SHARE

„Ново небе и нова земя“ започва мистериозно в кабинета на специалист с непозната за съвременния свят професия – “въвеждащ психолог”. Всъщност новият роман на блогъра писател Тихомир Димитров започва точно там, където е свършила предишната книга от историята на главните герои Адам и Юлия „Аварията“, и ни дава доста бързо обяснение за случилото се, загатвайки за голям потенциал на следващите страници. Въвеждащият психолог помага на новопристигналите или събудилите се от прекалено реалистична симулация да се приспособят към реалността – почти като лекуване на амнезия.

Оказваме се няколко века напред във времето, Земята е унищожена от ядрен взрив, а преди това учените са успели да забъркат немалка каша – създали са възможност за обезсмъртяване на човека, комбинирайки го с гигагенетична мутация на лабораторните плъхове… Резултатът е две отделни популации на човечеството, едната, живееща безгрижно в орбита, а другата – бореща се за живота си долу на Земята вече десетилетия.

По-скоро замислящ читателя сюжет, отколкото наситен с приключения, но рационалният елемент във фантастиката не бива да бъде пренебрегван за сметка на зрелищността. Все пак краят подсказва, че третата част ще ни отведе в още по-непознати дебри и там очаквам Тихомир наистина да покаже въображение.

Основният недостатък на романа е, че Димитров сякаш не си е повярвал достатъчно, за да си позволи да разкаже историята чрез действията и развитието на персонажите. Вместо да проследим в подробности основните моменти в сюжета, ги слушаме преразказани накратко от героите, включително и важни геополитически и технологични събития (звучащи зловещо реалистични). А това не е никак малък недостатък.

„Ново небе и нова земя“ обаче впечатлява не толкова с наситеност на сюжета или уникален авторски стил, колкото с експерименталността на самото издание. Началото, както разказва самият Тихомир в блога си, е преди 6 години в неговия сборник „33 любовни истории“. Там още първата новела „Когато токът спря“ ни запознава с Адам и Юлия, които през 2015 г. стават основните герои в „Аварията“, а година по-късно – и в „Ново небе и нова земя“. Пътят на Адам и Юлия според техния създател е воден изцяло от читателите – и включването им в отделен роман, а после и продължение. А в момента това отношение писател-читател е достигнало върховата си точка – първата книга е достъпна безплатно онлайн, но продължението може да бъде прочетено само в хартиения вариант, комбиниращ двата романа. И тук се вижда разликата от останалите самопубликуващи автори – корица на високо ниво, чудесен печат (по-добър и от на повечето големи издателства, сериозно), адекватна коректорска намеса, ексклузивна дистрибуция – всички онези неща, от които selfie-тата* обикновено спестяват.

Обичам авторите, които уважават своите читатели.

* selfie – жаргонен израз за самопубликуващ автор, който предпочита да види книгата си отпечатана колкото може по-скоро, вместо да се постарае да създаде завършен продукт