитие с Доналд Тръмп. Републиканци искат Тръмп да се оттегли от надпреварата и да бъде заменен от своя кандидат за вицепрезидент Майк Пенс, Тръмп категорично отказва да го направи.

Какво се случи? В петък Washington Post разкри стар видеозапис, в който Доналд Тръмп обсъжда как подхожда към жените. През 2005 г. той заедно с журналиста на NBC Били Буш (от фамилията на американските президенти) се придвижват с автобус към телевизионно студио. В личен разговор Тръмп споделя как тактиката му с жените е директно да започне да ги целува, без да пита, “когато си звезда, те ти позвалят да го правиш”, казва Тръмп, “дори може да ги хванеш за п*тката”.

Това се оказва капката, която прелива чашата за мнозина републиканци. За много от тях решението навярно е по сметка – Тръмп губи подкрепа, повече от половината американци са жени, а голяма част от републиканските избиратели са с консервативни ценности. За други обаче – като Шварценегер и Маккейн, – които са критикували Тръмп нееднократно, просташките коментари за жени са несъвместими с тяхното разбиране за Америка и тяхното уважение към партията на Линкълн.

Преди тяхното решение по-рано тази седмица се случи друго паметно събитие. Създаденото през 1857 г. американско списание The Atlantic излезе за трети път в историята си с подкрепа за американски президент.

През 1860 г. те подкрепят първия републикански президент Ейбрахам Линкълн заради “моралното му отвращение към робството като голямото зло”. Един век по-късно, през 1964 г., списанието решава да подкрепи кандидат за президент за втори път – демократа Линдън Джонсън, заради борбата му да защити гражданските права на чернокожите, но най-вече защото списанието се опасява от неговия опонент Бари Голдуотър заради намеците му към расистите и готовността му да използва ядрения арсенал на САЩ, с което може да предизвика края на света.

Списанието чака 52 години, преди да подкрепи трети кандидат – Хилъри Клинтън, но посланието е “Срещу Доналд Тръмп”.

“Хилъри Родам Клинтън е повече от заслужила заради своята служба към страната си като първа дама, сенатор от Ню Йорк и държавен секретар правото да бъде сериозно разглеждана като претендент за Белия дом. Тя има своите недостатъци (някои наистина проблемни, други преувеличавани от нейните опоненти), но тя е един от най-добре подготвените кандидати за всички времена, който иска да стане президент” , пише изданието, но признава, че в година на нормални избори не би я подкрепило.

“Доналд Тръмп, от друга страна, няма кариера в служба на обществото и никакви квалификации за държавна позиция. Неговото въздействие е като на търгаш от телепазарно предаване; той прокарва конспиративни теории и расистки обиди; той е ужасяващ сексист, той е безотговорен, потаен и ксенофоб; той изразява възхищение към авторитарни владетели и проявява авторитарни тенденции. Той лесно се възпламенява – много лошо качество за някой, който иска да държи ядрения арсенал на Америка. Той е враг на общуването с факти, той е невеж и безразличен към конституцията; той изглежда не чете.”

Доналд Тръмп, изненадващо и за самия него навярно, се превърна в ценностния ориентир на Америка – от холивудски звезди до експерти по националната сигурност, всички личности с минало зад гърба си и с име, което искат да отстояват, се оказаха от една и съща страна на барикадата: “Срещу Доналд Тръмп”.

SHARE
Йордан Цалов, студент по право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", стажувал в представителството на ЕК в София и в Европейския парламент.